Министър Маринов: Нямаме официална информация за инцидента във Великобритания

Турция може да закупи нови комплекси С-400 от Русия

Прокуратурата предаде на съд мъж, причинил смърт на пътя

Отварят за гражданите буферния паркинг на метростанция „Стадион Васил Левски“

Славея Сиракова отлага сватбата

Гуна Иванова снима клип с Брас Бенд Сандански Събраха македонски песни във фолклорна китка

Петима отиват на съд за трафик на мигранти от Турция към Западна Европа

Изящен фамилен орган от началото на 19 век дариха наследници на Варненската опера

Главният прокурор: Протестите срещу кандидатурата на Иван Гешев са опит за политически натиск

Остро въглеоксидно отравяне е причината за смъртта на майка и син в Търговище

Министър Петков: Пенсиите може да нараснат и с повече от планираното

Държавата направи много, за да намали нелегалната търговия на тютюневи изделия в България Интервю с Мила Маречкова, управител и директор Маркетинг и търговия в Бритиш Американ Табако България

66-годишен пострадал при срутване на плоча при ремонт

Мъж се самозапали пред агенцията за бежанците на ООН в Женева

Банковата система на Турция Към края на април 2017 г. лихвите по потребителски кредитите са 17%

Тази седмица продължавам темата за Турция с банковата система на страната. Тя е добре развита и се състои от 46 отделни институции и 6 клона на чуждестранни банки. Директно представителство в системата имат големи групи като Ситибанк, ИНГ Банк, Дойче Банк, Ейч Ес Би Си, Рабобанк, Мерил Линч, Стандард Чартърд, докато чрез клонове участват Ройал Банк ъф Скотланд, Джей Пи Морган Чейз, Сосиете Женерал, Интеса Санпаоло, и други.

Финансовият сектор в Турция се развива бързо след Световната финансова криза. Съотношението на активите спрямо брутния вътрешен продукт нараства от приблизително 90% през 2009 г. до 118% през 2015 г. Той е доминиран от банките, като делът на небанковите институции е едва 7%. Банковите кредити представляват 70% от БВП, докато депозитите са 55% от БВП през 2014 г.

Концентрацията в банковия сектор е относително ниска спрямо останалите развиващи се пазари. Трите най-големи банки в страната контролират 42% от активите. В структурата на банковата система най-голям дял имат местните частни банки с 37.7%, следвани от държавните банки – 31.7%, и чуждестранните – 30.5%. Тенденцията след 2003 г. е делът на чуждестранните банки значително да нараства за сметка на местните.

Централната банка на Турция има за цел да поддържа стабилността на цените. Тази цел е дефинирана като темп на инфлация от 5% с допустими граници на колебание от 2 процентни пункта около това равнище. Турската лира е оставена да плава свободно, като тенденцията от последните години е тя да се обезценява спрямо основните валути. Това е резултат и от факта, че действително реализираният темп на инфлация често превишава целевия, тоест паричната политика на практика е по-експанзивна от желаното.

Финансово състояние

В началото на 2017 г. банковият сектор остава ликвиден. Значителен дял от деноминирания в турски лири ресурс е стабилен, което допринася за добрата ликвидна позиция. Въпреки спада на чуждестранното финансиране поради фактори, свързани с местното съвкупно търсене и политическите сътресения, срочността на неосновното финансиране продължава да нараства и по този начин повишава устойчивостта на банковата система спрямо ликвидни шокове. Съотношението между кредити и депозити остава относително постоянно през последните години, но все пак е по-високо спрямо други развиващи се страни. Наличието на печалби подпомага формирането на капитал, което е основен източник на растежа на кредита.

Качеството на активите е относително добро. Делът на необслужваните кредити се запазва под 3.5% от общите кредити, като съотношението е по-благоприятно при кредитите за нефинансови предприятия спрямо тези за домакинствата. Делът на кредитите, които са поставени под стриктен мониторинг, намалява след неблагоприятното развитие през третото тримесечие на 2016 г. и се очаква рискът по тези кредити да не се повишава. Покритието на необслужваните кредити с провизии е достатъчно, докато текущото ниво на капитала в банковата система и възстановяването на рентабилността подкрепят стабилността и капацитета за кредитиране.

Възходящата тенденция на печалбата в банковия сектор през 2016 г. се запазва и през 2017 г. Склонността за отпускане на кредити нараства, нетният лихвен доход се повишава, а мерките за оптимизиране на нелихвените разходи допринасят за нарастващата рентабилност. Освен това съотношението между нелихвените разходи и оперативния доход към края на 2016 г. е едва 39.2%, което означава, че то е значително по-ниско отколкото е средното за ЕС. Така ефективността на банковата система остава висока.

Капиталовата структура остава солидна. Към края на 2016 г. общата капиталова адекватност е 15.6%. Тя превишава минималното регулаторно изискване от 8% и целевата стойност от 12% и осигурява буфери срещу евентуални отрицателни шокове. Все пак коефициентите се понижават поради нарастването на рисково претеглените активи в резултат от растежа на кредитите, както и повишаването на деноминираните в чуждестранна валута активи поради обезценката на турската лира. Банковата система поддържа относително стабилен темп на растеж на кредитите чрез формиране на капитал от реализираната печалба и привличане на чуждестранно финансиране. От друга страна повишаването на доходността по държавните ценни книжа понижава цените им, което ограничава дохода от търговия с тях.

Депозити и кредити

1819.indd

Развитието на депозитите в по-дългосрочен период се обуславя до голяма степен от номиналния растеж на турската икономика, от потока от чуждестранни инвестиции и от липсата на сериозни инвестиционни алтернативи на местния капиталов пазар. Така през периода 2007-2013 г. темпът на растеж на депозитите превишава 20% средногодишно, дори през кризисната 2009 г. Забавянето на местната икономика, политическата несигурност и отливът на инвестиции са факторите, които въздействат негативно през последните три години и особено след средата на 2016 г., като заедно с това се запазва високата инфлация, която допринася за намаляване на покупателната способност на населението и на стойността на спестяванията.

От началото на 2017 г. ситуацията леко се подобрява. Основните фактори за развитието на банковия сектор са постепенното възстановяване на икономическата активност, улесняването на достъпа до финансиране и перспективите за умерен растеж на икономиката. Делът на кредитите в портфейлите остава висок. Кредитите за нефинансовите предприятия в турски лири отбелязват растеж основно поради засилената дейност на Фонда за гарантиране на кредитите. Жилищните и потребителските кредити също имат положителен принос за възстановяването на растежа на кредитите.

1819.indd

Към края на април 2017 г. лихвеният процент по срочните депозити, деноминирани в евро, е 1.2%, като краткосрочните влогове са с лихва 1.7%, а тези над една година са с лихва 1.4%. Средният лихвен процент по депозитите, деноминирани в турски лири, е 10.9%, като краткосрочните са с лихва 13.4%, а тези със срок над една година са с лихва 13%. При деноминираните в долари влогове лихвеният процент е средно 2.5%, като по краткосрочните е 2.4%, докато при останалите – 2%.

През втората половина на 2016 г. поради големите изменения на стойността на лирата спрямо останалите валути и нарастването на разходите за финансиране от чуждестранни източници външната задлъжнялост на нефинансовите предприятия се понижава, като се наблюдава тенденцията кредитите в чуждестранна валута да се заменят от такива в турски лири.

Източникът на финансиране на отпуснатите кредити не са единствено депозитите, тъй като съотношението кредити към депозити превишава 120%. То се задържа относително близо до това равнище през последните години. Освен това се разчита на ресурси от чуждестранни банки. От друга страна факторите, които влияят върху цената на кредитите, са свързани с надзорната политика на централната банка и затягането на паричната политика чрез повишаване на основните лихви.

Към края на април 2017 г. лихвените проценти по кредитите за домакинствата са както следва: по потребителските с общо предназначение са 17%, по тези за покупка на автомобили – 15.4%, по жилищните – 11.5%. Кредитите за предприятията, деноминирани в турски лири, се отпускат при лихва 15.8%, тези в евро – 3.5%, а тези в долари – 4.5%. Както посочих обаче, темпът на инфлация в Турция е висок, като отчетената стойност на годишна база през април 2017 г. е 11.9% и текущата тенденция е тя да нараства. Очакваното обезценяване на турската лира, както по линия на покачването на вътрешните потребителски цени, така и външно – спрямо останалите валути, намира израз в големия спред между лихвите в местна и в основните валути – евро и долари.

Въпреки че надзорната рамка се подобрява през последните години чрез промени в нормативната уредба, експертите от Международния валутен фонд препоръчват предприемането на по-нататъшни мерки в това направление. Те трябва да бъдат насочени към повишаване на независимостта на банковия надзор, подобряване на оценките на риска, засилване на процеса на изследване на качеството на активите и точността на класификацията им.

Понастоящем банковата система на Турция се намира в относително добро състояние. Рисковете пред нея са свързани със забавянето на икономическата активност, политическата нестабилност, спада или отлагането на инвестициите, влошеното финансово състояние на малките и средните предприятия, обедняването на населението и външните дисбаланси. Както гласи едно добре познато правило – за да има силна банкова система, е необходимо да има здрава икономика.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.