Шофьори без книжка излизат на пътя Разрешават на кандидат-водачите да карат с придружител

Проф. Плочев: Не знам кой ми е началникът, не се чувствам виновен

Мъж се барикадира в къща в тополовградското село Орешник

В Южна Франция бяха арестувани трима души, заподозрени в съучастие в атентатите в Каталуния през август 2017 г.

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 21 февруари 2018 г.

Цветан Цветанов: С „Обединени патриоти“ сме единодушни за оставката на Валери Жаблянов

Чавдар Златев е новият член на УС на Fibank

Общо 37 години затвор за обвинените в убийството на Николай Радев от Дупница

Общинските съвети без лекари и юристи Декларации за несъвместимост ще се подават след следващите местни избори

Община Елена получи дарение от Швейцария за доброволното формирование

Таня Андреева: Скандалите в здравеопазването между министрите и управителите на НЗОК са по-скоро традиция, отколкото изключение

Мошеник отнесе глоба от €208 000 в Мюнхен

Четворен ръст на морбили в Европа И България е в тревожната статистика на СЗО

Десетки убити и ранени граждани на Русия и ОНД при сражение в Сирия

Столичната община съветва гражданите какво да правят при терористичен акт При взрив в метрото лягайте на пода, инструктират от "Московска 33"

БАН изчисли: Човек оцелява 140 дни на Марс

Първият етап от мисията “ЕкзоМарс” стартира през март, а първите данни от българския апарат “Люлин” дойдоха от разстояние 7,5 млн. км от Земята.

Приборът ни предава постоянно от понеделник

Екипажът на бъдещата мисия получава 70% от допустимата доза радиация за цялата им кариера по пътя до Червената планета и обратно

С около 140 дни на повърхността на Марс ще разполага бъдещата човешка мисия, изпратена до Червената планета. Това е времето, което може да остане на екипажа, след като от общо планираните 500 дни прекара 360 в път в двете посоки, така че общото количество космическа радиация да бъде поносимо за хората.

Това потвърждават данните от българския космически апарат “Люлин – МО”, който е част от руско-европейската мисия “ЕкзоМарс”. Апаратурата, дело на Института за космически изследвания към БАН, мери количеството радиация, на която ще бъдат изложени хората по пътя си до планетата и обратно.

“Спътникът е в орбита около Марс. На 31 октомври е включен приборът ни и оттогава работи постоянно. Виждаме, че при приближаване към планетата дозите и потоците радиация намаляват, а при отдалечаване се увеличават”, обясни пред “Труд” проф. Йорданка Семкова, ръководител на проекта от българска страна.

По думите й видяното дотук от “Люлин – МО” сочи, че около 70% от допустимата доза радиация за астронавти и космонавти за цялата им кариера ще бъде получена по време на пътя до планетата и обратно, а оставането на повърхността ще донесе още радиация.

“Това означава, че много дълго пребиваване на Марс няма да бъде възможно. Неговата продължителност трябва да се планира, за да не се превишат дозите. В рамките на мисия от 500 дни и ако няма сериозни избухвания на Слънцето, екипажите ще получат дози в рамките на допустимото. Общо 360 дни в път за двете посоки и остават още 140 дни за пребиваване на Марс”, посочи проф. Семкова.

 

За 2020 година

Правим втори дозиметър

Втората част на руско-европейската мисия “ЕкзоМарс” трябва да стартира през 2020 г. Първият етап започна през март, когато към Червената планета потегли ракетата “Протон-М” с българския апарат “Люлин – МО” на борда. Целта е търсенето на следи от живот, както и осигуряването на бъдещата човешка мисия до Марс.

Затова от Института за космически изследвания към БАН вече са започнали работа по новата българска апаратура, която ще полети в Космоса. За мисията през 2020 г. е предвидена платформа, която трябва да кацне на Марс.

“На борда й ще има отново българска апаратура. Тя ще бъде дозиметрична, подобна на тази, която в момента лети над Марс. Името й е “Люлин – ML”. Финансирането й е от Европейската космическа агенция. Първият етап, за който беше създадена апаратурата “Люлин – МО”, беше финансирана от Института за космически изследвания на Русия. До края на 2018 г. трябва да сме готови”, посочи проф. Йорданка Семкова.

Спънки

В новия етап от мисията отново ще има марсоход. За него учените планираха да бъде подобен на спускаемия модул “Скиапарели”. За съжаление той се разби по време на кацането си в края на октомври. Въпреки това Европейската космическа агенция обяви мисията за успешна и посочи, че “Скиапарели” е изпратил всички необходими данни от кацането си.

Учените, сред които и българската част от екипа на мисията, продължават работата си. “В момента ние регистрираме измененията на галактичните космични лъчи в зависимост от разстоянието до Марс. Виждаме интересни и нови данни”, уточни проф. Семкова.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете