Бащата на Тодор Живков продавал кожи на манастира в Правец

Дядо Йоан. Снимка Канал 3

Бащата на Тодор Живков – Христо, продал 4 кожи на Правешкия манастир само 4 месеца преди 9 септември, разказа пред „Канал 3“ дядо Йоан, сегашният свещеник в обителта. Той получил по 60 лева за всяка кожа на 24 май 1944 г., показва запазена в манастира разписка.

Правешкият манастир „Теодор Кирон” носи името на римски кавалерист, убит заради това, че приел християнската вяра. Именно на този светец са посветени конните кушии на Тодоровден. Основан още през XII век, правешкият манастир е в сянката на близкия Етрополски манастир, едно от основните книжовни центрове заедно с Рилския Манастир. Турски потери го опожаряват до основи през XVII век, но 2 века по-късно българите в района събират дарения и отново го издигат. Сега в църквата са вградени оцелели елементи от разрушения манастир.

За манастира сега се грижи сам архимандрид Йоан. „Няма скука за мен, даже не мога да насмогна с толкова много задачи – за почивка няма време – споделя 80-годишният дядо Йоан. – Има доста млади хора, които стават богослови,имамемомчета в Семинарията, но после се появяват други едни проблеми, заради които те не започват служба. По тези села един свещеник няма с какво да препитава семейството си.”

Йоан, който е от стар свещенически род, е монах от 18 години, след като овдовял и загубил семейството си. „Когато аз дойдох в този манастир, едно 40% от хората не знаеха, че тук има манастир – продължава дядо Йоан . – Сега на Цветница тук нямаше място да се влезе в двора.”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Frish diopbns&;:Btn pablo certe chante bien, mais j’aime pas trop son album, par contre pablo c’est ou tu veux quand tu veux.

  2. И какво като е продавал кожи или други нещ? Трябвало е да храни 4-5 деца и жена. Не са били тогава богати. Тате също е продавал боза по улиците и е пасял овцете на семейството след училище. Трудни години, баща му болен, 5 деца той най-голямото момче в семейството. Още на 7-8 г е трябвало да помага. Затова често ни казваше – сега вие си живеете живота, а нашето какво беше:( И ни съветваше да не хвърляме храна, защото ние си го правехме, за наш срам. Казваше – не сте гладували, не си хвърляйте кифличките и баничките в кошчето..

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.