Бежанец - антидума на годината

Защо губят документи, но не и телефоните

Такава е представата ни за бежанците, добрали се до Германия - хора, които са загубили всичко във войната и са се отървали на косъм от смъртта. Но отговаря ли тази представа на истината?

От година и половина насам политици и медии не спират да говорят за „бежанците”, като хвърлят в един кюп абсолютно всички, които са успели да стигнат някак до Германия. А това много усложнява дебата по темата. Често наблюдавам как дискутиращите в най-различни телевизионни предавания направо се хващат за косите. Но не защото са на коренно противоположни позиции, а защото всъщност говорят за съвсем различни групи хора.

Ето защо си струва да разгледаме по-внимателно понятието „бежанец”. Бежанци са всъщност само онези хора, които са били принудени да избягат - от война или преследване. Само че колко от хората, прииждащи от 2015 г. насам в Германия, действително са били принудени да избягат от война или преследване?

Една част от сирийците при всички случаи, защото в страната им от почти шест години бушува война. Особено трагична е съдбата на хората от Алепо. Само че не навсякъде в Сирия се водят боеве.

Над половината

от бежанците са нелегални имигранти

Афганистанците са втората по големина група сред хората, пристигащи в Германия. Да, в отделни региони на Афганистан се водят боеве. Но не може да става и дума за война на цялата територия на страната. Именно поради това германското правителство започна да връща афганистанците, чиито молби за убежище не са били удовлетворени.

Можем да предположим, че 150-те хиляди афганистанци, добрали се през 2015 г. до мечтаната Германия, преди това не са живели в крайна нищета. Как иначе щяха да платят на каналджиите, които, както знаем, прибират сериозни суми. И как да не си стегне човек куфара, след като Германия гордо заявява, че иска да помогне на всички преследвани и е в състояние да финансира тази помощ поради обилните си данъчни приходи, а и след като каналджиите на свой ред обещават, че в Германия всеки тутакси получава къща и кола.

Все едно дали бедни или не толкова бедни, голяма част от хората, пристигнали през 2015 г. в Германия, са напуснали страната си доброволно, а не защото са били принудени да избягат. С други думи - те не са бежанци според класическата, юридическа дефиниция на това понятие, а просто мигранти. И по-точно - нелегални мигранти.

И още нещо - много от 60-те хиляди малолетни, пристигнали без придружител, са родени все на същата дата - 1 януари 1999 година. Към тази група спада и афганистанецът, заподозрян за изнасилването и убийството на студентка във Фрайбург, който преди идването си като „бежанец” в Германия е лежал в гръцки затвор за нападение срещу друга млада жена. Престъпната кариера на атентатора от Берлин - тунизиеца Анис Амри, също започва още преди пристигането му в Европа.

Друга група, която се възползва от безграничната свобода през есента и зимата на 2015 г., се състои главно от африканци, които преди това години наред са пребивавали в Испания и в Италия. Там не са били застрашени нито правата им, нито сигурността им. И затова си остава загадка защо германската държава плаща с пари на данъкоплатеца безкрайно дългите процедури по молбите за убежище на всички тези хора.

Може би това се дължи на германското законодателство, което по принцип вярва на всекиго, който подава молба за убежище. Но как така държавата, която иначе се отнася с известна доза здравословно недоверие към собствените си граждани, просто забравя да прояви такова недоверие към не-германците?

За тази доверчивост вече платихме висока цена. Защото сред т.нар. бежанци се примесиха и терористи. А най-лошото е, че не знаем колцина са те. Не знаем и колко са онези, които изобщо не са регистрирани. Да не говорим, че около 50 000 регистрирани са изчезнали безследно.

Къде са им документите?

70 на сто от пришълците нямат валидни документи. Този факт също е доста странен - тръгват да бягат, но си забравят паспорта. Или пък го губят по пътя. Но не забравят и не губят мобилния си телефон. Иначе казано - онези, които се представят за сирийци, в действителност може да са и мароканци, а пък иракчанинът може да се окаже тунизиец.

В случай че и тази година Германия не положи сериозни усилия да разграничи фалшивите от истинските бежанци, още отсега предлагам думата „бежанец” да бъде обявена за антидума на годината.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари