Белослава - силният характер на една българска царкиня

Крал Владислав и кралица Белослава - кадър от документален филм (автор Вера Катанич)

Историята на героинята от „Сватбите на Йоан Асен“

Жалко е, че в по-късни времена „краличиният депозит“ е разпилян

Отново сме в навечерието на 8 март - празник, който буди спорове, но пък е толкова светъл като настроение! При това имаме чудесен повод да разкажем за една средновековна българка - „героиня“ на една от „Сватбите на Йоан Асен“, ако използваме образното име на един стар филм (1975 г., режисьор Вили Цанков). Положението на Белослава като сръбска кралица олицетворява мощта на Българското царство - „Велика сила“ в тогавашна Европа, както и силното българско влияние в западната ни съседка.

Загадъчната Белослава е родена от връзка на знаменития цар Иван Асен II (1218-1241) с „наложница“. Твърде млада е омъжена за крал Стефан Владислав, управлявал Сърбия от 1234 до 1242 г. В научните изследвания няма съгласие за името на тази наша принцеса, защото обикновено е отбелязвана като „дъщерята на Асен“ или „съпругата на крал Владислав“... В няколко документа на адриатическия град-държава Дубровник обаче, тя категорично е наречена „Белослава“! При това името u е посочено в пряка връзка с жупан Деса, син от брака u със сръбския крал. Иначе казано, спорът за нейното име може да се смята за приключен.

Коя е майката на Белослава, е труден въпрос. Представата ни за цар Иван Асен II (1218-1241), създадена главно по литературен път, не е особено вярна... „Добрият цар“ несъмнено е умен и даровит държавник, но с буйна и страстна натура! Както научаваме от житието на патриарх Йоаким I, налагало се е кроткият старец да спасява от „царския гняв“ и сигурна смърт онези, които са имали някакви провинения пред владетеля! Личният живот на Иван Асен също прелива от страсти - наред с двата си брака, от които е имал общо седем деца, Иван Асен II е имал и три (!) извънбрачни дъщери.

Белослава е родена в началото на двадесетте години на XIII в. Тя е втора по ред царска дъщеря, по-малка сестра на Мария Асенина, също извънбрачна, дадена за съпруга на деспот Мануил, брат на известния Теодор Комнин. Дали Белослава е дете на същата „наложница“ е трудно да се каже. По-скоро не, тъй като по-голямата сестра Мария е родена преди 1218 г., още във времето на изгнанието на Иван Асен в Киевското княжество. Любовната „афера“ с майката на Белослава се случва, когато младият цар вече е женен за унгарката Анна-Мария Арпад, която обаче все още е била невръстна... Както стана дума, Иван Асен е имал още една подобна връзка! За третата, неизвестна по име извънбрачна дъщеря искал да се ожени боляринът Радомир от Македония, но бракът не е позволен от църквата - поредната загадъчна Асеневка е била дете „от царя“ на родната леля на въпросния болярин...

Белослава влиза в политическата история на Балканите с брака си със сръбския крал Стефан Владислав (1234-1243). По това време тя е на не повече от четиринадесет-петнадесет години, докато кралят - на тридесет и пет. Брачният съюз е уговорен с помощта на знаменития духовен водач и светец Сава, чичо на краля. Самото бракосъчетание е извършено от неговия приемник архиепископ Арсений I Сремац (1233-1263) през 1234 г. и олицетворява силното българско влияние в Сърбия. Известното ни за семейния живот на Белослава и крал Стефан Владислав не е много, но някои обстоятелства будят силен интерес. Те имат отношение и към средновековната сръбска култура, вкл. към прочутия манастир Милешева (днес паметник на ЮНЕСКО), най-знаковата от средновековните сръбски обители. Инициативата за изграждането на този водещ духовен център е принадлежала на кралица Белослава! Бидейки ревностна християнка, тя подтиква своя съпруг да построи църквата „Възнесение Христово“ като своя „задужбина“ (храм за „спасение на душата“). Строежът започва през 1234-1236 г., като е свързан и с личността на св. Сава. Не е случайно, че през 1236 г. неговите свети мощи са пренесени от Търново именно в Милешева. Нека припомним, че националният светец на сърбите умира в българската столица на 14 януари с. г. и първоначално е погребан по повеля на цар Иван Асен II в царската църква „Св. Четиридесет мъченици“.

Няма обзорен труд или учебник, посветен на византийското и православното изкуство, в който да не е поместен илюстративен материал с прекрасните фрески от Милешева. Най-известната от тях е сцената с „Белия ангел“, една от емблемите на средновековната сръбска култура. Живописта от Милешева има много сходства с онази в Боянската църква край София (1259 г.), дело за зографа Василий. Закономерно възниква въпросът дали и в Милешева не са работили художници от Търново, тъй като в българската столица вече е съществувала утвърдена художествена школа. И още нещо - колкото и да е хипотетично, не е ли „белият ангел“ метафоричен знак за ролята на Белослава при създаването на така важния за средновековна Сърбия център на духовност и култура?

През 1243 г. Стефан Владислав е свален от брат си Стефан Урош I (1243-1276). Българката намира убежище в адриатическия град-държава Дубровник, както изглежда, без своя съпруг. Новият крал вижда в нейно лице противник, по-опасен от собствения му брат! По тази причина Урош настоява пред дубровнишките власти да държат бившата кралица под контрол. В отговор управниците на републиката се заклеват, че няма да допуснат „... кралицата нито по море, нито по суша, нито през Босна...“ да се завърне в Сърбия, нито „... с писма и пратеници да върши нищо против крал Урош...“

Надали може да има по-красноречиво признание за силния характер на Белослава и позициите u в сръбската държава! Наследила поне отчасти качествата на своя баща, тя е ярка политическа фигура и във време, в което България е в криза и вече не играе същата роля на Балканите. Въпреки съпротивата на Белослава, по-слабият като характер Стефан Владислав се примирява и се отказва официално от престола. Крал Урош му поверява властта над Приморието (крайбрежието на днешна Черна гора и Херцеговина). Бившият крал и Белослава запазват и своите титли. Владислав умира през 1267 г., а за смъртта на Белослава няма конкретни данни. Във всеки случай към 1281 г. тя не е била между живите. Семейството е имало двама сина - Стефан и Деса, както и една дъщеря. Деса носи високата титла „жупан“ и участва в управлението на Сърбия при чичо си, като умира преди 1281 г. Неизвестната по име дъщеря е дадена за съпруга на княз Джуро Качич, представител на един от най-знатните хърватски родове, владетел на адриатическия град Омиш.

Един от изключително интересните въпроси, свързан с Белослава, е нейният „краличин депозит“, който се е пазел в Дубровник. Той е част от богатствата, оставени от сина u Деса на съхранение в трезорите на републиката малко преди 1281 г. Личните вещи на българката са били събрани в неизвестен брой големи и по-малки ракли, както и в денкове със скъпи дрехи. Белослава е притежавала „... дълги копринени ризи, къси копринени ризи, изтъкани със златни нишки...“, други ценни вещи, „... копринени завеси и пъстри килимчета...“ Както личи от дубровнишките документи, кралицата е имала изтънчен вкус, а одеждите u са се различавали коренно от онези на знатните сръбкини. Дрехите на Белослава са били изтъкани от фини византийски, италиански, а вероятно и български платове. Всекидневното u облекло е било изпълнено в тъмносиньо или черно, а при официални случаи е носела одежди в червени или тъмнозелени тонове. Всичко показва, че Белослава е полагала много грижи за своя външен вид. В нейния „депозит“ е имало и „... икони със сребърен или позлатен обков, украсени с бисери...“ на Исус Христос, Света Богородица, св. Йоан Предтеча, св. Никола и други светци, няколко Евангелия и други ценни вещи. Поне част от „съкровището на Белослава“, както го наричат някои изследователи, е от нейния „чеиз“, донесен от Търново при брака u с крал Стефан Владислав. Жалко е, че в по-късни времена „краличиният депозит“ е разпилян. И все пак, ако поне част от него беше оцеляла, бихме притежавали безценни паметници на средновековното ни изкуство, книжовност и елитарна дворцова култура.

Коментари

Задължително поле