На 17 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 17.11.2019

Жена е била ранена при въоръжен обир на газстанция в София

Хиляди се събраха на протест срещу Николас Мадуро във Венецуела

Зловещият Какамо – между легендите и историята Каменното орлово гнездо сякаш е обитавано от призраци

Конят, който предизвика катастрофа със 7 ранени, е безстопанствен

Родителите на починалото 3-годишно дете: Лекарите виждаха, че умира

Към „историята си” добавяме истерия След Паисий, комай нищо

Над 200 000 протестират в Прага срещу чешкия премиер Андрей Бабиш

Над 100 души са арестувани по време на протест на „жълтите жилетки“ в Париж (СНИМКИ и ВИДЕО)

Куфарът, стреснал търновци, се оказа празен

Ивелин Попов слага край на кариерата си в националния отбор по футбол

Кола се удари в полицейски джип в Ямбол

Вицепремиерът Каракачанов: Предложението ни е първият ден от болничните да не се плаща, парламентът ще решава

Соня Йончева – свръхестествен глас в човешко тяло

Берлин да се откаже от политиката за балансиран бюджет

Балансираният бюджет е залегнал в коалиционното споразумение от миналата година между Ангела Меркел и финансовия министър Олаф Шолц.

Изследователските институти предупреждават, че индустрията вече е в рецесия

Икономика се очаква да нарасне с едва 0,5%

Водещи германски институти за икономически изследвания призоваха правителството да се откаже от придържането към балансиран бюджет, известно още като политика на “черната нула”. Те понижават прогнозите за растеж и предупреждават, че ключовият индустриален сектор на Германия вече е в рецесия.

“Придържането към “черната нула” като самоцел ще е изцяло погрешно. Пестенето в момент, когато икономиката отслабва, само увеличава проблемите”, казва Клаус Михелсен, отговарящ за прогнозите и икономическата политика в Германския институт за икономически изследвания, един от петте института, изготвили есенната прогноза.

Неговият призив е поредният знак за нарастващото недоволство в страната срещу балансирания бюджет, залегнал в коалиционното споразумение от миналата година между християндемократите на Ангела Меркел и социалдемократите на финансовия министър Олаф Шолц. Той идва след подобен апел от Дитер Кемпф, ръководител на мощната Федерална асоциация на германската индустрия (BDI).

Въпреки това нито Шолц, нито канцлерът Меркел дават индикации, че са готови да загърбят ангажимента за балансиран бюджет. Те изтъкват, че през последните години правителството е успяло да натрупа инвестиции и да увеличи социалните разходи, без да прибягва до нови заеми. Германия е свидетел на ежегоден бюджетен излишък от 2014 г. насам.

Петте института предупреждават, че страната преживява “икономически спад”, причинен най-вече от задълбочаващите се проблеми в индустриалния сектор.

“Промишлеността е в рецесия, а производството намалява през последните година и половина”, се отбелязва в доклада. “Производството в автомобилостроенето се е сринало с 20 процента от средата на 2018 г.” Оливер Холтемьолер, ръководещ макроикономическите проучвания в Института за икономически изследвания в Хале, коментира: “Дългосрочният възход на германската икономика приключи”.

Според институтите, германската икономика се очаква да нарасне с едва 0,5% през текущата година и с 1,1% през 2020 г., което е значителна корекция надолу спрямо прогнозата им от по-рано тази година, предвиждаща ръст от съответно 0,8% и 1,8%.

Цялостният икономически растеж на Германия вероятно ще бъде отрицателен както през второто, така и през третото тримесечие на 2019 г., се посочва в доклада. Според широко разпространеното схващане, спадът на БВП в две поредни тримесечия се счита за рецесия, въпреки че германските институти прилагат различно определение, отчитащо използването на капацитета и икономическия цикъл.

Докладът предупреждава, че остават значителни рискове от понижение дори на тези прогнози, включително заплахата от Брекзит без сделка.
“На този етап не може да се изключи увеличаване на тежестта върху икономическия климат в Европа като цяло и върху международната търговия в по-широк план, като следствие от един безпорядъчен Брекзит”, се казва в съобщението. “Подобна стъпка би имала значителни последици за Германия, като за следващата година ще трябва да допуснем намаление на БВП с 0,4 процента.”

Икономистите поясняват, че призивът им за прекратяване на политиката на черната нула не означава искане за широк правителствен пакет от стимули в близко бъдеще.

Петте института също не апелират за прекратяване на дълговата спирачка, която е заложена в германската конституция и принуждава федералното правителство да държи структурния дефицит под 0,35% от БВП. Това осигурява на Берлин поне известна свобода за маневриране по отношение на дефицита.

Йоахим Ланг, управляващ директор на индустриалната федерация BDI, приветства доклада от сряда с думите: “Придържането към черната нула през идните години не бива да се превръща в догма. Старите концепции не помагат за решаване на текущите предизвикателства”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.