Находчивата дама използва препарат срещу петна, фиба и жартиер, за да придвижи автомобила на мъжа си

Понякога големите истории имат съвсем обикновено битово начало. Пътуването с автомобил сега е всекидневие, необходимост, а през почивните дни и неизменна част от удоволствието. Но как ще се почувствате, ако трябва да шофирате цял ден, за да изминете едва 106 км?

„Не, не е лудост! И разстоянието не е малко!“, отговаря фрау Берта, когато в едно лятно утро на 1888 г. тръгва от Манхайм, в който живее, до Пфорцхайм, нейното родно място, за да посети майка си и сестра си. Берта шофира странна „самозадвижваща се кола“, както околните я наричат.

За църквата съоръжението е „дяволска машина“

Триколката е с четиритактов, едноцилиндров двигател, задвижващ задните колела. Мощността на агрегата е едва 0,9 к.с, максималната скорост – невероятните за времето 16 km/h. Свидетелите на транспортната авантюра цъкат с език: “Къде сте тръгнали, г-жо Бенц?! Да се шофира толкова бързо е опасно!“ Младата жена не само тайно е взела семейното возило, но е качила и двама от синовете си - Ойген и Рихард.

Останалият в Манхайм нищо неподозиращ съпруг - инж. Карл Бенц, унило пресмята, че изобретението му с патент „DRP No. 37435“ от 29 януари 1886 г. е уникално свидетелство за раждането на автомобила. Има и медал от Мюнхенското изложение. Но няма търсене. Изобретението е прието като куриоз и странна приумица: „Няма ли кон, не ми го хвали“. Какво остава за пътуване на дълги разстояния! Това не е първият сблъск на Берта с предразсъдъците!

Родена преди 170 години - през 1849-а, като Берта Рингер, тя самата

много пъти се бунтува срещу ограниченията

Бащата - заможен дърводелец, постигнал всичко с труд и воля, носи и минусите на епохата. Любознателното момиченце непрекъснато му се пречка с въпроси как работят вещите, как са устроени. Едва ли ще е от полза за красивата й главица. Образованието е привилегия за мъжете!

Берта упорито се бори за мечтите си и постига своето: на 9 години я записват в училище. Харесва естествените науки. Интересува се от локомотиви, техника. Когато случайно в семейния дневник открива бележка за раждането си: ,,3 май 1849 г., за съжаление момиче“, вбесено заявява, че никой няма да се меси в живота й. За ужас на баща си категорично отхвърля куп богати кандидати за женитба. На 22 години предварително взима парите си за зестра и ги влага в металургичната и машиностроителна фабрика на Карл Бенц и Август Ритер.

Спасява предприемачите от фалит

превръщайки се в първия инвеститор и маркетингов експерт за бъдещата автомобилна индустрия.

Година по-късно се омъжва за чудатия Карл, въпреки родителското мърморене, че главата на зетя е пълна със смахнати идеи за „някакъв си там автомобил“, а джобовете му са празни. Берта стиска зъби. Едно е да имаш гениален изобретател вкъщи, друго - да търпиш иронични подмятания. Появават се и пет деца в семейството!

Така през лятото на 1888-а тя стига до решението лично да докаже предимствата на самодвижещата се кола и става първата жена-шофьор в света, осъществила първото автомобилно пътешествие. Съвсем естествено е да избере за първа извънградска дестинация посещение до майка си и сестра си, т.е. до... тъщата и балдъзата на изобретателя.

Берта е на 39 години, семейна, дръзнала в онзи мъжки свят да избере за транспорт някакво чудо-невиждано, при това без достолепен придружител! Направо скандално! На нея въобще не й е до това. По пътя

„моторната кола“ непрекъснато поднася изненади

Привършва горивото. Берта находчиво спира пред аптека и поръчва 10 литра ,,лигроин“ - течност, с която домакинствата отстраняват петна от дрехи и... въшки. Нефтопродуктът става и за гориво. Аптекарят не подозира, че също влиза в историята, пресмятайки изумено колко рокли ще чисти дамата, нали за целта е нужен съвсем малко препарат! Днес аптеката в центъра на Вислох с гордост носи славата на първата бензиностанция в света.

По пътя се оказва, че трябва да бъде почистван карбураторът. Автосервизи, естествено, няма. Берта спокойно вади фиба от прическата си и преодолява поредното предизвикателство. С жартиер изолира кабел. За да са по-сигурни спирачките, един обущар добавя кожа за добро сцепление. Така се появяват накладките. Макар вече от други материали, и до днес те са част от оборудването. На фрау Берта се налага и да бута колата на баир. Значи, г-н Бенц трябва да помисли за втора скорост и предавателна кутия.

Смелата дама влиза в ролята на първия автомобилен механик в реални условия, първи рационализатор, навигатор! При всяко спиране

поема функция и на „връзки с обществеността“

Разказва на любопитните какво удобство е колата, подходяща не само за господа, но и за дами, правейки и първата автомобилна реклама!

От Пфорцхайм пуска телеграма до Манхайм, че всичко с пътуването е наред. Когато след три дни се връща, новината се е разнесла, но не като за авантюра, а успех! Интересът към Benz Patent Motorwagen №3 расте, както и поръчките. Появяват се нови модели. Карл Бенц по-късно отбелязва в мемоарите си: "Само един човек остана с мен в малкия кораб на живота, когато щеше да потъне. Това беше съпругата ми. Храбро и решително тя вдигна новите платна на надеждата".

Казват, че Берта повече не се намесва в бизнеса, поне не явно. Надживява съпруга си с 15 години. Напуска този свят през 1944 г., достигайки достолепните 95 години. По света колите и марките продължават да се роят, пълни с какви ли не удобства и дори просто със суетен лукс, като например автомобилен ключ за 563 000 долара, украсен с диаманти, всеки от тях с тегло 34,5 карата. В историята ще се появяват имена и на други дами с принос за развитието на автомобила. Но тя е Първата, надскочила епохата си и прозряла напред в бъдещето.