Децата от морските плажове сега са 60-годишни, може да се познаят

Част от оригиналната изложба са 20 пана с изгледи от града отпреди век

Виртуалният поздрав в наши дни замени и измести картичката. Нищо обаче не може да се сравни с вълнението да отваряш пощенски плик с клеймо, от който изскача дълго избирано хартиено послание. Картичката остава във вечността - пази времето, почерка и мислите на подателя, които ще можеш да докосваш и след десетилетия. Заради тази зараждаща се носталгия в днешните електронни дни, библиотечни работници в Шумен отварят огромния фонд с картички на книгохранителницата „Стилиян Чилингиров“ и са ги подредили в изложба. Чак до края на ноември всеки, който проявява интерес какви картички са били издавани у нас, може да разгледа експозицията „България в пощенски картички”.

Над 200 рисувани и заснети кадъра са подбрани от отделите „Изкуство” и „Краезнание”. Те не са пътували из страната между получатели, недокосвани са. Библиотеката ги е получавала като ценно издание, депозит и сега ги вади на бял свят за повече ценители. На тях оживяват български градове, емблематични сгради, улици, площади, които сега времето е променило до неузнаваемост.

Най-старите са от 1960 г. и са с изгледи от Несебър, Варна и култовите Златни пясъци. Интересно е, че по тях греят усмихнатите лица на хлапета по плажни шапки и бански. Сега тогавашните малки манекени са пред пенсия, изчисляват библиотекарите. Може би са към 60-годишни и ще бъде весело, ако някой се разпознае на фотосите, коментира библиотекарката Антоанета Иванова. На още по-достолепна възраст са пък момичетата от соца, които позират с коктейли в ресторант на Златните до плажа.

Картичките, запечатали родното Черноморие, са от Държавно издателство „Наука и изкуство“ и по онова време са се продавали по 25 ст.

Много красиви, като мини картини са ефектните рисувани картички, пускани през миналия век от издателство „Български художник”. Увековечават емблематични сгради от София, Пловдив, Търново, Русе, Карлово, Видин...

Специално място в шуменските витрини е отделено и за картичките, запечатали забележителности от двете български столици Плиска и Велики Преслав. Много са и изгледите от Шумен. Част от оригиналната изложба са 20 пана с изгледи от града отпреди век, дарение на библиотеката от Даниел Малев. Пръснати са по стените в цялата сграда и посетителите могат дори да се снимат с тях.

Нетрадиционната изложба на картички в библиотеката е повод институцията да се обърне към колекционери или притежатели на интересни картички също да направят дарителски жест. Приемат се изгледи от български градове, от природни и културно-исторически забележителности, картички с изображения на известни личности, както и свързани с важни исторически и културни събития. С влизането им във фондовете на библиотеката със сигурност ще бъдат запазени, а може да станат повод и за нова изложба.

Хартиените изгледи живи и до днес

Макар че малцина днес си позволяват лукса да изпращат картички, те си имат официален ден и той е 25 март.

За родно място на картичките се смята Австро-Унгария, през 1869 г. Повяват се 30 г. след изобретяването на фотографската снимка. Инициативата за създаването на пощенските картички е на преподавателя във Военната академия Емануел Ферман.

До нас пощенските картички от чужбина са достигали с кораби по Дунав до Русе, Видин, Свищов и Силистра.

Първата картичка у нас е издадена през 1892 г. по времето на Първото земеделско и промишлено изложение в Пловдив.

Големият бум на разпространение идва с приемането на Закона за пощите, който през 1897 г. позволява на различни ведомства и частни лица да издават илюстровани картички.