Борбата за законност трябва да се води със законни средства

Като обяви, че ще ревизира приватизацията, Иван Гешев стана четвъртият главен прокурор на България който прави опит да потърси отговорност от забогателите чрез криминално раздържавяване. Възможно ли е да се стигне докрай в закъснялото наказателно преследване на крадльовците? Питаме бившият обвинител №1 проф. Никола Филчев за това, понеже той пръв се беше заел да го направи.

– Професор Филчев, какво си помислихте, като чухте, че главният прокурор Иван Гешев погва с четвърт век закъснение виновниците за това, което хората наричат „големия грабеж на държавата?

– Свидетели сме на нещо, което не е ставало от 30 години. За пръв път по време на мъчителния преход има истинско, а не мнимо, взаимодействие между прокуратурата и правителството в борбата срещу престъпността. Очевидно и главният прокурор Гешев, и премиерът Борисов са разбрали, че положението на българите е твърде тежко и е крайно време решително да защитят гражданите от престъпни посегателства.

– Какво разбирате под „Твърде тежко положение“?

– Първо, разбойническата приватизация доведе до силна класова диференциация, до дълбоко разделение на обществото на бедни и богати. Обществото стана несправедливо и дори уродливо. Общество, в което обикновеният човек няма бъдеще. В което бедният, малкият човек е на ръба на оцеляването. На второ място, всекидневната битова престъпност залива страната и нанася допълнителни вреди на хората, които едва изкарват насъщния си хляб. Всичко това подтиква управляващите да действат решително за да възстановят, доколкото е възможно, справедливостта в обществото и да избавят хората от битовата престъпност. Прокуратурата и органите на изпълнителната власт – МФ, МВР, ДАНС и другите специални служби - действат активно, енергично в цялата страна. Не жалят усилията си, за да направят по-добър живота на българските граждани. Затова трябва да ги подкрепим и да отдадем заслуженото уважение към труда им. Но също и да ги предупредим, че борбата за законност трябва да се води със законни средства.

– Защо ми се струва, че това е много важно предупреждение?

– Нашето общество е изправено пред вечната дилема коя от двете ценности да предпочете – контрола върху престъпността или правата на гражданите. Проблемът е да се намери балансът между защитата на обществото от престъпността и защитата на индивидуалните права на гражданите от посегателствата на самата държава. Днес повечето европейски държави, Америка, Русия и Китай предприемат решителни мерки срещу организираната престъпност, тероризма и корупцията. Но тези мерки не бива да нарушават основните права на човека. Все пак нашият идеал не е държавата на Джордж Оруел от 1984.

– Да се върнем при проверката на приватизацията. Не е ли прекалено закъсняла?

– В момента обществото изпитва потребност да се потърси отговорност от виновните за бандитската приватизация. Това донякъде ще възстанови справедливостта и ще върне вярата на хората в държавата. Очевидно управляващите имат политическа воля за тази историческа стъпка. Партия „Атака“ също постави въпроса. От тази гледна точка ситуацията е уникална. Най-сетне има шанс българите да видят справедливост. Главният прокурор разпореди да се проверят не само приватизационните сделки, но и изпълнението на задълженията по тези сделки, както и последващия контрол върху приватизацията, който извършват компетентните държавни органи. Ще има трудности от организационен характер. Нужни са много експерти – юристи, финансисти, икономисти, оперативни работници. Нужно е да се разработи обща методика за всички проверяващи органи. Но основната и трудно преодолима пречка е юридическа. За повечето случаи давността за наказателно преследване е изтекла.

– Тогава?

– Нужно е да се удължи тази давност. Това означава да се създаде един по-тежък закон и след това да се придаде обратна сила на този по-тежък, по-неблагоприятен за дееца закон. А това е забранено от основен принцип на наказателното право, установен в чл.2, ал.2 от НК: По-тежкият, по-неблагоприятен за дееца закон няма обратно действие. Решението трябва да се търси по-високо конституционно равнище. Нужно е да се промени Конституцията. Съгласно чл. 5, ал. 3 никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му. Този конституционен принцип претворява разпоредбите на чл. 15 от Международния пакт за гражданските и политическите права и на чл. 7 от Европейската конвенция за правата на човека, които предвиждат освен това, че не може да се налага по-тежко наказание от наказанието, което е било предвидено в момента на извършване на престъплението. С други думи, по-тежкият закон за дееца няма обратно действие.

– Доколкото разбирам, давността е непреодолима пречка? И никой крадлив приватизатор не може да бъде наказан, че е откраднал предприятие десетки години преди да му побелее брадата?

– Проблемът е да се увеличи давността за дадено престъпление, след като тя вече е изтекла и след това да се придаде обратна сила на тази по-тежка за дееца норма. Това трудно ще се приеме. Принципът на правна сигурност забранява да се влошава положението на гражданите с обратна сила. Но се допускат изключения от този принцип, когато „целта, която трябва да бъде постигната, изисква това“ и ако „бъдат отчетени оправданите правни очаквания на засегнатите страни“– това е съгласно акта на Европейската комисия и решения на Съда на ЕС. А дали ще се приеме такова изключение, ще реши Народното събрание. Имат думата партиите и техните народни представители.

– Лесно е да се каже.

– Това е подходяща задача за Съвета по законодателство, ръководен от проф. Герджиков. Там са събрани най-добрите юристи, елитът на българската правна мисъл. Те често се оплакват, че нямат работа. Ето сега е моментът да намерят подходяща юридическа формула, която да обслужи справедливостта. Цялото общество жадува справедливост. Всички искат да се потърси отговорност от виновните за разбойническата приватизация. Нашите брилянтни юристи следва да бъдат на висотата на обществените очаквания. Нека престанат да се замерят с юридически постулати и да отговорят на обществените нужди. Може да го направят и без пари. По изключение. На ползу роду. Между другото, в нашата недавна история има подобен правен казус.

– Какъв?

– През 1990 г. законодателят удължи 20-годишната давност „за убийство на две или повече лица“ на 35 г. Целта беше да се създаде възможност за търсене на наказателна отговорност от убийците в лагерите в Белене и Ловеч, тъй като давността е изтекла. Този акт на НС породи големи спорове и съпротива. Въпросът беше може ли с обратна сила да се възстанови изтеклата давност за политическите убийства. Тогавашният главен прокурор Мартин Гунев не внесе обвинителен акт за тези престъпления, а поиска тълкуване от Върховния съд. Пленумът на Върховния съд по мой доклад, като съдия там, отхвърли това искане през 1991 г. Главният прокурор Гунев си подаде оставката. Следващият главен прокурор Татарчев внесе обвинителен акт срещу убийците от лагерите, но това срещна съпротива във Военната колегия на Върховния съд.

– Голяма част от държавното имущество беше приватизирана по времето, когато вие бяхте главен прокурор, нали помните?

– Приватизацията е процес, при който държавното имущество стана частно. Нашето национално богатство премина в ръцете на малка група хора. По същество приватизацията е социална революция, защото основното съдържание на всяка революция е смяната на собствеността. Да се провери приватизацията, означавало според някои, да се провери самата революция, т.е. смяната на обществено-икономическия строй. Въпросът „законна ли е приватизацията“ звучал като въпроса „Законна ли е революцията“. Но революциите не се раждат от Конституцията, а въпреки нея. В случая не става дума да се реши, дали приватизацията противоречи на тогава действащата Конституция от 1971 г. Не се подлага на проверка решението да се извърши приватизация, макар че и това би могло да се обсъди. Задачата се по-скромна: да се провери, дали след като вече е решено, приватизацията е извършена съгласно законовите правила или се е изразила в разбойническо разграбване на държавното имущество.

– Този въпрос не е ли вече риторичен?

– Факт е, че преходът у нас доведе до опустошаване на страната – както на икономиката, така и на духовната сфера. Пагубни са промените в здравеопазването, образованието, социалното дело и демографията. Една трета от българите избягаха в чужбина. Преходът беше съпроводен и с небивал упадък на обществения морал и изобщо на духовността. Гражданите масово нарушаваха закона, а корупцията взе застрашителни размери. Организираната престъпност отбелаза буен ръст. Приватизацията у нас протече на два етапа. Първо беше приватизацията на финансовия капитал чрез източване на банките при управлението на Беров и Виденов (1993-1996). При това стотина физически лица присвоиха около 7 милиарда германски марки. Това подготви втория етап – приватизацията на материалните активи на държавата на стойност 30 милиарда долара, за които държавата получи обратно 3 милиарда. Тази приватизация бе извършена основно при управлението на Костов (1997 - 2001) и продължи при управлението на Кобурга (2001 – 2005).

– Звучи познато.

– И е вярно. Българската приватизация беше извършена при липсата на ясни правила, а често и против правилата. Държавните обекти се разпродадоха на смешни цени, за жълти стотинки. Приватизацията се превърна в безконтролно, разбойническо разграбване на държавната собственост. Най-големият металургичен комбинат на Балканите “Кремиковци” беше продаден за $1, а действителната му стойност е $1 милиард. Националната авиокомпания “Балкан” беше продадена за $150 000, а действителната й цена е над $100 милиона. БТК беше продадена на офшорна фирма за около 200 милиона евро, а действителната й стойност е към 1,5 - 2 милиарда евро. По същия начин бяха продадени още над 1 100 обекти: металургични, машиностроителни, химически, оръжейни заводи, нефтопреработвателни комбинати, eлектрически централи, пристанища, летища, туристически комплекси и други активи. Разбойническата приватизация на държавното имущество остави поколения българи без бъдеще и без надежди. България се превърна в най-бедната, най-болната и най-необразованата страна в Европа. Затова днес няма пари за заплати, пенсии,здравеопазване, образование и т.н.

– Какво направи прокуратурата по ваше време, за да потърси отговорност за тази „разбойническа“ приватизация?

– Костов и подчинената му администрация по всякакъв начин пречеха на усилията на прокуратурата да търси отговорност за разграбването на държавата. Това е естествена реакция. Няма премиерът Костов сам да се предаде и да влезе в затвора! Като стана премиер Костов веднага промени ГПК и отне правото на прокуратурата да иска от съда разваляне на незаконните приватизационни сделки, които увреждат държавния интерес. Така държавата остана без защита пред разбойническите набези на костовистите. Още като почнах работа, влязох в конфликт с премиера Костов и му казах в очите: „Прокуратурата служи на държавата, а не на крадливите ти съпартийци!“. Тогава той се опита да ликвидира прокуратурата. Заяви ми, че ако продължаваме да се занимаваме с приватизацията, ще превърне прокуратурата в агенция към Министерския съвет, в подчинен нему административен орган. И не само го каза, а и предприе стъпки, за да осъществи намеренията си. Какво аз му отговорих, не е за казване. Затова се принудих да поискам тълкуване от Конституционния съд на разпоредбата на чл. 158, т.3 по въпроса кой е компетентен да извърши „промени във формата на държавно управление“ – обикновено или Велико народно събрание. Конституционният съд възприе моето становище, че установените от Конституцията органи на държавна власт (законодателна, изпълнителна и съдебна власт) и връзките, взаимоотношенията между тях може да се променят само от Велико народно събрание.

– Нима срещу крадливите приватизатори още по ваше време нищо не можеше да се направи?

– Въпреки съпротивата на правителството на Костов и липсата на правомощия, прокуратурата тогава даде на съд хиляди приватизатори Само през 2002 г. образува 1577 дела за престъпления по служба, свързани с приватизацията. Когато постъпих в прокуратурата заварих неприключени 74 дела за източването на банките, по които Националната следствена служба беше работила 4-5 г. Делата бяха с голям обем - от 50 до 200 тома. За 1 г. приключихме разследването и внесохме обвинителни актове в съда срещу виновните длъжностни лица от банките (изпълнителни директори и други) за раздаване на необезпечени кредити, финансови престъпления, измами и престъпления по служба, длъжностно присвояване. Редица съдии (вероятно добре мотивирани от обвиняемите банкери) връщаха делата многократно на прокуратурата уж за допълнително разследване. При управлението на Кобурга народните представители - също добре мотивирани от обвиняемите банкери отмениха разпоредбата на чл.220, ал. 3 НК. Така престъплението „отпускане на кредит без надлежно обезпечение“ беше декриминализирано и отпадна наказателната отговорност за раздаването на необезпечени кредити. Усилията на прокуратурата се оказаха удар във въздуха, поради саботирането от страна на корумпирани съдии и корумпирани политици – депутати.

– Звучи отчайващо.

– Един „дребен“ случай е показателен за обстановката, в която работеше тогава прокуратурата. В рамките на предварителна проверка на приватизацията на предприятието „Каолин“ прокуратурата призова на разпит народния представител от Разград Никола Николов, шеф на кръга „Агнешките главички“. Тогава Костов наддаде силен вой. Той беше „началникът на България“ - премиер и лидер на управляващата партия СДС и контролираше парламента, олигарсите и медиите. Той не можеше да допусне такова своеволие на прокуратурата. Свика екстрено съвещание на политическото ръководство на СДС и то излезе с декларация, която Костов прочете по телевизията: „Ръководството на СДС подкрепя нашата приватизация и застава зад всеки един от нашите приватизатори, в това число и Николов. Прокуратурата да завърши час по-скоро своята „голяма“ проверка, защото в противен случай тя се нарежда до нашия политически противник БСП“. Тогава никоя медия не реагира, че премиерът Костов грубо нарушава разделението на властите и накърнява независимостта на съдебната власт. Приеха го за нормално Костов „да дръпне ушите“ на главния прокурор.

– По-важно е, професор Филчев, какво става днес?

– Днес, при управлението на премиера Борисов, прокуратурата постоянно вика на разпити представители на управляващата партия, повдига им обвинения и ги предава на съд. Някои са дори осъдени. Но Борисов не заплашва съда и прокуратурата, не се заканва, че ще измени конституцията и законите, за да им отнеме правомощията, или че ще извади прокуратурата от съдебната власт. Премиерът Борисов не използва специалните служби, за да подслушва и следи главния прокурор, каквато беше практиката при Костов по мое време. Бившите служители на специалните служби не получават мръсни поръчки – да подслушват и следят главния прокурор, каквато беше практиката, когато шеф на НСС бе гномът Атанасов. А след това същите тези „бивши“ ги разработваха за това, че изпълняваха възложената им дейност. С цел да ги държат „за гушата“ в положение на зависимост и да не говорят много. Днес няма разработки „Гризачи“ и „Хамстери“ срещу подслушвачите от НСС, както тогава. Защото днес ги няма Иван Костов и Атанас Атанасов в управлението....Впрочем, още преди двайсетина години - когато беше главен секретар на МВР, генерал Борисов се отнасяше с респект към решенията на съда и прокуратурата и спазваше стриктно закона. Това го твърдя като главен прокурор, който в продължение на 4 г. работеше всекидневно с главния секретар на МВР Борисов.