През 2004 г. се озовах в затвора във Франция. Арестува ме парижкият отряд за борба с наркотиците. Всъщност не бях нарушил френските закони, но смятах, че мястото ми е точно там, защото бях нарушил законите на спорта. Бях вземал допинг, за да спечеля някои от най-големите състезания в колоезденето, включително световна титла.

Беше ерата на Ланс Армстронг. Всички го третираха като крал и той се държеше като такъв. Целият този свят се сгромоляса и днес колоезденето е много по-чист спорт, но последните разкрития на хакерите „Фенси беърс“ отвориха една останала сива зона - лекарските разрешения. От собствен опит знам, че с тях може да се злоупотребява.

От малък мечтая да участвам на Тур дьо Франс. Дядо ми е бил морски пехотинец, баща ми служеше във Военновъздушните сили, а майка ми беше учителка. Разликата между правилно и грешно беше набита у мен от съвсем ранна възраст. На 19 г. напуснах дома, за да преследвам мечтата си. Смятах се за достоен и честен човек. Всъщност бях наивен идеалист. Виждах света в черно и бяло.

На следващата година станах професионалист и се сблъсках с тъмната страна на спорта. Казаха ми, че е невъзможно да спечеля Тур дьо Франс чист. Оказа се, че допингът е нещо нормално за всички в колоната. Отначало не пожелах да стана част от това, но ценностите издържаха всичко на всичко четири години. След това системата ме сдъвка и изплю. Да те потупат по рамото и да те похвалят, че си чист, не ти носи нищо. Важното беше кой печели големите състезания, така че аз направих това, което трябваше. А около мен имаше достатъчно хора, които само чакаха да сложат готовия чифт криле на раменете ми.

Още през първия сезон започнах да вземам еритропоетин (ЕПО), тестостерон и кортизон. ЕПО повишаваше способността на кръвта да пренася много повече кислород отпреди, а тестостеронът ми помагаше да се възстановявам по-бързо. Само кръвна проба би ме разкрила, но аз вземах препаратите на тайни тренировъчни лагери. Тогава нямаше система за извънсъстезателни проверки и не трябваше да уведомяваш никого къде се намираш по всяко време.

Когато дойдеше време за състезание, изчиствах организма си, но ползата от допинга трябваше да остане. Тогава докторът ми предписваше инжекция кортизон. Той ми помагаше да намаля теглото си, без да загубя мощност. Спях като бебе, а на сутринта се чувствах по-бодър от всякога. Можех да карам с по-висока скорост. Ефектът беше толкова силен, че чувствах болка в сухожилията на коленете и глезените от огромните натоварвания. Нормалната реакция на тялото в такъв случай би била възпаление, но кортизонът ме предпазваше.

„Фенси беърс“ разкриха, че някои спортисти (шампионът от Тур дьо Франс Брадли Уигинс) използвали с лекарско разрешение триамцинолон ацетонид. Това е много мощен кортикостероид, който е по-известен под търговските имена кеналог и кенакорт. Използвал съм го три пъти - първия път срещу истинска алергия, а след това, за да подобря спортното си представяне. Докторът каза, че имам проблем със сухожилието и написа рецептата просто така.

Кенакортът има много мощно действие. Толкова, че по-скоро пречи, отколкото помага. Не ми харесваше да го вземам, защото отслабва имунната система, но бях нагазил много дълбоко и правех всичко, което можеше да ми помогне да карам по-добре. В трите случая, когато съм го вземал, бях с най-ниското състезателно тегло в кариерата си. Приличах на машина - мускулните влакна се виждаха под кожата ми, а вени, които нямах представа, че съществуват, изпъкваха като пътна мрежа. Веществото обаче влияеше зле на психиката ми. Започнах да страдам от безсъние, а настроението ми непрекъснато се променяше.

По ирония на съдбата тези състезания минаха зле. На Вуелта а Еспаня през 2002 г. паднах и се оттеглих като протест, че организаторите не са осигурили безопасни условия. На следващата година на Тур дьо Франс започнах отлично, но хванах бронхит - според мен вследствие от отслабването на имунната система.

Така че аз имам опит със забранените вещества, включително с вземането им като разрешени. Изпълнявал съм всички критерии и на хартия съм бил чист, но всъщност използвах дупка в правилата.

Когато ме арестуваха, се почувствах много зле. Обещах си никога повече да не вземам допинг. Най-лошото нещо покрай всичко това бяха лъжите, които трябваше да се изричат постоянно. При обиска на жилището ми полицията откри две спринцовки с ЕПО. Може би това ме спаси, защото, ако не ги бяха намерили, сигурно щях да се опитам да съчиня още някоя лъжа, за да се измъкна.

Изтърпях си двегодишното наказание, а когато се завърнах в спорта, исках да направя така, че да предпазя следващите поколения от това, през което преминах аз.

През 1996 г. смятах себе си за човек, който не е способен на измама. Историята ми показва, че на никого не трябва да се вярва безрезервно. Когато залогът е много висок, винаги ще има хора, които биха сметнали за чиста глупост отказа да се възползваш от всяка възможност да спечелиш. Така е не само в спорта, но и в живота. Затова смятам, че лекарските разрешения трябва да се използват само извън състезанията. За един спортист би било по-добре да приеме факта, че е болен или контузен, и да се откаже от състезанието. Също и за спорта.

*Дейвид Милар е бивш професионален колоездач и автор на книгите „Каране през мрака“ и „Ездачът: Животът ми като професионален състезател“

Шампиони от Тур дьо Франс се нападат

Шампионът от Тур дьо Франс Кристофър Фрум се включи в атаките срещу Брадли Уигинс, който се е възползвал от лекарско разрешение, за да приема забранени вещества, за да лекува симптоми на алергия. Двамата бяха съотборници в „Скай“ по времето, когато Уигинс спечели тура, както и олимпийско злато в бягането по часовник от игрите в Лондон през 2012 г.

„За спорта е голям срам, че има съмнения в честността на титлата от Тур дьо Франс - заяви Фрум. - Едва сега чувам, че Уигинс е страдал от алергии. Без да съм наясно с конкретните медицински факти, смятам, че той трябва да отговори на много въпроси.“

Самият Фрум също има разрешително за употреба на забранени вещества. Двамата с Уигинс бяха в обтегнати отношения в края на сътрудничеството им в „Скай“, като дори се стигна до медиен скандал между съпругите им. След като Уигинс напусна заради проблеми с контузии, Фрум стана лидер на отбора и на три пъти спечели жълтата фланелка на Тур дьо Франс.