Лоши комбинации за зодии-родители

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 20.10.2019

На 20 октомври 2019 да почерпят

Йордан Радичков давал зайци като автограф на цялата дружина

„Левски“ измъкна трудна, но важна победа на „Герена“

Треньор обезвреди въоръжен ученик с… прегръдка (ВИДЕО)

Тео Ушев с нова номинация за „Оскар”

Рафаел Надал се ожени

Италианец, воювал с кюрдите срещу ИДИЛ: Турската офанзива ще възроди Ислямска държава Турците унищожават бойците, които изстрадаха толкова много за света, казва Клаудио Локатели

Един милион протестираха срещу Брекзит в Лондон

Внезапна сърдечна смърт покосила 15-годишната ученичка от Димитровград

Апатит наш насущний Съдържа се в костите и зъбите

Първанов: Отстъпили сме прекалено много на Македония

Испанският премиер отхвърли призива на лидера на Каталуния за диалог

Дмитрий Медведев: Газопроводът „Турски поток“ е изгоден за цяла Европа

Бизнесът иска работеща съдебна система

– Д-р Чемишанска, как се развиват българо-американските икономически отношения?
– През последните няколко години има засилен интерес от страна на американски компании за инвестиции. В голямата си част те са свързани със сферите на електрониката, разработването на софтуер, аутсорсинг на бизнес процеси и изграждане на контактни центрове за техническа поддръжка. Преобладават и проекти в областта на услугите, като кол центровете, например. Като цяло обаче България все още е малко забележима за огромния американски пазар. От друга страна, инвеститорите имат информация, че страната е добра аутсорсинг дестинация и все повече от тях се възползват от тези възможности.

– Какво показват данните за нивата на американските инвестиции у нас през последните години?
– Според статистиката на Българската агенция за инвестиции от 1996 до 2015 г. инвестициите от САЩ към България са над 1,8 млрд. долара – преки инвестиции на американски компании в страната. По този показател САЩ се нареждат в топ 10 на най-големите инвеститори в българската икономика. В енергетика, търговия, управление, недвижими имоти, строителство и консултантски услуги парите си инвестират AES Corporation (енергетика), Hewlett-Packard (IT сектор), „Идеал Стандарт – Видима“ (преработваща промишленост), Mondelez International (хранително-вкусова промишленост); Microsoft, IBM и VMware (IT), McDonalds (ресторанти); Sеnsata, (електроника), Sitel (аутсорсинг, IT услуги), Sutherland Global и C3i Inc. (аутсорсинг на бизнес процеси). През 2015 г. стокообменът между двете страни е близо 1 млрд. долара. Вносът от САЩ е за 597,7 млн. долара, а износът от България е за около 289,1 млн., по данни на официалната американска статистика.

– В камарата членуват 340 компании, които са сред най-големите инвеститори в икономиката ни. Какво споделят мениджърите за бизнес климата в България?
– Оценяват предимствата на бизнес средата, наличието на определени предимства като ниските данъчни ставки, качеството на работната ръка. Това, което продължава да ги притеснява, е ниското доверие в съдебната система. Предсказуемостта за това, което може се случи с инвестициите, е водещо за всеки сериозен лидер. Мениджърите искат да чуят повече предложения от страна на правителството за реформи. Логично е и бизнесът да иска прозрачност, яснота, действаща съдебна система и върховенство на закона, което още не се вижда. Според най-новото изследване на Световния икономически форум за 2016-2017 г., България е на 90-о място от 138 държави по качество на институциите. В същата класация независимостта на съдебната система е класирана на 110-о място. В началото на тази година в съвместна инициатива с 10 двустранни камари предупредихме българските институции, че се понижава желанието за инвестиции в страната в полза на други държави и се засилва впечатлението за недостиг на върховенство на закона у нас. Показателен е фактът, че при спорове немалка част от нашите членове предпочитат арбитража – местния или чуждестранния, който е доста по-бърз и фактически към него имат по-голямо доверие.

– Нееднократно сте обявявали, че една от целите на Американската търговска камара е подобряване на регулаторната рамка за устойчива бизнес среда. Какво се промени в тази посока?
– Важно е да се отбележат усилията на правителството за подобряване на регулаторната среда. Един от примерите е въвеждането и прилагането на оценка на въздействието на законодателството, което ще стане факт през ноември. В продължение на много години Американската търговска камара е изразявала своята подкрепа за въвеждане на този инструмент, тъй като оценката на въздействие ще спомогне за създаването на по-качествено и ефективно законодателство, което взима предвид комплексните въздействия върху социалната, екологичната и икономическата среда и гарантира включването на заинтересованите страни в законодателния процес. Това е средство за повишаване на прозрачността, откритостта и легитимността на вземаните решения, както и механизъм за поддържане на обратна връзка на законодателството с бизнеса и обществото.

– Как стои въпросът с бюрокрацията?
– Надяваме се на по-добро развитие на дигиталните услуги, на въвеждане на електронното правителство. Във връзка с това наскоро обсъждахме да предложим официално на правителството наша експертна помощ в посока оптимизация на дигиталните услуги. Наши членове са най-големите световни IT компании, които имат сериозно ноу-хау (б.а. – специфичното знание, необходимо за изпълнение на дадена задача; „знаят как“ – буквално преведено от английски) и имат желание да споделят опита си с българските институции. Предстои да организираме кръгла маса в София, на която електронното управление във всичките му аспекти ще бъде във фокуса на дебатите. В крайна сметка разполагаме с огромен потенциал от познания, които искаме да споделим. Имаме основен стратегически документ, който камарата актуализира периодично, т.нар. Бяла книга със становища по ключови области за страната, в които наши членове виждат нуждата от промени.

– Какво освен съдебна система и бюрокрация пречи на икономиката ни?
– Проблемите в образованието. Много качествени хора напуснаха страната и в момента захранват чужди икономики. Има огромна празнина между нуждите на бизнеса и това, което осигурява образователната система. Трябва да се установи по-пряка връзка между бизнеса и образованието. В автономията на университетите и на учебните програми обаче е трудно да се проникне. Ето ви пример – в САЩ до университетите са разположени научно-развойни центрове. Научните отдели на компаниите са буквално срещу университетите и двете страни се захранват взаимно. Бизнес лидерите и научната мисъл си преподават взаимно. Това в България все още го няма.

– Кризата с квалифицираната работна ръка се задълбочава в Европа и в България. Какви са правилните стъпки за излизане от тази очертаваща се трудна ситуация за икономиката на страната?
– Липсата на квалифицирана работна ръка остава проблем и непрекъснато се отчита в проучванията на международния бизнес в България. И висшето, и професионалното образование, не са на необходимото ниво. България е на 56-о място в света по качество на висшето образование и професионалните обучения спрямо световния индекс по конкурентоспособност. Показателно е, че качеството на управление на специализираните учебни заведения е поставено доста назад – на 111-о място в същата класификация. Относно мерките, те са ясни и са споменавани нееднократно – актуализиране на учебните програми, влизане на хора от бизнеса в преподаването и по-регионален подход към проблемите на пазара. Бизнесът е намерил частично решение с аутсорсинга на работна ръка от други страни, но това все пак са решения, които само големите компании могат да си позволят.

– Бих искал да поговорим и за Трансатлантическото търговско и инвестиционно споразумение (ТПТИ) и какво означава то за България.
– Още от самото начало на преговорите за ТПТИ през 2013 г. Американската търговска камара в България е силен поддръжник на споразумението, тъй като множество анализи и изследвания през последните години показват потенциалните икономически ползи за двете страни на Атлантическия океан и за България. Подписването на споразумението е от особена важност за Европа, която се опитва да възстанови своя икономически растеж и да осигури сигурност и просперитет за гражданите, особено в контекста на Брекзит и мигрантската криза. По отношение на България смятаме, че ТПТИ ще даде възможност за укрепване на икономическите взаимоотношения между Съединените щати и нашата страна, което ще бъде от полза не само за бизнеса, но и за потребителите, както и ще допринесе за увеличаване на американските инвестиции в страната. За съжаление, както и в други страни членки на Европейския съюз, дискурсът за ТПТИ в България е доминиран от митове за това как споразумението ще доведе до занижаване на екологичните, трудовите и социалните стандарти на ЕС и дерегулиране на обществените услуги, като тук камарата вижда ролята на компетентните органи, които трябва ясно да изразят позицията на правителството по отношение на споразумението, както и тази на бизнеса, който трябва да покаже конкретни примери как ТПТИ ще има положителен ефект върху търговията, износа, иновациите, заетостта и възнагражденията. В заключение – вярваме, че преговарящите екипи от ЕС и Съединените щати ще постигнат значителен напредък и солидна база за по-нататъшни преговори след изтичането на мандата на администрацията на президента Обама.

– Каква е позицията на камарата около създалото се политическо напрежение във връзка с българските номинации за ООН?
– Не сме обсъждали конкретна оценка и становище, защото това до голяма степен е политически въпрос. За нас е важно да има спокойна бизнес среда и стабилна макроикономическа рамка – неща, които се получават само при стабилно правителство.

Нашият гост

Д-р Красимира Чемишанска е изпълнителен директор на “Амджен България” ЕООД и президент на Американската търговска камара в България. Тя е бизнес лидер във фармацевтичната индустрия с повече от 20 г. опит на българския пазар. Завършва медицина в Медицинския университет в София. Получава диплома по маркетинг, магистърска степен MBA General Management от City University Seattle и магистърска степен по мениджмънт от Международното висше бизнес училище. Тя е почетен член на Съвета на Европейската бизнес общност и носител на наградата “Златен печат за иновативен мениджмънт и социална отговорност”. През 2013 г. е наградена с престижния Certificate of Appreciation на Департамента по търговия на САЩ за принос в развитието на двустранната търговия и инвестиции в здравеопазването между САЩ и България.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Кои са баща й, съпругът й ще стане ясно защо прокарва протестерската линия.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.