Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Aварирал ТИР край Драгоман запуши пътя за Калотина

166 снегорина чистят софийските улици

Отмениха бедственото положение в община Баните

Сирия се рекламира като туристическа дестинация

Хванаха шофьора, който прегази мъж край Нови Искър и избяга

Близо 100 000 лв. са събрани за доизграждането на храма във ВТУ Почетоха Деня на Свети Евтимий, Патриарх Търновски

Австралия приветства експериментален спасителен дрон В проекта са инвестирани стотици хиляди долари

$ 70 млн. награда за откриването на малайзийския самолет МН370 Тексаска компания възобновява търсенето на изчезналия боинг

През обектива на „Труд“: Как Борисов и Меркел отговарят на медиите (СНИМКИ)

Синдикатите срещу поскъпването на тока, предвиждат фалити КНСБ и КТ „Подкрепа“ излязоха със съвместна позиция в подкрепа на работодателите

Борисов отговаря на „Труд“: Лидерите от Западните Балкани трябва колкото се може по-бързо да покрият критериите за членство в ЕС

ЦСКА бие с голове на новите

Бизнесът иска работеща съдебна система

Д-р Красимира Чемишанска

– Д-р Чемишанска, как се развиват българо-американските икономически отношения?
– През последните няколко години има засилен интерес от страна на американски компании за инвестиции. В голямата си част те са свързани със сферите на електрониката, разработването на софтуер, аутсорсинг на бизнес процеси и изграждане на контактни центрове за техническа поддръжка. Преобладават и проекти в областта на услугите, като кол центровете, например. Като цяло обаче България все още е малко забележима за огромния американски пазар. От друга страна, инвеститорите имат информация, че страната е добра аутсорсинг дестинация и все повече от тях се възползват от тези възможности.

– Какво показват данните за нивата на американските инвестиции у нас през последните години?
– Според статистиката на Българската агенция за инвестиции от 1996 до 2015 г. инвестициите от САЩ към България са над 1,8 млрд. долара – преки инвестиции на американски компании в страната. По този показател САЩ се нареждат в топ 10 на най-големите инвеститори в българската икономика. В енергетика, търговия, управление, недвижими имоти, строителство и консултантски услуги парите си инвестират AES Corporation (енергетика), Hewlett-Packard (IT сектор), „Идеал Стандарт – Видима“ (преработваща промишленост), Mondelez International (хранително-вкусова промишленост); Microsoft, IBM и VMware (IT), McDonalds (ресторанти); Sеnsata, (електроника), Sitel (аутсорсинг, IT услуги), Sutherland Global и C3i Inc. (аутсорсинг на бизнес процеси). През 2015 г. стокообменът между двете страни е близо 1 млрд. долара. Вносът от САЩ е за 597,7 млн. долара, а износът от България е за около 289,1 млн., по данни на официалната американска статистика.

– В камарата членуват 340 компании, които са сред най-големите инвеститори в икономиката ни. Какво споделят мениджърите за бизнес климата в България?
– Оценяват предимствата на бизнес средата, наличието на определени предимства като ниските данъчни ставки, качеството на работната ръка. Това, което продължава да ги притеснява, е ниското доверие в съдебната система. Предсказуемостта за това, което може се случи с инвестициите, е водещо за всеки сериозен лидер. Мениджърите искат да чуят повече предложения от страна на правителството за реформи. Логично е и бизнесът да иска прозрачност, яснота, действаща съдебна система и върховенство на закона, което още не се вижда. Според най-новото изследване на Световния икономически форум за 2016-2017 г., България е на 90-о място от 138 държави по качество на институциите. В същата класация независимостта на съдебната система е класирана на 110-о място. В началото на тази година в съвместна инициатива с 10 двустранни камари предупредихме българските институции, че се понижава желанието за инвестиции в страната в полза на други държави и се засилва впечатлението за недостиг на върховенство на закона у нас. Показателен е фактът, че при спорове немалка част от нашите членове предпочитат арбитража – местния или чуждестранния, който е доста по-бърз и фактически към него имат по-голямо доверие.

– Нееднократно сте обявявали, че една от целите на Американската търговска камара е подобряване на регулаторната рамка за устойчива бизнес среда. Какво се промени в тази посока?
– Важно е да се отбележат усилията на правителството за подобряване на регулаторната среда. Един от примерите е въвеждането и прилагането на оценка на въздействието на законодателството, което ще стане факт през ноември. В продължение на много години Американската търговска камара е изразявала своята подкрепа за въвеждане на този инструмент, тъй като оценката на въздействие ще спомогне за създаването на по-качествено и ефективно законодателство, което взима предвид комплексните въздействия върху социалната, екологичната и икономическата среда и гарантира включването на заинтересованите страни в законодателния процес. Това е средство за повишаване на прозрачността, откритостта и легитимността на вземаните решения, както и механизъм за поддържане на обратна връзка на законодателството с бизнеса и обществото.

– Как стои въпросът с бюрокрацията?
– Надяваме се на по-добро развитие на дигиталните услуги, на въвеждане на електронното правителство. Във връзка с това наскоро обсъждахме да предложим официално на правителството наша експертна помощ в посока оптимизация на дигиталните услуги. Наши членове са най-големите световни IT компании, които имат сериозно ноу-хау (б.а. – специфичното знание, необходимо за изпълнение на дадена задача; „знаят как“ – буквално преведено от английски) и имат желание да споделят опита си с българските институции. Предстои да организираме кръгла маса в София, на която електронното управление във всичките му аспекти ще бъде във фокуса на дебатите. В крайна сметка разполагаме с огромен потенциал от познания, които искаме да споделим. Имаме основен стратегически документ, който камарата актуализира периодично, т.нар. Бяла книга със становища по ключови области за страната, в които наши членове виждат нуждата от промени.

– Какво освен съдебна система и бюрокрация пречи на икономиката ни?
– Проблемите в образованието. Много качествени хора напуснаха страната и в момента захранват чужди икономики. Има огромна празнина между нуждите на бизнеса и това, което осигурява образователната система. Трябва да се установи по-пряка връзка между бизнеса и образованието. В автономията на университетите и на учебните програми обаче е трудно да се проникне. Ето ви пример – в САЩ до университетите са разположени научно-развойни центрове. Научните отдели на компаниите са буквално срещу университетите и двете страни се захранват взаимно. Бизнес лидерите и научната мисъл си преподават взаимно. Това в България все още го няма.

– Кризата с квалифицираната работна ръка се задълбочава в Европа и в България. Какви са правилните стъпки за излизане от тази очертаваща се трудна ситуация за икономиката на страната?
– Липсата на квалифицирана работна ръка остава проблем и непрекъснато се отчита в проучванията на международния бизнес в България. И висшето, и професионалното образование, не са на необходимото ниво. България е на 56-о място в света по качество на висшето образование и професионалните обучения спрямо световния индекс по конкурентоспособност. Показателно е, че качеството на управление на специализираните учебни заведения е поставено доста назад – на 111-о място в същата класификация. Относно мерките, те са ясни и са споменавани нееднократно – актуализиране на учебните програми, влизане на хора от бизнеса в преподаването и по-регионален подход към проблемите на пазара. Бизнесът е намерил частично решение с аутсорсинга на работна ръка от други страни, но това все пак са решения, които само големите компании могат да си позволят.

– Бих искал да поговорим и за Трансатлантическото търговско и инвестиционно споразумение (ТПТИ) и какво означава то за България.
– Още от самото начало на преговорите за ТПТИ през 2013 г. Американската търговска камара в България е силен поддръжник на споразумението, тъй като множество анализи и изследвания през последните години показват потенциалните икономически ползи за двете страни на Атлантическия океан и за България. Подписването на споразумението е от особена важност за Европа, която се опитва да възстанови своя икономически растеж и да осигури сигурност и просперитет за гражданите, особено в контекста на Брекзит и мигрантската криза. По отношение на България смятаме, че ТПТИ ще даде възможност за укрепване на икономическите взаимоотношения между Съединените щати и нашата страна, което ще бъде от полза не само за бизнеса, но и за потребителите, както и ще допринесе за увеличаване на американските инвестиции в страната. За съжаление, както и в други страни членки на Европейския съюз, дискурсът за ТПТИ в България е доминиран от митове за това как споразумението ще доведе до занижаване на екологичните, трудовите и социалните стандарти на ЕС и дерегулиране на обществените услуги, като тук камарата вижда ролята на компетентните органи, които трябва ясно да изразят позицията на правителството по отношение на споразумението, както и тази на бизнеса, който трябва да покаже конкретни примери как ТПТИ ще има положителен ефект върху търговията, износа, иновациите, заетостта и възнагражденията. В заключение – вярваме, че преговарящите екипи от ЕС и Съединените щати ще постигнат значителен напредък и солидна база за по-нататъшни преговори след изтичането на мандата на администрацията на президента Обама.

– Каква е позицията на камарата около създалото се политическо напрежение във връзка с българските номинации за ООН?
– Не сме обсъждали конкретна оценка и становище, защото това до голяма степен е политически въпрос. За нас е важно да има спокойна бизнес среда и стабилна макроикономическа рамка – неща, които се получават само при стабилно правителство.

Нашият гост

Д-р Красимира Чемишанска е изпълнителен директор на “Амджен България” ЕООД и президент на Американската търговска камара в България. Тя е бизнес лидер във фармацевтичната индустрия с повече от 20 г. опит на българския пазар. Завършва медицина в Медицинския университет в София. Получава диплома по маркетинг, магистърска степен MBA General Management от City University Seattle и магистърска степен по мениджмънт от Международното висше бизнес училище. Тя е почетен член на Съвета на Европейската бизнес общност и носител на наградата “Златен печат за иновативен мениджмънт и социална отговорност”. През 2013 г. е наградена с престижния Certificate of Appreciation на Департамента по търговия на САЩ за принос в развитието на двустранната търговия и инвестиции в здравеопазването между САЩ и България.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Кои са баща й, съпругът й ще стане ясно защо прокарва протестерската линия.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.