Алисия Викандер пак ще бъде Лара Крофт Актрисата се готви за зрелищно продължение

Иван Гешев: Политически и олигархични интереси направиха делото „Иванчева“ важно

Мистър Бийн продава любимия си Mercedes Актьорът Роуън Аткинсън се разделя с модел 500 Е от 1991 г. с мощност 326 коня

По 7 години затвор за полицаите, обвинени за смъртта на Чората

Военната прокуратура разследва инцидента със срутилата се стена на поделение, която уби човек в Хасково

ЦРУ залага на пари и изобретателност срещу Русия и Северна Корея

Сенаторка поиска процедура по отстраняването на Тръмп

Спецпрокуратурата и ГДБОП в акция срещу група за трафик на хора и пране на пари във Видинско

Как се разваля еротичен сън?

Астероид с размерите на къща мина близо до Земята

Стабилизираха повредената структура на катедралата „Нотр Дам“

Навършват се 143 години от Априлското въстание

17 души пострадаха при горски пожари в Русия

Хиляди хора от цяла Сърбия се събраха снощи в Белград на митинг в подкрепа на Вучич

Поетесата Маргарита Петкова пред в. Труд: За дребните душици ръкавицата на Яворов никога няма да е по мярка Не вярвам в теорията, че мишката ще изяде книжката

Биляна Дудова: Всеки път се боря със зъби и нокти за победата

Биляна Дудова донесе първа титла за България от европейското по борба в Букурещ, но и трета в кариерата си. И то в три различни категории – 55 ,57 и сега 59 кг. А на първенството в румънската столица световната вицешампионка бе безапелационна, като победи всичките си съпернички без да даде нито точка. Класата на 21-годишната българка се затвърди в последните две срещи. На полуфиналите Биляна детронира миналогодишната шампионка Елиф Ясилирмак (Турция) – 2:0 , а на финала се справи и с представителката на силната руска школа- Светлана Липатова с 3:0.
––

– С коя от трите си титли бяхте най-щастлива, Биляна?
Всички са ми носили много специални емоции, но сега ми беше доста трудно, защото се борех и с травма в коляното. Хубавото е, че успях да се събера, да съм максимално концентрирана във важните моменти. Много съм щастлива, защото това злато дойде не само в нова за мен категория, но и спечелих без да дам точка на съперничките си. А това показва, че подготовката ми върви в правилна посока.

– Как вече гледат на вас в света на борбата?
– Противничките ми излизат с едно на ум срещу мен, а пък аз с една крачка, че съм пред тях. И знам, че в нито един момент не трябва да се отпускам. Боря се до последната секунда, давам всичко от себе си, за да стигна до победата.

– След този успех бяхте поздравени от звездата на турския отбор Ясемин Адар, която е една от най-титулуваните състезателки в момента.
– Специално с момичетата от турския тим сме приятелки. Адар е световна шампионка, а сега спечели и четвъртата си европейска титла. Всеки път много ми се радват на успехите. Винаги ми казват, че съм много силна и ме питат как го постигам. Отговарям, че просто се боря за моята починала майка, на която посвещавам и тази титла. Влагам душата и сърцето си на тепиха. Самите те знаят, а и виждат колко много тренирам. Иначе туркинята на полуфинала Ясилирмак никак не е случайна. Опитна е, гледала съм я като малка и много й се възхищавам. Това беше първата ни среща и се радвам, че именно нея успях да изместя от европейския връх.

– На стълбичката ви видяхме със синини по лицето. Кога ги получихте?
О, всичко това е от тепиха. И е най-малкото, което може да се случи. Всеки път, когато излизаме, сякаш излизаме на война, борим се със зъби и нокти, за победата.

– Финалът вероятно е най-тежък за всеки състезател. Вие как подходихте към тази среща, все пак излязохте срещу представителка на силната руска школа, където сега треньор е Симеон Щерев.
– Не излизам за първи път срещу негова състезателка. На тепиха ние сме врагове – и с противничките и с треньорите им. Но когато сме извън тепиха сме приятели и трябва да се уважаваме. Защото днес може да си на върха, а утре да си загубил още в първата среща. Макар че преди финала си говорихме със Симеон Щерев, пожела ми успех. Но все пак и той трябва да си свърши работата, отскоро е в Русия, така че тепърва ще се срещаме край игралното поле.

– Болезнено изживяхте загубата си на финала на световното. А сега с каква нагласа тръгнахте към решителната битка?
– Преди срещата моят треньор ми каза: Птиченцето е кацнало на рамото ти и сега е моментът да го хванеш. И за щастие успях да го хвана. Бях много тренирана, психически и тактически подготвена за този момент. Изпълних и всичките му указания. Всъщност в залата, колкото и да е шумно, винаги едното ми ушенце е там, някъде встрани и чува наставленията му. Това е борбата: нито крачка назад.

– Вашият треньор, имате предвид Мариян Недков?
– Да, той е виновникът в националния отбор да се занимава с мен. Макар че и други треньори работят с мен, както и в клубния ми отбор „Юнак Локомотив“ в Русе.

– Какво се промени след световното за вас?
– Доста неща. Имах разочарования, а и здравословни проблеми, които още не са отшумяли. И се радвам, че не се отказах в точния момент. А когато си взех поуките влязох отново в залата и започнах от нулата. Сега трябва да покажа на какво съм способна, защото медалите и титлите си останаха за миналата година.

– Сменихте 3 категории, къде се чувствате най-добре.
– На 57 килограма – това е моята категория, а пък и е олимпийска. Но на това състезание трябваше да участвам в по-горната. Занапред ще ме виждате в моята си, където ще гоня олимпийска квота и световна титла на първенството в Астана през септември.

Снимка КОСТАДИН АНДОНОВ/ WWW.BUL-WRESTLING.ORG

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.