На 21 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за четвъртък, 21.11.2019

Доналд Туск е новият председател на ЕНП

Американският държавен секретар Майк Помпео е похвалил България за сделката за F-16

Бойко Борисов е благодарил на Манфред Вебер за призива му да се свали мониторинга върху България

Москва върнала на Украйна повредени кораби

Борисов: С Ангела Меркел вярваме, че ЕНП трябва да запази лидерските си позиции в ЕС

Премиерът Борисов е поканил Себастиан Курц в България

Свалките пречат на успеха в тениса

5 години плащаме за отнето предимство Цената на „Гражданска” ще нарасне с 240% за няколко бири

БАБХ изтегли от пазара пушена скумрия и домашен свински суджук заради листерия

Дервиши се завихрят в НДК „Сема” - ритуал и спектакъл в едно

Под земята печатат нови паспорти До края на годината се разбира кой ще прави картите с чип

Признаване на разходи за служебен автомобил

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 21 ноември 2019

Бил ли е Дикенс във Варна Викториански следи по българските земи

Чарлз Дикенс на работната маса.

Имаше предложение да се открие канал между пристанището и Девненското езеро, което ще бъде най-безопасно място за корабите
Чарлз Дикенс традиционно е разглеждан като кабинетен автор затворен между четири стени. Това е само половината истина. Викторианският писател два пъти пътува до Америка. Има хипотеза, че е оставил следи и по българските земи.

Дикенс започва кариерата си като репортер. Сътрудничи на „Мантли мегъзин“, „Морнинг кроникъл“, „Ивнинг кроникъл“ и други издания. През 1853 г. избухва Кримската война и той заминава като военен кореспондент на „Дейли нюз“. Пристига във Варна с англо-френските съюзници на Турция срещу Русия.

Черноморската ни столица е превърната в база за действия срещу Кримския полуостров и Севастопол. Яка крепост с пет зорко охранявани капии, или порти. При залез слънце остава отворена само една за закъснелите моряци, рибари и търговци. След половин час и тази порта хлопва. Градът има 3000 къщи с 16 000 жители, половината от които са християни.

„Най-сериозното население са българите – пише Дикенс, – отлични корабостроители, моряци и рибари. Между тях срещнах и просветени люде, търговци, пътували из Ориента, ходили в Дубровник, Венеция и Флоренция.“

„На българите е забранено да имат прозорци на домовете си към улиците. Светлината влиза през няколко процепа, а прозорците гледат към вътрешните затворени дворове“, недоумява Дикенс. Тези процепи са амбразури за стрелба по неканени гости. Във Варна авторът на „Оливър Туист“ рискува живота си, защото наоколо гъмжи от разбойници. Зад стените на крепостта чужденците са защитени, но отвън ги дебне угроза. Хайдуците знаят, че джобовете им са пълни с лири и франкове.

През 1856 г. са затрити двама англичани и един французин. „Убийствата – хроникира „Цариградски вестник“, – които преди малко около града станаха против едного чиновника и едного лекара, английци, и едного французкаго война, занимават всегда общото внимание. Сега повече от други път страх владее за безопасността.“

Варна по време на Кримската война (1853-1856).

„Улиците на Варна са тесни, криви, неправилни, мръсни и обикновено непостлани. Калта е дълбока пред житните хамбари“, отбелязва Дикенс, който е свикнал с лондонския паваж. Нощно време градът се осветява от луната, когато я има, тук-таме мъждукат и газени фенери. Канализацията е открита и отвежда нечистотиите в морето.

„Пристанището, макар и незащитено от източните и югоизточните ветрове, е достатъчно запазено от северните и североизточните, най-опасните, които върлуват в Черно море“, пише Дикенс и добавя: „Входът на залива е живописен. Имаше предложение да се открие канал между пристанището и Девненското езеро, което ще бъде най-безопасно място за корабите.“

Според Дикенс кроежите да се свърже пристанището с Варненското и Гебедженското езеро датират още от ХVIII столетие. По-късно двама българи изготвят проект за съоръжението, научава писателят от пашата в конака. През 1847 г. Абдул Меджид идва във Варна и градските първенци му поднасят чертежите.

Султанът първо казва „Евала!“, но после разбира, че идеята се е родила в главите на неверници. „Гяури няма да ни учат на акъл!“, отсякъл падишахът според автора на „Големите надежди“. Горе-долу по същото време Петко Славейков съчинява песента:
България, България!

Весели се, песен пей,
глас у небо да се свие
„Да султана нам живей.“

При слабохарактерния Абдул Меджид империята фактически е управлявана от Мустафа Решид паша. Той е образован мъж, поклонник на европейската цивилизация и англофил. През 1847 г. пашата е велик везир, ако е видял проекта, навярно е щял да му даде рамо.

„Трябва наистина много да съжаляваме, защото сега по време на бурите английските кораби биха намерили сигурен подслон“, пише Дикенс за проваления канал.

В един репортаж той съобщава, че руски военен кораб маневрирал във водите край Варна. Английският консул предвидливо напуснал града, а търговците били сковани от ужас. „Тази страшна новина – продължава кореспондентът – би минала безмълвно, мълчаливо, ако мнозинството от читателите знаят къде е разположена Варна. Тяхното незнание обаче е малко извинително, защото хлябът, който ядат, е направен от житото, което се изнася от Варна.“

Това е много важен факт. Оказва се, че реколтата от Добруджа, експедирана през Варненското пристанище, е изхранвала мъгливия Албион!

Чарлз Дикенс свидетелства, че главният инженер на Османската империя е българин. Казвал се Делев и се опитал да прокара проект за построяване на железница между Варна и Русе. Усилията му не дали резултат. И тази идея останала на книга, както случаят с плавателния канал.

Ленивият Ориент нехаел за дръзките инженерни планове, но с перото си Дикенс пали въображението на предприемчивите британци. На Острова е образувана компания, която се заема да построи въпросната железница. Главни акционери на предприятието са братята Хенри и Тревор Баркли. Концесията от османското правителство е за 99 години напред.

Строежът започва през 1864 г. Материалите са от средновековната столица Плиска, която по това време е сравнително добре запазена. Петнадесет хиляди българи превиват гръб под ангария и през пролетта на 1866 г. линията стига Шумен.

Катастрофа стряска обаче клиентите на трена. Вестник „Време“ съобщава: „Един нещастен случай станал на 19 май по варненский железен път. Колите, които идели от Варна къде Провадия с 40-50 пътници, излезли от линията и се прекатурили. Имало много ранени и мъртви.“

До есента всичко е готово и съотечествениците на Дикенс се стягат за тържествено откриване. „Уверяват, че десетина-дванайсет души от главните акционери на компанията за железний път от Варна до Русчук ще дойдат от Лондон да се намерят при отварянето на тази железница“, информира пак „Време“. Линията, проточила се цели 223 километра, е осветена на 7 ноември 1866 г.

Не е така с плавателния канал. Съоръжението дълго чака кирките. Едва през 1909 г. заливът е свързан с Варненското езеро. Отново се дълбае през 1923 г., когато в артерията е включено и Гебедженското. През 1952 г. е предложен нов проект, приет за осъществяване през 1965 г. Десетилетие по-късно корабите вече хвърлят котва на завет.

Бил ли е Чарлз Дикенс в България?

Кореспонденциите във вестник „Дейли нюз“ са печатани и в седмичното списание „Домашни четива“. Вестникът е създаден от Дикенс през 1846 г., списанието също е негово дело и излиза от 1850 г. След смъртта на писателя българските репортажи са включени в съчиненията му. През 1925 г. на тях попада варненецът Жеко Жеков, който пръв съобщава, че прочутият романист е идвал по нашенско.

Не всички изследователи обаче са единодушни. Дикенс едва ли е напуснал уютния Лондон, за да се запилее из дивите Балкани, съмняват се скептиците. Те предполагат, че англичанинът е използвал суров материал от фронта, майсторски го е обработвал и го е тиражирал в печата.

Може и така да е, но стилистиката на текста е близка до неговите „Американски бележки“. Белетристът винаги е държал под око парливите проблеми на деня. „Никога не е обръщал гръб на журналистиката – казва за него проф. Малкълм Ендрюз. – С нея започнал и произведенията му са странен хибрид, смесица от журналистика и художествени творби. Той остана журналист до края на живота си.“

Българската следа в биографията на Чарлз Дикенс лъкатуши тъкмо между вестникаря и писателя. Между документалиста и романиста на викторианска Англия. Тази диря още не е изяснена, защото литературните историци от мъгливия Албион не са казали последната си дума.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.