Президент, правителство и парламент ще си извадят очите за контрол над висшия репресивен апарат - антикорупционния

Преди време един ентусиаст разпитваше наляво и дясно къде може да се запише да го корумпират. Представяше си, че корупцията е като социалните помощи – има си ред, но трябват и връзки, и познати, и усилия. Беше напълно сериозен и нямаше проблеми със съвестта си, а с джобните, защото кредитите така или иначе беше ги отсвирил. Така и не я намери тази корупция. „Няма я“, казваше огорчено той.

Как да му обясниш човешки, че то не става така. За да те корумпират, от теб нещо трябва да зависи. Дори и в частния бизнес корупцията съществува, не си правете илюзии, че там даже е и по-лесно. Особено в големите компании, особено в публичните такива. Обаче и там трябва да си на позиция, от която нещо зависи.

Най-добре е разбира се да си в политиката. Сериозните далавери са там. Това дори не е предположение, даже няма нужда да търся и представям доказателства. Цялото ни държавно ръководство го призна. Ето, направиха Консултативен съвет по национална сигурност по темата корупция. Партиите се надпреварват да предлагат закони, органи, които да борят този грубоват бич на нашето общество, защото казват... „това е бич“.

Корупцията е зависимост, също като алкохолизма, както наркоманията и може би ексхибиционизма. Знаеш, че правиш нещо нередно, знаеш, че може да си изпатиш, но адреналинът – независимо дали вдигаш чаша, шмъркаш линийки с кока или грубо разтваряш шлифера си, за да представиш органа си, тези зависимости имат нужда от професионална помощ.

Всеки психотерапевт ще ви обясни, че първата стъпка е признанието. Трябва да осъзнаеш, че имаш проблем и да пожелаеш да се излекуваш. И така стъпка по стъпка, чрез усилия, лишения, вътрешна борба, линийките изчезват, ракията се заменя с бира, шлиферът се закопчава. Пътят е труден, но единствено възможен.

Има ли някакво съмнение, че върховете на управлението на държавата е обрасло с корупция? Нямам доказателства, както казах – слушам какво казват политиците, а те това твърдят.

При генерал Радев изпълнителната, законодателната власт, както и лидерите на най-големите политически структури, стигнаха до извода, че борбата с корупцията не е на нужното ниво, заради нормативната уредба и липсата на единен орган за разследването на този тип престъпления.

Ето, това е хубава стъпка – осъзнаването. Така би следвало да кажем ние, като наблюдатели. Но журналистическата ми натура ме държи нащрек. Ако са осъзнали, че са заразени, защо не започват терапията? Отлагат.

На срещата при Радев бе постигнат консенсус, че това Народното събрание трябва да приеме закон за противодействие на корупцията. Власт и опозиция не можаха да се разберат обаче относно ролята и функцията на бъдещия антикорупционен орган, както и кой да назначава председателя. Това означава, че терапията няма да се случи в добрия си вариант.

За да ни стане ясно защо тук има огромни различия, трябва да си обясним и каква е ролята и силата на един орган (не в ексхибиционистичния смисъл на думата), на един председател.

Антикорупционо звено, въоръжено с могъществата на ДАНС, Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, полицията и доносите, се превръща в севернокорейска ядрена програма. Можеш да удариш Гуам когато си пожелаеш. Тезата на законодателите е позната – извънредните ситуации изискват извънредни мерки.

Тъй като наближава вековния юбилей на Великата октомврийска революция, е хубаво да приведем примера с ЧК (Чрезвычайная комиссия, рус.). Извънредната комисия за борба с престъпността на болшевиките се превръща в зловеща организация за унищожаване на всеки противник, било той политически, военен, криминален или най-често заради самия спорт. В началото налага ред, а след това и терор. Десетки хиляди невинни хора, интелектуалци, писатели, философи, журналисти (и те са хора), офицери, политици (да, и те са хора) изчезват безследно, заточени са в Сибир, умират в море от мъки.

Всичко това започва с доброто намерение да се въведе ред, да се наложи мир, да се изкорени престъпността, корупцията на елита. Практиката показва, че добрите намерение гарнирани с извънредна и абсолютна власт, водят до невиждана тирания.

Ако приемем, че все някой в политиката е корумпиран, това означава, че на заседанието при президента все някой е потенциална жертва на органа, който създават. Или поне е наясно кой какво прави в подчинените му структури. Луди ли са?

Ние не сме чули министър да даде някоя от преките си подчинени на прокуратурата, въпреки че имат тази възможност, имат всичко да го направят. Поради тази причина и нямаме много примери на осъдени за корупция, злоупотреби или прахосничество висши чиновници.

Често ни дават за пример Румъния и нейния орган за борба с корупцията. Там постигнаха световни рекорди за опандизване на политици и администрация. Очевидно корупцията не е победена там, защото никой нормален човек не би станал министър, зам.-министър или шеф на някоя държавна агенция, защото това си е по-лошо и от руска рулетка. А те продължават да се докопват до властта. Има нещо гнило там.

Така както властта винаги е сто процента – сиреч няма държава без власт, каквато и да е тя - така и корупцията винаги е сто процента. Тя съществува и някой се възползва от нея всеки ден, всяка минута, при всяко правителство.

Спомняте си преди време, че митничарите бяха боговете на прехода, защото границите бяха оставени на тях. Сетне там се намърдваха други организации, докато справедливостта възтържествува и контролът се върна там, където му е мястото – в политическите партии на власт.

Антикорупционният орган, който се опитват да създадат, ще се превърне и в основния лицензоносител на поговорката „Крадецът вика „Дръжте крадеца!““. Просто ни е бедна фантазията как това съвременно ЧК може да смачка всеки, който е пречка, различно мислещ, работещ по правилата, отказващ да „черпи“ субект. Той ще бъде громен в няколко стъпки: Донос, самосезиране на прокуратурата, завеждане на дело, блокиране на авоари и активи, отнемане, арест, болница. Няма значение, че след това България ще бъде осъдена за пореден път, след като онзи няма да застава повече на нечий властови път.

Това не е алармизъм, предчувствие или предупреждение. Това е проекция на предишната практика. Резултатите от всички напъни да се бори корупцията и кражбите от хората на власт са достигали единствено до трагикомизма на своята безпомощност. Скопеност, ако бъда точен. Но това само по отношение на борбата с корупцията. Репресията си остана. Разбира се, че пострадаха много хора, най-вече невинни. Тези, виновните, се измъкваха винаги с бели ризи и пречистени души, за да могат отново да се слеят с властта.

Правителството, няма значение дали е на ГЕРБ или не, никога няма да си позволи да преотстъпи такъв чудовищен репресивен апарат на президента, защото това ще е равносилно да сложи бяла превръзка на безочието си и да застане по фронта на пушките. Безапелационен начин държавният глава да вземе инициативата и да диктува правилата на преразпределението. Представете си политик, който е избран пряко от народа, освободен от негативите на изпълнителната власт, да контролира ЧК. Ще се събуждаме всяка сутрин с „Дръжте крадеца!“.

Няма как да не подозираме политиците, защото битката между тях не е за справедливост, не е за благоденствие (въпреки че намеренията на много от тях са били такива), а за власт. Ако не вярвате, помислете върху новините от седмицата. По едно и също време стана ясно предложението на властта, че ако боледуваме, ще ни плащат вече половин надница (няма логично обяснение защо), а в същото време заплатите на зам.-министрите се вдигат двойно.