Богат урожай, малко зрители

„Отборът на затвора“ с продуцент Галя Щърбева, режисьор Петко Гюлчев и сценарист Тонислав Христов спечели специалната награда на журито и Награда на критиката за документален филм. Снимка: Труд

Второ поредно издание на фестивала се провежда през година и количеството на конкурсните филми бе смазващо

Двайсет и четвъртият фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“ се проведе от 29 ноември до 6 декември в Пловдив (в кино „Лъки“). Той се организира от ИА Национален филмов център. Съорганизатори са Министерството на културата и Община Пловдив. В конкурса за двете статуетки „Златен ритон“ участваха 37 документални и 19 анимационни филма. В информационната програма „Открити хоризонти“ бяха 20.

Второ поредно издание на „Златен ритон“ се провежда през година и количеството на конкурсните филми бе смазващо. Не бива да се случва отново.

Както обикновено, документалните филми бяха в две основни направления: изследващи аспектите на днешното ни живеене и проектирани в историята, осъществяващи мост към съвременността. Тази година историческите филми доминираха. Освен изследването, в проекциите на националното открай време доминира и портретът, експониран в разни планове: исторически или съвременен, политически или артистичен, индивидуален или групов... Жанрът, доминиращ на всеки фестивал, тази година бе представен в 24 филма и 10 бяха посветени на живи съвременници.

Пълнометражният независим дебют на Петко Гюлчев „Калин и отборът на затвора“ темпераментно и оригинално разказва за невероятния млад психолог в затвора в Казичене, който се опитва с разни стратегии да промени питомците си, но бива изхвърлен от системата. Дебютът на Емил Спахийски „Икар от Кочериново“ деликатно и проникновено представя креативния чудак със сложна съдба Николай Поповски и спецификите на българския манталитет. Независимият „Да надскочиш съдбата“ на Панчо Цанков е за удивителния 92-годишен физик и филантроп проф. Минко Балкански - между Париж, родното му село Оряховица и Нова Загора. Независимият „Удавник“ на Пламен Николов е социална импресия за морския отшелник Илия и неговите възгледи за живота (междувременно 57-годишният герой е починал). „Колелото Балкански“ на Илия Костов е за митичния Александър Балкански, старата циркова фамилия и цената на успеха. „Формулата на Тео“ на Николай Василев е за учителя по физика Теодосий Теодосиев и неговия маниер на преподаване и живеене. „Отвъд скока“ на Валентина Фиданова-Коларова (БНТ) е за уникалната Йорданка Благоева, която е не само велика атлетка, а и широко скроен човек.

В дебюта си „Синко мой“ Павлина Иванова изследва музикалния път в Англия на 43-годишния едновремешен изпълнител на „Луди, луди жаби“ Мирослав Атанасов-Морски. „Иван Сираков. Да оцелееш като син на бивши хора“ от поредицата „Отворени досиета“ на БНТ в 27 минути обема съдбата на 90-годишния емигрант, навремето жестоко репресиран само заради произхода си (той е единственият оцелял след четири лагера). „Музиката на София“ на Камелия П. Петрова е за неуморимата 89-годишна Мария Зъбова, която удря 12-те камбани на „Александър Невски“.

И на този „Златен ритон“ се оказа валидна ревизията на митологиите в различен жанров ключ. Документалистите ни продължават да ровят вдъх­новено из архивите, ала история и днешност се срещат най-често върху деликатния терен на личните биографии. В изключителния филм „Жертва на пешки“ на Асен Владимиров - Втората световна война, мястото на България в нея, трагедията в Катин, политическите машинации, тоталитарните репресии са представени многопластово и разтърсващо чрез нерадостната съдба на патоанатома д-р Марков, респектиращо богат архив, заиграване с мобилните телефони. Спасяването на българските евреи е тема, неведнъж интерпретирана в документалното ни кино, но в независимия дебют „Следващото поколение“ на Ния Александрова и Айелет Хелер ракурсът към нея е неочакван - интимен и вълнуващ. „Гражданинът Сис“ на Господин Неделчев-Дидо по сценарий на Влади Киров, светла му памет, е първият филм за превратностите в съдбата на чешкия фотограф и полиглот Владимир Сис (1889 - 1958), в която пак през богат архив са намесени роднинство и приятелство с България, политика и репресии.

Противоречията на националния характер, пробойните в историята ни и елиминирането на България от европейските политически решения са представени интригуващо през погледа на чуждите военни кореспонденти по време на Руско-турската война в „Брейкинг нюз“ на Асен Владимиров. Развитието на българската държавност през видни политически фигури открай време занимава документалното ни кино.

Тази година видяхме интересния портрет „Непобеденият генерал Владимир Вазов“ на Татяна Пандурска, ненужно „подпрян“ от възстановки. Прочее, на фестивала те присъстваха досадно често и се превръщат в неефективни патерици на внушението („Гешев“ на Васил Барков, посветен на топ полицая на царство България Никола Гешев; „Чувство за непоносимост“ на Боя Харизанова, посветен на Георги Марков до емигрирането му през 1969 г.; „Сага за пропилените възможности“ на Ралица Димитрова, посветен на Ньойския договор и след това)...

Интерпретацията на съвременността, реализирана в парадигмата активност-пасивност, формира двете основни тенденции в документалното ни кино, тази година сведени до 7 филма: стоическа креативност („Калин и отборът на затвора“, „Икар от Кочериново“, „Колелото Балкански“, „Формулата на Тео“, „Да надскочиш съдбата“, „Море на вятъра“ на Стоил Димитров и Борислав Камилов) и хроничен трагизъм на фона на изтърбушеността (обърканият „Северозапад - неизтребими образи“ на Константин Занков). Що се отнася до съвременността, гледахме два кратки покъртителни филма за наркозависими и намесата на църквата: „Началото е край“ и „Неупиваема чаша“ на Румяна Ангелакова. В независимия „Контролирани глътки въздух“ Ефемия Фард оголено дръзко показва последиците от домашното насилие над жени - родителско и съпружеско.

Както обикновено, съдбата на културни фигури изкушава българските документалисти, но за мен най-интересни бяха 3 филма: „Рангел завинаги“ на Коста Биков, „Рокендрол“ на Борислав Колев и „Какъв цвят има този свят“ на Ралица Димитрова. Двадесет и една година след първия си филм за Рангел Вълчанов „Пътешествие между два филма“ страстният му изследовател Коста Биков е създал още по-плътен портрет на грамадния режисьор. Рангел беше за малко с нас - жив, енергиен, неистов, уникален, любим. Борислав Колев разказва увлекателно за култовите рок банди и изпълнители от 80-те и началото на 90-те, тяхната бунтовност и днешните им занимания. Филмът на Ралица Димитрова е нежен и естетски спомен за прекрасната поетеса Данила Стоянова, отишла си едва на 23.

Бяла врана в конкурса бе артистичният „Тайният живот на Вера“ на Тонислав Христов, предизвикал бурна полемика за лимитите на режисурата в документалното кино.

Анимацията тази година бе в завидна форма. Пъстри сюжети, техники, послания. Откроиха се красивият и еротично-поетичен „Рози в нощта“ на Пенчо Кунчев, очарователно-тъмният и философски „Дърво от желязо“ на Андрей Цветков, цветно-извисяващият „Лист хартия“ на Ася Кованова, по-добрата втора част на продуцентския експеримент на Весела Данчева „Щрих и стих“, еко-поредицата No comment на Вяра Донева, изтънченият пълнометражен 3D филм „Виола“ на Сотир Гелев, изчистено графичните „Мир“ и „Щастие“ на Димитър Димитров...

И този „Златен ритон“ доказа, че документалното и анимационното ни кино си струват правенето и гледането, дори с излишните дължини. Жалкото е, че и по време на фестивала, и после трудно се добират до зрители.

Коментари

Задължително поле