Произвеждат 50 хиляди кубика сняг за Световното по сноуборд в Банско

4-годишно дете е починало в МБАЛ в Разлог

Остава бедственото положение в смолянската община Баните

Пушач издаде пиян шофьор в Шумен

Бойко Борисов посрещна Ангела Меркел на летището (ВИДЕО)

Българин от Русе извади богоявленския кръст в македонска община, отрупаха го с подаръци

Йоханес Хан: Европа не може да се сведе до банкомат

76,4 млн. лв. е проектобюджетът на Велико Търново за годината Предвидени са 300 000 лева за ремонт на пътища в населените места

Задържаният куриер на алоизмамниците имал регистрация за наркотици

Цистерна с газ дерайлира на гара Бяла

Ким Кардашиян и Кание Уест кръстиха дъщеричката си Чикаго

Дългото излежаване през уикенда е полезно за здравето, казват учени

Румен Петков проведе среща с Владислав Кононов, изпълнителен директор на Руското военно-историческо общество

Задържаха 16-годишен куриер на измамници с „пратка” от 76 000 лв.

11 загинали и 46 ранени при катастрофа с автобус в Турция

Богородици благославят в гората

Дори и в най-големия студ ентусиасти стигат до иконите на Кулев на Шуменското плато.

Преподавател от Шуменския университет рисува върху скали и стволове на дървета. Творецът има 30 самостоятелни изложби

Зима, студ, сняг до колене. Малко са заклетите почитатели на природата, които биха поели на разходка при минус 10-15 градуса. За Шуменското плато над града обаче се намират почитатели. Има хора, които проправят пъртина в бялото, за да стигнат до… скалата с иконата. Само преди дни туристи видели как възрастна жена ситни, стига бавно до огромния камък и отмята с ръце бялата му пелена. Благодарение на нейните стъпки и те стигнали до скалата и така за първи път видели образа на Богородица с младенеца. До този момент само били чували за иконографските шедьоври по платото.

Кой е зографът благодетел, защо точно там, каква е историята? – питат се ценители и споделят снимки в социалните мрежи. Идеята и реализацията са на доц. Валентин Кулев (67 г.). А първата Богородица отдавна не е сама. Не една, а три икони гледат от скалите. Има и четвърта, но за нея по-надолу и скришно от пишман еколозите.

За дебютната икона на Шуменското плато майсторът е откровен: “Така ми дойде отвътре. Камъкът се е търкулил и спрял и сякаш Господ го е преместил на уширението на пътеката по пътя за пещерата “Сулумара”. Няколко пъти минавах оттам, все го виждах, че е много подходящ, и ме сърбяха ръцете.” За да нарисува икона върху скала, на доц. Кулев, който е изографисал много параклиси и църкви, му се наложила и каменоделска работа. Купил инструменти и с чук изсякъл ниша в скалата, за да отвори място за своята Богородица. Сушил с горелка, вложил цялото си старание в рисунъка, но като минало малко време върху лаковото покритие избила “мъгла”. За това време вече се била родила и втората му творба – Богородица одигитрия (пътеводителка) съвсем близо до първата по т. нар. Кокилиев път (по името на полк. Кокилиев – б.а.). Рисувал я върху мек варовик, но влагата пак си казала думата. Майсторът не се отказал, преработил и двете икони по нова технология, с тънка циментова подложка. Лаконичен е: “Правиш ли такова нещо, трябва да е здраво.” Рецепта не бърза да дава. Казва само, че ако иконите са живи след 200 г., някой като него ще каже каква е правилната техника, сега би било лъжа. На километър и половина след втората икона грее и трето изображение – на св. Иван Рилски върху скалния венец зад известното Климатично училище.

Оказва се, че църквата може да бъде навсякъде. “Това е нещо като подръчен параклис”, разсъждава от своя страна творецът, който разбира, че и хората имат нужда от него. Иначе нямаше незнайна ръка да е допълнила първата изрисувана скала. Някой издълбал място за чаша и Кулев с изненада един ден открил там наместено стъклено кандило, което не гасне и при дъжд. На Задушница заварил две черешки. Непрекъснато има свещи, цветя и монети. Един ден приятел му се обадил, че минал и събрал стотинките, които възлизали на сериозна сума. Предложил му да вземе парите за бои. “В никакъв случай, занесете ги в някоя църква”, отсякъл Кулев.

До скалните храмове сред природата отвел и майка си и 93-годишната жена не можела да се начуди как никой не е драскал по иконите. “Има може би вакуум, глад за духовност, който е трябвало да бъде запълнен”, умува художникът, доволен, че хората ги забелязват. И под сурдинка издава, че туристите могат да открият още едно изображение само на Христос, но върху ствола на бук. Не е свалял кората, но който има очи, ще види образа. Иначе нищо му няма на дървото, зеленее си пролет. Много преди художникът да го облагороди, незнайни туристи са си оставили инициалите без всякаква стойност.

Следващата икона под открито небе Кулев е замислил в село Черни връх, част от шуменската община Смядово. И ще бъде в памет на благата баба Веска, покойната му съседка. Вече е видял подходяща огромна скала. В началото на новия век си купил къща в селото с чудна природа и точно там се пръкнала и най-първата му Богородица, пак на неочаквано за хората място – върху желязната релса на въжен мост. Атрактивното съоръжение е на река Камчия и свързва село Арковна с Черни връх. По него при хубаво време е върволица от минувачи. “Вървят хора, а тя е така закътана, че можеш да минеш и да не я забележиш, но изведнъж ще усетиш, че някой те гледа с благодатен поглед насред пустошта”, обяснява майсторът с грейнали очи. Според него, където и да оставяш частица от себе си, “отношението към работата трябва да е искрено и всеотдайно, както повелява канонът и с дълбоко преклонение към това, което предците са сътворили.”

Освен че е изписвал в наши храмове почти всички български светци, доц. Кулев има и своите последователи след повече от 15 г. преподаване на стенопис и иконопис в Шуменския университет “Еп. Константин Преславски”. Най-много го топли, че някои са го надминали, като младата Теменуга Христова. “Много ценни художници излязоха – Петьо Дамянов, Галя Петкова, Мая Райчева”, не забравя имената на учениците си Кулев. Но казва, че не всеки иконописец е художник, както и не от всеки художник става иконописец.

В края на миналата година майсторът с 40-годишна творческа история подреди ХХХ самостоятелна изложба. Преди 4 години буквално шашнал приятелите си с In Memoriam. Нямало нужда от “Бог да прости”, просто авторът, който е и много добър портретист, показал 20 живописни платна на личности, свързани с Шумен, които вече ги няма. А “Избиване на бездомните кучета” му е най-успялата, защото с нея искал да предизвика местните общински съветници, които дълго отлагали парливата тема. Раздал 41 покани на местни парламентаристи, нито един не се осмелил да стъпи в галерията, смее се Кулев.

Препълнена била залата на експозицията “Другата ръка” от картини, рисувани само с лява ръка. По идея на доц. Кулев седем художници се събрали на пленер, сред тях бил и виновникът за хрумката – известният Павел Друмев. След инсулт дясната ръка не го слушала, бил в творчески застой. Колегите му решили да покажат, че изкуство се прави с главата и няма значение с коя част на тялото рисуваш. И се получило. Кулев дори нарисувал сполучлив портрет на приятеля си левичар.

А Кулев продължава да вярва в максимата на Радичков: “Живей така, все едно, че има Бог.” И се смее на дежурния журналистически въпрос дали той самият е религиозен: “Човек трябва да уважава тези неща. Някой може да те гледа в очите и да каже, че вярва, а да не вярва и капчица. Може нищо да не ти каже, а да вярва.”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Бог да благослови човека! Всичко, което се прави със сърце и душа, с любов, дава добри плодове! „Неведоми са пътищата Божии…“ – това добро дело увлича и другите хора и ги прави по-добри!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.