Бойко Борисов пристигна в Лондон за инвестиционния форум за Западните Балкани

Златна мечка и за родното кино от Берлин (ОБЗОР) В “Не ме докосвай” една от главните роли се изпълнява от Ирмена Чичикова, а копродуцент е Мартичка Божилова

Георги Първанов: Едно разследване на сделката с ЧЕЗ би дало повече информация

Премиерът Бойко Борисов с 10-годишна прогноза: Балканите ще са най-хубавото място за живеене Проекти за 30 млрд. евро ще променят региона, каза министър-председателят

109 банди разбити при акции на ГДБОП 860 обвинения след разследвания на антимафиотите

НС да даде зелена светлина за „Белене“ Партиите употребили за политически цели референдума за нова атомна централа

Съдът остави за постоянно в ареста съпрузите, обвинени за убийството в столичния квартал “Люлин”

Вижте акцентите от броя на “Труд” в понеделник, 26 февруари 2018

Русенец създаде една от най-бързо развиващите се компании в Силициевата долина

Двуметрови преспи блокират страната Комбинацията със студения арктичен въздух, който се спуска към Балканите от север, създават опасна обстановка на пътищата

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер край бреговете на Япония

Бандити няма, но ги хващат

Фънки и Хилда Казасян жури в „Като две капки вода“

„Юнайтед“ би „Челси“, Жозе не трепна

Мария и Мегз заровиха томахавките След като получи приза за Попфолк идол на годината, Фики се прибра да отпразнува изписването на първородния му син

Боил Банов, министър на културата, пред „Труд“: България обогатява не просто Лувъра, а световната култура

Чест прави на Вежди Рашидов, не само че успя да създаде тези взаимоотношения с френския музей, но и да им придаде дългосрочен характер

Боил Банов, министър на културата на България, и Жан-Люк Мартинез, президент-директор на Музея „Лувър”, подписаха на 16 ноември на официална церемония в посолството ни в Париж нов договор за организирането на реципрочни изложби между България и световния музей. Министър Банов определи подписването като жест към страната ни, тъй като Лувърът е институция, която стои над държавите. Договорът предвижда представянето догодина на България в най-посещавания музей в света с нова изложба, като акцентът ще е периодът на Първото Българско царство. През 2019 г. пък ще покажем историята ни от XVI-XVII век. За всичко това, както и за предизвикателствата пред културата разговаряме с Боил Банов.

– Ако един виц започва така: „В един бар след 10 ноември влизат четирима музиканти, трима историци, трима артисти, двама философи, един литератор, един архитект, един скулптор и един режисьор“ (досегашните министри на културата, бел. авт.) – как би трябвало да се казва този бар?

– Бар „Островът“.

– Към кого от вашите предшественици в министерството храните лични симпатии?

– Не мога да коментирам предишни колеги, всеки от тях има своите качества. Към много от тях имам лични симпатии, с някои ме свързва приятелство, но не бих си позволил да ги посоча поименно, за да не пропусна някого.

-А защо?

– Личните симпатии са нещо, което ти идва отвътре. Не мога да обясня защо съм приятел с някакви хора. Защото във всеки от тях ми е харесало нещо не просто в професионален план, но и в личен. Като почтеност, като взаимоотношения, като начин на мислене, като визия – при всеки е различно.

– А има ли наистина бар на „Стамболийски“ 17? Ресторант или ведомствен стол?

– Бар и ресторант няма. Министерството на културата е било, сега е и ще бъде място, където се отстояват културни политики. В рамките на всичко, което се случва в държавата, това е мястото, където се говори само и единствено за култура и изкуство.

– Иначе любимото ви ястие е…?

– Яйца по панагюрски.

– Всъщност от актьорската гилдия на министерския пост на културата у нас досега сте четирима представители. Само музикантите са също толкова. С какво тези професии допринасят за умения в администрацията и мениджмънта?

– С нищо.

– Всъщност, за да си министър кое е по-важно – да си администратор или артист?

– Да си администратор – това е задължителното. Другото е бонус.

– Рейгън, Шварценегер – в Щатите актьори се справят блестящо с високи държавни постове. Не е ли крайно време и у нас да изберем артист за държавен глава?

– Чак блестящо да се справят, не знам, но при всички случаи е интересно, когато артисти са по върховете. А когато младата ни демокрация стане възрастна демокрация, сигурно ще дойде и това време. Но то е доста далеч.

– А кой според вас би се справил в настоящо време?

– Както казах, това време е далеч.

– Подписахте важни споразумения с най-големия музей в света – Лувъра, с което продължавате една прекрасна традиция. Какво ще дари френската институция на българската култура?

– По принцип тези преки взаимоотношения между нашите културни институции и Лувъра сами по себе си са подарък. Не сме ние тези, които трябва да градираме музеите в света, но Лувърът наистина е институция в сферата на културата и за всеки, който има достъп да работи с тях, това вече само по себе си е признание. Няма по-голям форум, на който може да покажеш изкуство, да покажеш култура. Чест прави на Вежди Рашидов, не просто че успя да създаде тези взаимоотношения, но и да им придаде дългосрочен характер. Това е изключително постижение и ние сега сме длъжни да го продължим, да го развиваме. Дай боже във всички сфери, не само в културата, да имаме такъв излаз и взаимоотношения със световни институции от подобна величина.

– А с какво българската култура ще обогати Лувъра тепърва?

– Всичко, което показваме там и което досега сме показали – и Тракия, и Първо Българско царство и занапред нещата, които се планират и подготвят, обогатява не просто Лувъра, обогатява се световната култура. И най-важното – дава възможност огромна част от населението да има достъп до нея, защото Лувър не е просто времето, в което стои една изложба. Публикациите, които съпътстват тази изложба, рекламата на най-високо ниво, това е всъщност големият ключ.

– Силна културна програма ще съпътства председателството на България на Съвета на Евросъюза – кой е приоритетът на министерството в този момент?

– 2018-а е Европейската година на културното наследство и това е един път да покажем и заявим още веднъж пред света нашето уникално културно наследство. Също така да използваме годината на председателството, за да може, както подобава на страна с такова културно наследство, с такава история, да покажем и съвременния си поглед върху света, върху развитието на културните процеси в Европа и не само. Двата ни основни приоритета са културно наследство и съвременно изкуство.

– Имате ли лична визия за НДК – да стане културен магнит от ранга на „Бобур“ в Париж или „Барбикън“ в Лондон?

– НДК трябва да стане културен и конгресен център. Български. Не трябва да се сравнява с никой – нито с Лондон, нито с Париж. НДК е емблема за развитието на българската култура и духовност, мост между времената, в които живяхме преди 25 години, и съвремието. И има много посоки за развитие, но ключът е културен център и конгресен.

– Министерството на културата утвърждава практика да публикува онлайн видеозаписи от всички важни конкурси в ресора. Не е ли това донякъде като Биг брадър на Оруел?

– Изключително ключово е онлайн излъчването на конкурсите. Голяма част от проблемите в работата на Министерството на културата от много години насам, според мен са свързани със затворения характер, в който министерството работи. Немалко качествени хора са минали от тук на политическо ниво, много сериозна експертиза има в самото министерство. Въпросът е, че специално това министерство, може би важи и за всички други министерства, очакванията са, че всяко решение, което взима, всяка политика, която започва, всичко, което обмисля, анализира – то трябва да бъде обществено достояние. Още повече, когато се избират директори на културни институти, защото те задават темпоритъма, визията на културния институт за години напред. Така ключова за нас е възможността всеки, който има интерес в бранша, граждани, да могат да присъстват, да виждат сблъсък на идеи и посоки на развитие.

– Според правилата за делегирания бюджет, приети през 2015 г., Софийската опера и балет, която е не само национална институция, но и един от най-печелившите театри в страната, получава по 4 лв. срещу 1 спечелен лев, наравно с експериментални институти и театрално-музикални центрове. Останалите опери, музикално-балетни центрове, филхармониите и фолклорните ансамбли получават по 6 лв. Смятате ли да коригирате това неравновесие?

– Смятам да го коригирам, но е въпрос на пари. Това е финансов модел и ако се запази тенденцията, както знаете, следващата година ще имаме 10 млн. повече, в крайна сметка ние като политики ще процедираме по следния начин – ще акцентираме върху качеството, върху сериозните институти и ще подкрепяме тези, които дават визията. Не можем да правим това все още, защото с толкова пари разполагаме и моделът е изцяло финансов. Този модел е формиран така, че Софийската опера и балет да не изпитва затруднения, да може да работи нормално, да реинвестира, хората там получават сериозни възнаграждения. Но това е математически модел. Ако подадем толкова, колкото подаваме на другите опери, Софийската опера и балет ще изскочи със страшно много пари, които ние няма откъде да осигурим. Но със сигурност моделът, към който се стремим, ще бъде инвестиране в качеството, а безспорно водеща е Софийската опера и балет, далеч не само като местоположение.

– Догодина изтича мандатът на директора на Софийската опира и балет акад. Пламен Карталов. Имате ли предвид друг кандидат, или смятате да подкрепите маестро Карталов?

– Аз никого не мога да подкрепя. Такъв е редът – има комисии, затова ги предаваме онлайн тези конкурси, за да може да се случи сблъсък на идеи, сблъсък на тенденции, на визии за развитие, краткосрочни и дългосрочни. Така че аз мога единствено да кажа към момента, че в работата на акад. Карталов се вижда изключително ниво и визионерство.

– По-скоро любител на операта или на оперетата сте вие лично?

– Аз деля изкуството единствено по признак качество. Любител съм на всички изкуства, нямам по-любимо. Това, което ме вълнува, е качественият продукт.

– Вие сте шахматист, премиерът Борисов също е изкушен от вечната игра. Имали ли сте партия с него на шахматната дъска?

– Не, не съм имал, но понеже със сигурност ще победя, вероятно няма и да имам. Някак не е удобно да си биеш премиера.

– Коментар на отказа на премиера от дуел с Карпов, заради изказването на руския спортист за азбуката?

– Аз съм изключителен почитател на Карпов като стил, като стратегическо мислене в шаха. В най-добрите си години той го изведе на нови нива. Със сигурност политиката не е неговото най-добро качество.

– Един-два лично-артистични въпроса, ако разрешите. Кои книги са в момента на нощното Ви шкафче?

– Новата поезия на Елин Рахнев „Зелда“ и „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ на Юнас Юнасон.

– А трите Ви любими книги?

– Много неща са ми били любими във времето. Като дете страшно обичах Ремарк, всичко на Дюма. След това много различни неща са ме провокирали. Не ми се иска да категоризирам. В крайна сметка на министъра на културата не му е работа да казва кое му е любимо, защото автоматично това означава, че обижда някого. Работата му е да поощрява всички.

– Слушате ли музика в колата на дълъг път? Каква?

– Обикновено стари рок балади.

– Как разпускате след изключително тежък, изнурителен ден на работното място?

– Играя шах. Мозъкът ми така си почива най-добре – активизира се в съвсем друга посока и забравям всичко останало.

– А имало ли е моменти, когато сте искал да зарежете всичко и да останете сам и на тишина?

– Редовно.

– Бюджетът на Министерството на културата – може ли, кога и как да нарасне?

– Той нараства в последните три години и най-важното е, че това се случва систематично. Много неща се направиха в моделите на финансиране и на сценичните изкуства, и на музеите и галериите. Най-важна е тенденцията, че в правителството има разбиране, че все повече пари в културата трябва да се дават за проекти – за иновативни, различни решения. Във всички сфери на културата на проектен принцип да се подпомагат съвременни, различни от общоприетото решения.

– За финал – без този въпрос в арт средите тези дни не може – гледахте ли „Възвишение“?

– Гледах „Възвишение“ на премиерата и изключително се развълнувах. Историята е прекрасна, много добър филм е направен. Това е кино, което си заслужава да се гледа, и не само в България.

 

Нашият гост

Боил Банов е роден на 26 май 1971 г. в София. Син е на известния актьор Васил Банов. Завършва 7-o СУ „Свети Седмочисленици” през 1989 г., а след това – „Режисура за драматичен театър” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Следва и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Режисьор е на постановки в различни театри в страната – Народен театър „Иван Вазов”, Сатиричен театър, „Сълза и смях”, Драматично-куклен театър „Иван Димов” – Хасково и др. В продължение на 15 години е директор на Драматично-куклен театър „Иван Димов” – Хасково. Сред известните му постановки са „В полите на Витоша” и „Когато гръм удари” от Пейо Яворов, „Вампир” от Антон Страшимиров, „Сако от велур” от Станислав Стратиев и др. Назначен е за заместник-министър на културата в служебното правителство на Георги Близнашки на 14 август 2014 г. Избран за министър на културата на 4 май 2017 г.

Още по темата

  1. Вежди Рашидов за Турция: Ние помолихме да има спокойствие между двете ни държави Бившият министър на културата похвали приемника си Боил Банов

  2. Вижте снимки от подписването на новия договор с Лувъра

  3. Боил Банов и Жан-Люк Мартинез подписаха споразумението Министерството на културата и Лувърът продължават сътрудничеството Вежди Рашидов в Париж: Горд съм, че Франция ще продължи да преоткрива богатствата на България

  4. Председателят на комисията по култура в НС Вежди Рашидов, пред „Труд“: По време на Председателството ще направя изложба “Завръщането”

  5. За председателството ни на Съвета на ЕС Отпускат 4 млн. лв. за културни събития НДК ще стане сериозен конгресен център, но няма да връщат Боршош

  6. Пещера Магурата влиза в списъка на ЮНЕСКО

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Бе тоз да не е македонец? Не световната, а вселенската култура обогатяваме.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.