Не е било възможно да се предвиди срутването на моста в Генуа

Христо Иванов заложил „бомбата“ в Търговския регистър Бившият правосъден министър оставил стратегическото звено без резервен център

Екопроблеми в Рила няма, те са на плажната ивица по Черноморието

200 хил. коли остават без „Гражданска“ От събота шофьорите трябва да сключат нова полица

Тереза Мей: Заплахата от тероризъм във Великобритания остава много висока

Гуардиола с часовник за 170 000 евро

Български тираджия оцелял по чудо в Генуа Жертвите на срутването вече са 35

Обжалваме, ако ни скъсат на шофьорски изпит Комисия отменя решението на изпитващия, ако установи нередности

Влизаме в топ 10 по ръст на БВП Инвестициите се увеличиха с 4,4%

МВР строи Дворец на паспорта за 370 млн. лв. Обявяват утре обществена поръчка за нова система за лични документи

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 15 август 2018

От последните минути: Освобождават двамата гръцки военни от затвора в Одрин

39 общини взимат до 20 млн. лв. 200 фирми получават до 1 млн. евро

Мотор с фалос се заби в автомобил

Повдигнаха 2 обвинения на Бенчо Бенчев (обзор) Парична гаранция от 50 000 лв. и забрана за напускане на страната

Боил Банов, министър на културата, пред „Труд“: България обогатява не просто Лувъра, а световната култура

Чест прави на Вежди Рашидов, не само че успя да създаде тези взаимоотношения с френския музей, но и да им придаде дългосрочен характер

Боил Банов, министър на културата на България, и Жан-Люк Мартинез, президент-директор на Музея „Лувър”, подписаха на 16 ноември на официална церемония в посолството ни в Париж нов договор за организирането на реципрочни изложби между България и световния музей. Министър Банов определи подписването като жест към страната ни, тъй като Лувърът е институция, която стои над държавите. Договорът предвижда представянето догодина на България в най-посещавания музей в света с нова изложба, като акцентът ще е периодът на Първото Българско царство. През 2019 г. пък ще покажем историята ни от XVI-XVII век. За всичко това, както и за предизвикателствата пред културата разговаряме с Боил Банов.

– Ако един виц започва така: „В един бар след 10 ноември влизат четирима музиканти, трима историци, трима артисти, двама философи, един литератор, един архитект, един скулптор и един режисьор“ (досегашните министри на културата, бел. авт.) – как би трябвало да се казва този бар?

– Бар „Островът“.

– Към кого от вашите предшественици в министерството храните лични симпатии?

– Не мога да коментирам предишни колеги, всеки от тях има своите качества. Към много от тях имам лични симпатии, с някои ме свързва приятелство, но не бих си позволил да ги посоча поименно, за да не пропусна някого.

-А защо?

– Личните симпатии са нещо, което ти идва отвътре. Не мога да обясня защо съм приятел с някакви хора. Защото във всеки от тях ми е харесало нещо не просто в професионален план, но и в личен. Като почтеност, като взаимоотношения, като начин на мислене, като визия – при всеки е различно.

– А има ли наистина бар на „Стамболийски“ 17? Ресторант или ведомствен стол?

– Бар и ресторант няма. Министерството на културата е било, сега е и ще бъде място, където се отстояват културни политики. В рамките на всичко, което се случва в държавата, това е мястото, където се говори само и единствено за култура и изкуство.

– Иначе любимото ви ястие е…?

– Яйца по панагюрски.

– Всъщност от актьорската гилдия на министерския пост на културата у нас досега сте четирима представители. Само музикантите са също толкова. С какво тези професии допринасят за умения в администрацията и мениджмънта?

– С нищо.

– Всъщност, за да си министър кое е по-важно – да си администратор или артист?

– Да си администратор – това е задължителното. Другото е бонус.

– Рейгън, Шварценегер – в Щатите актьори се справят блестящо с високи държавни постове. Не е ли крайно време и у нас да изберем артист за държавен глава?

– Чак блестящо да се справят, не знам, но при всички случаи е интересно, когато артисти са по върховете. А когато младата ни демокрация стане възрастна демокрация, сигурно ще дойде и това време. Но то е доста далеч.

– А кой според вас би се справил в настоящо време?

– Както казах, това време е далеч.

– Подписахте важни споразумения с най-големия музей в света – Лувъра, с което продължавате една прекрасна традиция. Какво ще дари френската институция на българската култура?

– По принцип тези преки взаимоотношения между нашите културни институции и Лувъра сами по себе си са подарък. Не сме ние тези, които трябва да градираме музеите в света, но Лувърът наистина е институция в сферата на културата и за всеки, който има достъп да работи с тях, това вече само по себе си е признание. Няма по-голям форум, на който може да покажеш изкуство, да покажеш култура. Чест прави на Вежди Рашидов, не просто че успя да създаде тези взаимоотношения, но и да им придаде дългосрочен характер. Това е изключително постижение и ние сега сме длъжни да го продължим, да го развиваме. Дай боже във всички сфери, не само в културата, да имаме такъв излаз и взаимоотношения със световни институции от подобна величина.

– А с какво българската култура ще обогати Лувъра тепърва?

– Всичко, което показваме там и което досега сме показали – и Тракия, и Първо Българско царство и занапред нещата, които се планират и подготвят, обогатява не просто Лувъра, обогатява се световната култура. И най-важното – дава възможност огромна част от населението да има достъп до нея, защото Лувър не е просто времето, в което стои една изложба. Публикациите, които съпътстват тази изложба, рекламата на най-високо ниво, това е всъщност големият ключ.

– Силна културна програма ще съпътства председателството на България на Съвета на Евросъюза – кой е приоритетът на министерството в този момент?

– 2018-а е Европейската година на културното наследство и това е един път да покажем и заявим още веднъж пред света нашето уникално културно наследство. Също така да използваме годината на председателството, за да може, както подобава на страна с такова културно наследство, с такава история, да покажем и съвременния си поглед върху света, върху развитието на културните процеси в Европа и не само. Двата ни основни приоритета са културно наследство и съвременно изкуство.

– Имате ли лична визия за НДК – да стане културен магнит от ранга на „Бобур“ в Париж или „Барбикън“ в Лондон?

– НДК трябва да стане културен и конгресен център. Български. Не трябва да се сравнява с никой – нито с Лондон, нито с Париж. НДК е емблема за развитието на българската култура и духовност, мост между времената, в които живяхме преди 25 години, и съвремието. И има много посоки за развитие, но ключът е културен център и конгресен.

– Министерството на културата утвърждава практика да публикува онлайн видеозаписи от всички важни конкурси в ресора. Не е ли това донякъде като Биг брадър на Оруел?

– Изключително ключово е онлайн излъчването на конкурсите. Голяма част от проблемите в работата на Министерството на културата от много години насам, според мен са свързани със затворения характер, в който министерството работи. Немалко качествени хора са минали от тук на политическо ниво, много сериозна експертиза има в самото министерство. Въпросът е, че специално това министерство, може би важи и за всички други министерства, очакванията са, че всяко решение, което взима, всяка политика, която започва, всичко, което обмисля, анализира – то трябва да бъде обществено достояние. Още повече, когато се избират директори на културни институти, защото те задават темпоритъма, визията на културния институт за години напред. Така ключова за нас е възможността всеки, който има интерес в бранша, граждани, да могат да присъстват, да виждат сблъсък на идеи и посоки на развитие.

– Според правилата за делегирания бюджет, приети през 2015 г., Софийската опера и балет, която е не само национална институция, но и един от най-печелившите театри в страната, получава по 4 лв. срещу 1 спечелен лев, наравно с експериментални институти и театрално-музикални центрове. Останалите опери, музикално-балетни центрове, филхармониите и фолклорните ансамбли получават по 6 лв. Смятате ли да коригирате това неравновесие?

– Смятам да го коригирам, но е въпрос на пари. Това е финансов модел и ако се запази тенденцията, както знаете, следващата година ще имаме 10 млн. повече, в крайна сметка ние като политики ще процедираме по следния начин – ще акцентираме върху качеството, върху сериозните институти и ще подкрепяме тези, които дават визията. Не можем да правим това все още, защото с толкова пари разполагаме и моделът е изцяло финансов. Този модел е формиран така, че Софийската опера и балет да не изпитва затруднения, да може да работи нормално, да реинвестира, хората там получават сериозни възнаграждения. Но това е математически модел. Ако подадем толкова, колкото подаваме на другите опери, Софийската опера и балет ще изскочи със страшно много пари, които ние няма откъде да осигурим. Но със сигурност моделът, към който се стремим, ще бъде инвестиране в качеството, а безспорно водеща е Софийската опера и балет, далеч не само като местоположение.

– Догодина изтича мандатът на директора на Софийската опира и балет акад. Пламен Карталов. Имате ли предвид друг кандидат, или смятате да подкрепите маестро Карталов?

– Аз никого не мога да подкрепя. Такъв е редът – има комисии, затова ги предаваме онлайн тези конкурси, за да може да се случи сблъсък на идеи, сблъсък на тенденции, на визии за развитие, краткосрочни и дългосрочни. Така че аз мога единствено да кажа към момента, че в работата на акад. Карталов се вижда изключително ниво и визионерство.

– По-скоро любител на операта или на оперетата сте вие лично?

– Аз деля изкуството единствено по признак качество. Любител съм на всички изкуства, нямам по-любимо. Това, което ме вълнува, е качественият продукт.

– Вие сте шахматист, премиерът Борисов също е изкушен от вечната игра. Имали ли сте партия с него на шахматната дъска?

– Не, не съм имал, но понеже със сигурност ще победя, вероятно няма и да имам. Някак не е удобно да си биеш премиера.

– Коментар на отказа на премиера от дуел с Карпов, заради изказването на руския спортист за азбуката?

– Аз съм изключителен почитател на Карпов като стил, като стратегическо мислене в шаха. В най-добрите си години той го изведе на нови нива. Със сигурност политиката не е неговото най-добро качество.

– Един-два лично-артистични въпроса, ако разрешите. Кои книги са в момента на нощното Ви шкафче?

– Новата поезия на Елин Рахнев „Зелда“ и „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ на Юнас Юнасон.

– А трите Ви любими книги?

– Много неща са ми били любими във времето. Като дете страшно обичах Ремарк, всичко на Дюма. След това много различни неща са ме провокирали. Не ми се иска да категоризирам. В крайна сметка на министъра на културата не му е работа да казва кое му е любимо, защото автоматично това означава, че обижда някого. Работата му е да поощрява всички.

– Слушате ли музика в колата на дълъг път? Каква?

– Обикновено стари рок балади.

– Как разпускате след изключително тежък, изнурителен ден на работното място?

– Играя шах. Мозъкът ми така си почива най-добре – активизира се в съвсем друга посока и забравям всичко останало.

– А имало ли е моменти, когато сте искал да зарежете всичко и да останете сам и на тишина?

– Редовно.

– Бюджетът на Министерството на културата – може ли, кога и как да нарасне?

– Той нараства в последните три години и най-важното е, че това се случва систематично. Много неща се направиха в моделите на финансиране и на сценичните изкуства, и на музеите и галериите. Най-важна е тенденцията, че в правителството има разбиране, че все повече пари в културата трябва да се дават за проекти – за иновативни, различни решения. Във всички сфери на културата на проектен принцип да се подпомагат съвременни, различни от общоприетото решения.

– За финал – без този въпрос в арт средите тези дни не може – гледахте ли „Възвишение“?

– Гледах „Възвишение“ на премиерата и изключително се развълнувах. Историята е прекрасна, много добър филм е направен. Това е кино, което си заслужава да се гледа, и не само в България.

 

Нашият гост

Боил Банов е роден на 26 май 1971 г. в София. Син е на известния актьор Васил Банов. Завършва 7-o СУ „Свети Седмочисленици” през 1989 г., а след това – „Режисура за драматичен театър” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Следва и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Режисьор е на постановки в различни театри в страната – Народен театър „Иван Вазов”, Сатиричен театър, „Сълза и смях”, Драматично-куклен театър „Иван Димов” – Хасково и др. В продължение на 15 години е директор на Драматично-куклен театър „Иван Димов” – Хасково. Сред известните му постановки са „В полите на Витоша” и „Когато гръм удари” от Пейо Яворов, „Вампир” от Антон Страшимиров, „Сако от велур” от Станислав Стратиев и др. Назначен е за заместник-министър на културата в служебното правителство на Георги Близнашки на 14 август 2014 г. Избран за министър на културата на 4 май 2017 г.

Още по темата

  1. Вежди Рашидов за Турция: Ние помолихме да има спокойствие между двете ни държави Бившият министър на културата похвали приемника си Боил Банов

  2. Вижте снимки от подписването на новия договор с Лувъра

  3. Боил Банов и Жан-Люк Мартинез подписаха споразумението Министерството на културата и Лувърът продължават сътрудничеството Вежди Рашидов в Париж: Горд съм, че Франция ще продължи да преоткрива богатствата на България

  4. Председателят на комисията по култура в НС Вежди Рашидов, пред „Труд“: По време на Председателството ще направя изложба “Завръщането”

  5. За председателството ни на Съвета на ЕС Отпускат 4 млн. лв. за културни събития НДК ще стане сериозен конгресен център, но няма да връщат Боршош

  6. Пещера Магурата влиза в списъка на ЮНЕСКО

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Бе тоз да не е македонец? Не световната, а вселенската култура обогатяваме.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.