Той е всичко това, което те мечтаят да бъдат, но не могат

Най-големият им кошмар е, че някой е развял българското знаме

Голямата им болка е, че Димитър Маринов е всичко това, което те мечтаят да бъдат, това, което си фантазират за себе си, но знаят, че никога няма да бъдат. Self-made успял човек в една от „Меките“ на модерната западна цивилизация - Калифорния и Холивуд.

Човек, заобиколен от блясък, светска суета, аристократизъм - всичко, за което те толкова мечтаят и копнеят, но никога няма да имат и бъдат. Всичко това, чиято липса компенсират с виртуална поза и преструвка за „културно-интелектуален елит“, за широко скроени космополити, които презират българското тесногръдие, примитивни традиции и култура, и скотски патриотизъм.

И когато човекът, чийто живот, битие и кариера е техен идеал, фетиш и фантазия, излезе на голямата сцена и развее българското знаме, това е като най-големият им кошмар. Това е рухването и сгромолясването на целия им мироглед и светоусещане, която е изградена върху двуичното противопоставяне: „либерално/космополитно/елитно/модерно“ vs.“ патриотарско/тесногръдо/селско/примитивно“.

Изведнъж пред очите си виждат как човек може да бъде модерен, космополитен, преуспял, елитен (б.р. да не се бърка с „елитарен“), аристократичен... и едновременно с това да бъде патриот, българин, нормален и земен човек. 

И тогава (о, ужас!) осъзнават, че да си модерен, преуспял, елитен, широкоскроен и т.н. е въпрос на талант, интелект, богата душевност, култура, характер, дисциплина и трудолюбие, а не на превзети виртуални пози на въображаемо интелектуално превъзходство и презрение към „духовния пролетариат“.

Когато целият ти мироглед рухне, имаш два пътя. Пътят на смирението и покаянието, и пътят на отрицанието и омразата. Достойните хора избират първия, а за останалите - надежда няма. Това са мъртви души. Защото душата ти е умряла, когато съществува само и единствено, за да обслужва егото ти.

От фейсбук