На 21 ноември 2018 да почерпят

България – от аутсайдер до фактор

Арестуван е бившият шеф на контраразузнаването в Македония

Благотворителен концерт събира пари за възстановяване на паметника на Шести артилерийски полк в Сливен

Обучаваха общинари да помагат на домоуправители

Президентът удостои с плакет „Св. св. Кирил и Методий“ Съюза на българските писатели (СНИМКИ)

Тръмп: САЩ остават стабилен партньор на Саудитска Арабия въпреки съмненията покрай смъртта на Хашоги

Българите зад граница искат да ги представляват нови организации

Столична община: Изтича срокът за такса смет

Нов препъникамък за Брекзит – Гибралтар Испания плаши с вето споразумението за напускане

Все повече млади в САЩ предпочитат съвместно съжителство без брак

Стълб спасил влака в Кресненското дефиле от падане в реката

Премиерът на Испания обяви, че може да насрочи предсрочни избори

Менте намаления дебнат този Черен петък Ако на витрината пише “- 70%”, всички стоки трябва да са със 70 на сто по-ниски

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 21 ноември 2018

Борбата с корупцията, боядисана в зелено Или как се очерня България пред света

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Ако някой чужденец се интересува нарочно или случайно как върви борбата с корупцията в България, може да се информира от различни източници, а може и да се дезинформира от някои.

Известно е, че по цял свят има хора, които по обясними и необясними причини предпочитат дезинформацията и обърквацията. А има и такива, които си вадят хляба или забогатяват, като очернят собствената си страна.

На тия хора препоръчваме един Доклад, наречен „Борба с корупцията: от поети ангажименти към действие“, като сме убедени, че ще го харесат. Пред титулната страница е отбелязано, че е писан по поръчка на Групата на зелените в Европейския парламент. Точно така – същата тази група, която се прочу през зимата у нас покрай посещението на една нейна представителка – крайнолявата екстремистка Ска Келер. Гостенката, известна предимно като апологет на ислямското нашествие в Европа, дойде да подкрепи протестиращите срещу строежа на лифт в Банско и да ни препоръча да караме ски в Австрия. Тя беше, меко казано, нелюбезно посрещната от банскалии с плакати: „Ска, не си желана у нас!“.

Може би вдъхновено от тази жена или пък от някоя нейна приятелка, изготвянето на доклада за корупцията в България е възложено на Александър Кашъмов, един от най-именитите български адвокати. И той, с цялата си вещина на опитен юрист, се е постарал на 67 страници да докаже поговорката, че който плаща, той поръчва музиката. При това изглежда се е затруднил, понеже на около 37 страници е повторил написаното на останалите 30.
Неговото изложение, публикувано под редакцията на някоя си Пам Бартлет Кинтанила, съдържа предимно критика, поднесена по известния сред пишещите метод: „Да, обаче не“.

Ще го цитираме в резюме.
Да, „според световната класация на „Прозрачност без граници“ България е на 69-то място по корупция от 168 държави – тоест някъде по средата“, което е сравнително добре.
Обаче не, понеже „страната ни остава с най-нисък резултат в Индекса за възприемане на корупцията спрямо напредналите европейски държави.“

Да, „през 2016 г. делът на домакинствата, които са платили подкуп при достъп до основни услуги в България, е бил 17% – процент сравнително приличен – понеже представлява по-ниско ниво на корупция в сравнение с Румъния, където този процент е 20, Унгария, където е 22% и Литва, където е 24%.“
Обаче не. Това било срамна за нас статистика, „понеже нивото на корупция в България е по-високо от нивото в Швеция, Франция Португалия, Германия и Италия, където процентите са от 0 до 7.“ Друг е въпросът доколко са верни.

Да, „България отбеляза значителен напредък през последните 17 години и има вече дългогодишен опит в изготвянето и прилагането на политики за борба с корупцията. Първата национална стратегия беше реализирана в периода 2001-2005 г. Оттогава са приети редица законодателни актове и са създадени специфични антикорупционни органи.“ Тези органи, изброени и описани на 6 страници от „зеления“ доклад ( стр. 59 – 63) не са един и два, а повече от двайсет – Национален съвет по антикорупционни политики, Главен инспекторат към Министерски съвет, Инспекторати в министерствата, БОРКОР, Комисия за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси ( КПУКИ), Комисия за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, специални отдели към полицията, НСБОП, ДАНС и други, което е похвално.

Обаче не, понеже бил „необходим по-всеобхватен и последователен подход и фокусът трябва да бъде пренасочен отново към предотвратяването“, каквото и да значи това.

Да, „България активно участва в международни антикорупционни инициативи, подписвайки всички основни международни конвенции и постепенно ги въвежда в законодателството“, така че би могла да бъде положителен пример за други държави.

Обаче не. Причината била, че „изпълнението на законите е на ниско ниво и доскоро не съществуваше специален орган за борба с корупцията, създаден по специален закон и повечето от усилията остават по-скоро секторни и фрагментарни.“
Многоочакваният специален закон за борба с корупцията беше приет от парламента през 2017 година“ и това е положително.

Обаче не, тъй като „след това – на 2 януари 2018 г. беше наложено вето от страна на президента поради многобройните недостатъци в новите разпоредби. Това вето бе отхвърлено от парламента и и законът бе приет на 12 януари без никакви промени. „

Да, „новият закон беше приет, за да въведе подобрения в борбата с корупцията“ – значи има политическа воля за това и основания за оптимизъм.

Обаче не, „защото този закон породи сериозни опасения относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения, дори влошава сегашните нива на защита и дава възможност за последващо съдебно преследване на тези, които подават сигнали за корупционни престъпления. Освен това Комисията, която беше създадена да го изпълни, не разполага с компетенции в много важни области, което по този начин повдига допълнителни въпроси за прилагането на закона на практика.“ А какви са тия въпроси – един дявол знае.

Да, „през последните 17 години Наказателният кодекс бе променян постепенно и обхватът на престъпленията, свързани с корупцията, нараства. Понятието подкуп бе разширено, за да включва както материални, така и нематериални облаги. Освен това подкупите в частния сектор са криминализирани, а така също и търговията с влияние, както и подкупването на арбитри и адвокати“ – значи нужното е направено.

Ама не. Защо? Защото „едва през 2017 година в България се обсъжда специален закон за борба против корупцията.“

Да, „обсъжданията на цялостен законопроект за борба с корупцията в започнаха да следват препоръките от докладите на Еврокомисията за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка.“
Обаче не – не всичко е наред: „Процесът на изготвяне на закона не се основава на задълбочен анализ на настоящата ситуация и проектозаконът не разглежда много от проблемите, които вече са възникнали при прилагането на съществуващите секторни закони“.

Да, „Законът за борба с корупцията предлага да бъде създадена Комисия за борба с корупцията с мандат да събира и следи декларациите, представени от длъжностните лица. Декларациите за активи и конфликт интереси ще бъдат окончателно комбинирани в единен документ, което е благоприятно подобрение. „

Обаче не. Благоприятното се неутрализирало напълно от това, че „в много отношения проектозаконът представлява в действителност стъпка назад в сравнение със съществуващия режим. Например, парламентът премахна защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения и по този начин влоши значително нивото на защита, създадено през последните единадесет години“. Текстът за „защитата на лицата“ се повтаря още няколко пъти по-нататък в доклада, може би за тия, които не са го прочели първия път внимателно.

Бихме цитирали още от поръчаното четиво за подкупите и другите видове неследващи се дарове, поръчано от зелените в Европарламента, но и така е ясно – четивото внушава, че каквото и да правим тук в България, го правим много зле и това е.

Да, адвокат Александър Кашъмов и редакторката му Пам Бартлет Кинтанила са си получили сигурно хонорара за боядисания в зелено доклад. Парите нямат цвят, така че лошо няма.
Обаче не. Струва ни се все пак, че не е добре за пари да очерняш страната си.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Хашъмов е прав 100% в коментара си по отношение приетия през 2017 г. Закон за борба с корупцията. И без човек да е с юридическо образование, и с просто око се вижда, че това е едно недоносче, което няма по никакъв начин да предотвратява корупцията, нито ще реши проблема с подаването на сигнали, след като няма абсолютно никаква защита за подаващите такива. Този Закон е пълен провал на герб.

  2. Вместо да четем полюциите на поредния трудовак, лижещ задника на тримата шишковци, направо дайте снимка как им прави минет.

  3. Вместо да четем полюциите на поредния долен трудовак, лижещ задника на тримата шишковци, направо дайте снимка как им прави минет.

  4. Че кой вижда тук борба с корупцията ? Само трите прасенца които сами си дават оценка колко са велики и как добре се справят а корупцията и престъпността са ни над световното ниво. Не може да се боядиса нещо което липсва, а липсва защото вкарани в затвора няма, а корупцията е манталитет на този народ и тази държава .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.