Дирекцията за борба с корупцията прилага практики от времето на комунизма

Неотдавнашният възход на популистката десница в Унгария и Полша събуди тревога за бъдещето на демокрацията в Европа на фона на постоянни нападки срещу конституционните гаранции, медийния плурализъм и гражданското общество в двете страни.

Но има една друга заплаха, която се крие директно пред очите ни - злоупотребата с антикорупционните закони в Румъния - държавата, редовно възхвалявана като пример за успешна реформа в Централна и Източна Европа. Но ако се заровиш малко под повърхността, нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.

Докато подготвяхме последният доклад за мозъчния тръст „Хенри Джаксън Съсайъти“, се натъкнахме на значителни доказателства, които предполагат, че Дирекцията за борба с корупцията (ДБК) злоупотребява с правомощията си и прилага практики от времето на комунизма, за да защитава собствените си интереси и да преследва политически отмъщения.

От съществено значение е, че сред критиците на институцията са редица бивши нейни поддръжници, сред които и Траян Бъсеску, президент на Румъния от 2004 до 2014 г., който беше двигател на първите големи антикорупционни реформи, а сега обвинява дирекцията в нарушаване на човешките права и в противоконституционни действия.

Осъдителните присъди по делата за корупция в Румъния достигат впечатляващите 92% и един поглед отблизо върху методите, използвани от ДБК, разкрива как са постигнати. В почти всяко от най-значимите дела се среща едно или друго процедурно нарушение.

Има примери за осъдителни присъди, издадени с непотвърдени показания на свидетели, които са дали показания в замяна на имунитет срещу съдебно преследване. На заподозрените понякога се казва, че ако не сътрудничат, техни роднини също могат да бъдат подведени под отговорност.

Досъдебното задържане също се използва като форма на натиск (въпреки ненасилствения характер на престъпленията), както и изтичането в медиите на редактирани прихванати телефонни разговори, с които се дискредитират обвиняемите преди процеса.

Видяхме и случаи, в които съдии, издали присъди против интересите на ДБК, се оказват обект на съдебно преследване, както и примери, в които служители от най-високите ешелони на властта обвиняват критиците си в корупция по националните телевизии.

През май 2014 г. тогавашният премиер социалист Виктор Понта изказа публично мнение, че Дан Адамеску, собственик на критичния към властта вестник „Ромъния либера“, скоро ще бъде арестуван за корупция. Адамеску е задържан по-късно и впоследствие осъден за даване на подкуп след съдебен процес, изпълнен с нарушения.

Този случай създаде опасност и от превръщане на британските съдилища в удължение на една дисфункционална съдебна система преди година, когато румънските власти издадоха европейска заповед за задържане срещу сина на Адамеску - Александър, за да гарантират екстрадирането му. Единственото доказателство срещу него е, че продължава да води кампания в подкрепа на баща си.

Едни от най-тревожните твърдения в Румъния обаче са свързани с близките отношения между ДБК и румънските разузнавателни служби (СРИ) - приемник на зловещата тайна полиция от времето на комунизма „Секуритате“.

ДБК разчита на СРИ в прихващането на около 20 000 телефонни разговора всяка година и признава открито, че разузнавателната служба също образува следствия.

През 2015 г. генерал от СРИ разпали обществено негодувание, след като описа съдебните зали като полигони за „тактически операции“, намеквайки за участие на неговата служба в оказване на влияние върху изхода на съдебен процес. Съдии и адвокати поискаха разследване на дългогодишните подозрения, че СРИ продължава старите практики на „Секуритате“ да залага агенти под прикритие в съдебната система, но правителството отказа.

Случаят с Алина Бика, бивш ръководител на агенцията за борба с организираната престъпност и тероризма, най-ясно описва силата на тандема ДБК-СРИ.

Бика беше арестувана от ДБК по обвинение в корупция през 2014 г. и случаят последва позната схема. Тя прекара месеца в предварителен арест, съпругът й също беше задържан и бяха положени усилия за унищожаване на репутацията посредством „изтичания“ на информации в медиите.

Бика твърди, че е била арестувана, след като отказала да издаде заповеди за задържане срещу лица, посочени й от СРИ. Когато посочила липсата на доказателства, й било казано: „Няма да свършиш добре.“

Нито един от тези детайли не е отразен в мониторинговите доклади на Европейската комисия за Румъния, които описват борбата на страната срещу корупцията в оптимистични краски.

Затваряйки си очите, Европейският съюз рискува да окуражи и други страни от региона да последват примера на Румъния и да използват „борбата срещу корупцията“ като параван за отслабване на демократичните стандарти.

Подобна среда създава идеалната почва за избуяването на пълзящия авторитаризъм, на който сме свидетели в Унгария и Полша.

*Дейвид Кларк е бил специален съветник към министерството на външните работи на Великобритания от 1997 до 2001 г., а сега работи като външнополитически коментатор и консултант на свободна практика.