Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

БОРКОР: Свръхрегулация пречи на бизнеса и ражда корупция

Регулаторните режими и административната тежест за фирмите не намаляват и реформите за подобряване на бизнес средата остават само добри пожелания. В България е налице некачествена свръхрегулация!“. Такъв извод прави Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, известен повече като БОРКОР, който изготви доклад на тема: „Aнализ и оценка на риска при администрирането на регулаторните режими от общините с цел  ограничаване на корупционните практики и намаляване на административната тежест върху малкия и среден бизнес“.

Анализирани са европейски и национални стратегически и нормативни документи, доклади, изследвания, коментари на различни експерти, публикации в медиите. Прегледани са режими от браншовете строителство, търговия, туризъм, транспорт, селско стопанство и земеделие.

„Въпреки че държавното управление се хвали, че стотици милиони са спестени на бизнеса, не намираме доказателства за това в бюджетите през последните години. За 2017 г. например са предвидени над 1 милиард лева приходи от такси в републиканския бюджет – това са суми, които бизнесът плаща извън прякото данъчно облагане“, каза Елеонора Николова, и.д. директор на БОРКОР.

Служебният премиер Огнян Герджиков обяви също наскоро, че таксите „играят ролята на скрити данъци“ и декларира готовността на правителството да реализира няколко стъпки за намаляване на административната тежест.

Данните сочат, че 520 административни структури предоставят услуги на гражданите и бизнеса и администрират регулаторни режими. 2589 са административните услуги и режими, предоставяни от всички администрации. Нормативните актове на национално и местно ниво, регламентиращи режими и услуги, са 2950. Броят на конкретно предоставените административни услуги през 2015 г. е нараснал почти два пъти повече в сравнение с 2014 г.

„Докато държавата възторжено отчита намаляване и опростяване на съществуващи режими, всъщност откриваме въвеждане на нови режими – през 2013 г. – 29 броя, през 2014 г. – 17 броя, през 2015 г. – 22 броя“, подчертава Елеонора Николова.

Административният регистър, в който централните ведомства и общините попълват информация за предоставените режими и услуги, не е надежден източник на информация. От сравнителните анализи се вижда, че различните общини въвеждат различни по обхват данни; съществуват и разминавания между данните в регистъра и на сайтовете на общините.  Има и куриозни случаи – 16 общини са въвели в Административния регистър данни за режим „Издаване на разрешително за ползването на морски плаж през летния сезон“. Сред тях обаче са общини, които са доста отдалечени от морския бряг – например Мъглиж, Лесичово  (за услугата се заплаща такса), Чепеларе  (такса 50 лв.), Павликени (такса 100 лв.). За да се преодолеят подобни нелепи случаи, от БОРКОР предлагат унифициране и стандартизиране на режимите като процедури, документи, срокове, изисквания, образци за заявления, дори и такси – когато е възможно. Позитивна мярка би било централизираното въвеждане на данни в регистъра.

Прегледът на законите, регламентиращи режими и услуги, показва, че независимо от актуализациите, измененията и допълненията,  в някои от тях са останали все още архаични изрази. Например в Закона за опазване на селскостопанското имущество, чиято последна промяна е в сила от 9 октомври 2012 г., присъстват изрази като „Примерния устав на ТКЗС“, „общинския (районния) народен съвет“, „Окръжният аграрно-промишлен съюз“.

Констатират се и дефицити при друга дейност, по която държавата отчита особени успехи и напредък – т.нар. комплексно административно обслужване (КАО). Например от 2005 г. до 2013 г. са изпълнени 78 проекта за КАО на обща стойност близо 85 млн.лв. като 93,6% са финансирани по ОПАК. Същевременно се установява, че през 2015 г. само 11 общински администрации са посочили, че са внедрили КАО. От БОРКОР коментират, че внедряването всъщност е формално, защото предоставянето на КАО е свързано предимно с ЕСГРАОН и много рядко с бизнес услуги. Наблюдава се липса на координация както между отделните администрации, така и между звената в едно ведомство. Затова БОРКОР предлага прецизиране на обхвата на КАО, както и реалното му прилагане – например получаването на „едно гише“ на всички видове документи от различни служби, ако  решиш да откриваш нов стопански обект.
Докладът на БОРКОР за съществуващи рискове при администрирането на регулаторните режими от общините и предложенията за тяхното неутрализиране ще бъде предоставен на изпълнителната власт.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Боркор да сажат защо не подгонят еп, че си построиха сгради без търг…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.