Александър Димитров е председател на сдружение "ГЛАС" в Босилеград. Той е и организатор на Международния детски великденски фестивал, който се провежда без прекъсване по Великден вече 25-а година в града в Западните покрайнини. Изложба, представяща Босилеград и възможностите му за културен туризъм, с акцент върху фестивала, бе представена в сградата на Европейския парламент. Инициативата е на евродепутатите Андрей Ковачев и Асим Адемов, а на откриването присъства младежка делегация от Босилеград, други български евродепутати, служители на ЕП и гости от посолството на Сърбия в Брюксел. Разговаряме с родолюбеца Александър Димитров минути преди откриването на изложбата.

Какво е значението в местен аспект на Международния детски великденски фестивал в Босилеград?

Децата и голяма част от населението на Босилеград - а и не само там – казват, че на Великден се случват чудеса. А Босилеград е отличен пример, че това е точно така. Фестивалът ни по Великден е запомнящ се. Всички, включително и най-малките, през родителите и гостите на града, се радват по това време. Оценяват го високо и определено го чакат с нетърпение всяка година. Вече 25 години.

Каква е ролята на българската диаспора във фестивала?

Голяма е. Особено през последните няколко години. Вече 5-6 години ние посрещаме групи от Молдова, Украйна, Македония, Румъния... Тази година сме поканили и такива от Украйна и Албания. Това са все държави, в които има български общности и нашата диаспора в Босилеград се опитва да ги събира. Засега се получава много успешно.

Но великденският фестивал не е концентриран само около българските общности...

Разбира се. Нямаме ограничение само до българи, нито само до групи от Източна Европа. Откъдето имаме гости - добре са дошли! Именно малките деца с техните откровени и искрени емоции ни показват това, което може би големите не можем да разберем. Или когато достигнем до определени години, започваме трудно да го разбираме. Децата са този нужен момент, който би трябвало да покаже на техните родители, че нямаме избор и няма смисъл да живеем разделени и без да се познаваме. Общото бъдеще е единственото добро бъдеще.

Тази изложба първото събитие ли е, което свързва фестивала с институции на Европейския съюз?

Посещавали сме Европарламента и по-рано. Но в момента тук най-после вършим някаква работа. С тази изложба показваме това, което Босилеград прави всяка година. Започнахме от нищото, представихме изложбата в сградата на Народното събрание през 2011, в редица европейски страни с български общности, миналата година в Рим, последно в Белград, а днес стигнахме и до залата на Европейския парламент. Това показва, че нашият път е правилен и си вършим добре работата.

В България сякаш рядко се споменават българите извън страната. Особено за онези, които не са в Западна Европа или САЩ. Усещате ли някаква подкрепа и чувствате ли, че в България им хора, които мислят за вас?

Да, ние се радваме на известна подкрепа, но същевременно знаем, че това не е достатъчно. Би трябвало да е много повече. И съм сигурен, че ако малко по-сериозно се отнасяха политиците и обществото с този въпрос, всички ние, българите извън България, ще сме много по-доволни. Не казвам, че не се прави нищо. Поемат се доста инициативи, но може да са и много повече. Не трябва да се подценява този уникален потенциал от около 2 милиона българи извън България. Това е потенциал, на който България може и трябва все повече да разчита!

Колко е голяма опасността в Сърбия от претопяване на българската общност?

Асимилацията е сериозен процес в Западните покрайнини и тя, за съжаление, дава своите резултати. Но ние с този тип фестивали и програми се опитваме да завъртим колелото в правилната посока. Не е лесно, но не се предаваме. Мисля, че благодарение на този фестивал и всички останали дейности, с които сдружение "ГЛАС" се занимава, няма да се оставим на претопяване. Всички тези инициативи и усилия имат една единствена цел - да запазят духа на българите там. Опитваме се да запазим достойнството и самочувствието на този народ.