Христо Ботев съчетава църковната традиция с модерното осмисляне на историята и ценностите на българското общество

Поетът включва в своя „Календар за 1875 година“ имената на борците и мъчениците за българската национална кауза

В предишния епизод от нашата поредица (“Труд”, 28 май 2022 г.) разказахме за мястото на историческото познание в творчеството и революционното дело на Христо Ботев. Мястото на гениалния поет и революционер “в историята” е безспорно, но недостатъчно се оценява ролята му за изграждането на нашата историческа памет. А как иначе, когато именно на Ботев дължим безсмъртните думи: “Той, който падне в бой за свобода, той не умира!” и “Жив е той, жив е!” - не само за историята, но и в душата на своя народ...

Към търсенето на такъв поглед към Ботев ме подтикна поредната ми среща с бургаската общественост в навечерието на Втори юни. По инициатива на д-р Милен Николов, директор на Регионалния исторически музей, и с подкрепата на Община Бургас, имах задачата да изнеса публична лекция пред най-широк кръг граждани на големия ни черноморски град, вкл. ученици и учители. Срещата беше привлякла вниманието и на гости от Айтос и други близки места. Особено вълнуваща се оказа “каскадата” от въпроси, задавани най-вече от млади хора, поради което проявата продължи много по-дълго от предвиденото време. И трябва ли да доказваме какво е отношението на всички поколения българи към Ботев и безсмъртното му дело...
Христо Ботев отдава много енергия за осмислянето на националната памет, както личи от неговата поезия и публицистика. Примерите са много, а образите на Чавдар войвода, Хаджи Димитър и Васил Левски са ни толкова близки в емоционален план, благодарение на прекрасните Ботеви стихове. Показателен пример за стремежа на Ботев към съхраняването на българската памет са неговите календари на 1875 и 1876 г. Първият е посветен на Хаджи Димитър, вторият, за жалост недостигнал до нас, е в памет на Апостола на свободата Васил Левски.

Ботев работи върху своя календар за 1875-а през предходната 1874 г., паралелно с преводите на творбите на Н. Костомаров и Д. Иловайски. Оценявайки значението на популярните не само тогава, но и днес стенни календари, поетът се заема да състави такъв наглед непретенциозен “продукт”, както бихме казали с нашия, уви, осакатен език... Календарът е замислен като лист, който да бъде окачван на видно място, за да е пред очите на всеки българин в неговия дом, на всички, когато става дума за училище, читалище и друго публично място. В центъра е образът на Хаджи Димитър с текста на гениалната балада на самия Ботев. Под рамката е изписано “Издател Хр. Ботйов” и цената от половин франк. Въпреки че е популярен сред съвременниците, Ботевият календар е достигнал до нас в един-единствен екземпляр! Открит е по щастлива случайност от д-р Стоян Христов, съпругът на Иванка Ботева. Затова и “дебютът” му е сравнително късен - включен е като притурка в емблематичното издание: Христо Ботйов. “Съчинения” (Нова и пълна редакция от Иванка Хр. Ботйова-Христова и Ив. Г. Клинчаров. С писмото на Ботйов до жена му Венета, биографически чертици за Иванка Хр. Ботйова, 3 портрета, 3 карикатури из в. “Будилник”, 280 обяснителни бележки към текста, един календар на 1875. и др.). София, Държавна печатница, 1907. За жалост, Иванка Ботева не доживява да види прекрасния том с творбите на своя велик баща, отивайки си нелепо от този свят на 7 ноември 1906 г.

Ботевият календар неведнъж е привличал вниманието на изследователите, а най-пълното му проучване дължим на Димитър Делийски с книгата “Ботев календар за година 1875” (Казанлък, 2016 г.). От пръв поглед може да се забележи, че Христо Ботев съзнателно, но и умело съчетава църковната традиция с модерното осмисляне на историята и ценностите на тогавашното българско общество. Затова без колебание помества редица нови имена на борци и мъченици за българската национална кауза, които нашата православна църква не е намерила воля да оцени по достойнство - и тогава, а дори и днес... Разбира се, съдържанието и духът на календара опровергават мнението, прокарвано някога от комунистическата пропаганда, че Ботев едва ли не е бил заклет “атеист”... От друга страна, не можем да не отбележим неговото свободомислие, нещо повече - своеобразен бунт срещу закостенелите “правила” на клерикалните среди, когато става дума за заслужилите за Отечеството.

В Ботевия календар е отбелязана паметта на „... светите Теодосий Търновски, Гаврил Лесновски, патриарх Йоаким Търновски, патриарх Евтимий, архиепископ Марко Преславски, Теофилакт Охридски, Онуфрий Габровски (за януари); Ангел воин Български (Ангел Лерински), Михаил воин Български, Влас свещеномъченик и Георги Софийски (февруари); Димитрий Нови Басарбовски (март); Партений мъченик (април); Светите братя Кирил и Методий, Иван Владимир крал Български, Борис цар Български, Георги Софийски Нови, Терапонт свещеномъченик (май); Иларион Нови, мъченик крал Георги Шишман, Наум Охридски, Ангеларий просветител Български, Климент епископ и просветител Български (юни); Свети седмочисленици Български: Методия, Кирил, Климент, Наум, Горазд/Еразъм, Ангеларий и Сава (юли); Павле Видински, Марко Български (Крали Марко?)(септември); Иларион Мегленски (октомври); Иван Девенски (Йоаникий Девички)(ноември)...” Ако в “Историята” на Паисий са отбелязани 24 български светци, в календара на Ботев те са 62-ма! Поетът добавя личности, които за будните българи са не по-малко достойни за почит от страна на обществото и бъдещите поколения. Затова са посочени датите на гибелта на Никола Войводов, Цвятко Павлович, Ангел Кънчев и други герои, приравнени към “класическите” светци и мъченици. Тъй като не е възможно да се спрем на всички, ще посочим само някои примери:

 “17 февруари - Памет за умрелите в Диар-Бекир”. Ботев предлага мъчениците за българската свобода да бъдат почитани заедно с прочутия св. Теодор Тирон, а в своя вестник “Знаме” дава списък на погиналите в Диарбекир български заточеници.

“9 март: “св. 40 мъченици и Васил Левски мъч.” Българският Апостол на Свободата е поставен редом с прочутите раннохристиянски светци воини. В същност по този начин Ботев утвърждава още по-силно светостта на Левски.

“25 март - Благовещение, братия К. И Д. Миладиновци, родом из Струга”. Ботев излага не само своята, но и обществената оценка за братята, останали в националната памет със своята знаменита книга “Български народни песни”. Наклеветени от фанариотите, те загиват като истински мъченици в цариградската тъмница през 1862 г.

“30 април - Памятта на Свищовските мъченици, които са пострадали за народът си”. Става дума за голяма група свищовските младежи, заточени във връзка с преминаването на четата на Филип Тотю през 1867 г.

“30 юли - Великомъч. Стефан Караджа”. Легендарният войвода е обесен в Русе на същата дата.

“5 август - Великомъч. Хаджи Димитър Асенйов” (с главни букви като “патрон” на календара). Предвид точната дата за Караджата на пръв поглед е необяснимо защо смъртта на Хаджи Димитър е поставена повече от две седмици след битката на Бузлуджа (18 юли 1868 г.). В същност, както посочва краеведът Христо Христов, Ботев е бил наясно с последните дни на войводата. Хаджи Димитър не загива на Бузлуджа, както е твърдяла турската пропаганда, а тежко ранен е отнесен от свои другари в гористата местност под връх Кадрафил в Сърнена Средна гора. Въпреки грижите на верни хора от близките села Аджар и Мраченик, Хаджията умира от раните си в началото на август.

“16 декември: “15 000 бълг. мъч., ослепени от гърците”. Ботев с право отбелязва мъченическата съдба на Самуиловите воини, ослепени по заповед на Василий II Българоубиец през 1014 г.

С оглед на днешния т. нар. “исторически спор” между България и република Северна Македония прочитът на Ботев е поучителен. В “Календар за година 1875” е отразена общата история на двете съвременни държави - обща, но и... българска! И не на последно място, защо Българската православна църква, нещо повече - и двете църкви в двете наши държави,- не се замислят над посланията на поета? Какво пречи да обявят според църковните канони за светци и мъченици Самуиловите войници и братя Миладинови? И светостта на всички онези, паднали за Отечеството...