Незавършената творба на поета разказва за чорбаджии изедници и сиромаси в Калофер

Има сведения от Захарий Стоянов, написани от него през 1888 г.

Нови сведения за един от най-великите българи Христо Ботев разкрива сензационно нова книга. Оказва се, че поетът-революционер е проектирал да напише белетристична творба със заглавието “Змей” година преди смъртта си. Според твърденията на негови близки това е станало 1875-1876 г., а брат му генерал Кирил Ботев дори споменава 1874 г. и за написани от Христо около 70 страници. Сюжетната линия на романа била разказ за чорбаджиите изедници и сиромасите в село Калофер. Този малко известен факт излиза наяве в книгата “Да драснем кибрита на въстанието” на издателство “Български бестселър”. Големият български езиковед академик Иван Радев е събрал за пръв път всички данни, като сред тях са и сведения от Захарий Стоянов, написани от него през 1888 г.

Романът бил недовършен, но доста солидно замислен. След смъртта на поета ръкописът му безследно изчезнал, както и всичко, което е оставил. Сюжетът на “Змей” е взет из живота на Калофер - тогава село, и се разправяло за отношенията между богатия и сиромаха. “След морната и тежка работа, всяка трудолюбива ръка се прибирала в село: овчарят подкарвал стадо, говедарят луди и кържави добитъци, а земеделецът - със своите жетварки - всичко тичало подслон да намери, мъжки сили да отмори...” Така пише в книгата акад. Иван Радев.

“Ботев обаче не е имал време и свобода, така необходими за създаването на това произведение. Вероятно заради това със смъртта на Ботев загива едно класическо произведение на нашата художествена литература”, каза пред “Труд” акад. Радев (виж блиц с него).

Захарий Стоянов и Иван Клинчаров с лекота са разисквали за Ботевия роман “Змей” и съдържанието му. Израз на това дава и забравеният днес белетрист Илия Иванов-Черен през 1907 г., който пише: “За нас пропадналият роман е важен като литературен факт, а и двамата литературни палеонтолози считам за напразно похабили перо и уместност: не може се повърна загубата.” Третият по време, който е привлечен от интригата около неиздадения роман на Христо Ботев “Змей”, е Михаил Димитров. Той се спира на твърденията на калофереца Иван Груев - също близък на Христо Ботев, според когото наистина е имало ръкопис, но следите му се губели в румънския град Олтеница (срещу Тутракан) сред книжата на Стефан Ботев.

Има и втора насока на разсъжденията за вероятната сюжетна основа на “Змей”. Според нея в писмата си от 1875 г. Христо Ботев неколкократно упоменава за свои творчески замисли, за намерението си да използва Любен Каравелов като прототип на своя творба и събира материали в този дух. В писмо до Иван Драсов от 16 март 1875 г. той отбелязва, че е обиден от Каравелов и няма да му прости “нито една от неговите политически подлости”. Изключително любопитното четиво ще се появи съвсем скоро на българския книжен пазар, казаха от издателството.

Войводата:

Материалът ми е грамаден

В писмо до Данаил Попов от 28 юни 1875 г. Ботев пише за Каравелов, с когото накрая са в лоши отношения:

“Какво искате от подобен човек? Но той е потребен, защото служи за добър оригинал на моите повести. Характерът на Нено чорбаджи има много общо с неговия характер... За великите хора трябва и материал за биографията им, а в продължението на две години аз съм го изучил твърде добре. Не е останало кюше в душата му, за да не проникне моята двугодишна изпитливост. Студизмът (т.е. изучаването) е верен, а материалът - грамаден.”

Тези думи също са доказателство за замисления роман, който трябвало да отрази отношенията между богатите и сиромасите, смята акад. Иван Радев.

Из романа „Змей”

* * *

Свинята спи и тя и сънува или нож, или кочина

„Глуха и страшна нощ покривала село Калофер. Нийде душа жива, нийде глас, нийде говор човешки. Спи селото, спи добитъкът, спи и всяка земна гадина, спят даже и самите дървета... Богатият, сит и пиян от богатата си трапеза, заровен в меката си постелка, тежко му на стомаха, спи и сънува лоши сънища. Свинята му, сита и пияна повече от самия си стопанин, заровила зурла в гноището, спи и тя и сънува или нож, или кочина. Сиромахът, убит и отруден от целодневната си работа, недоял, недоспал, леко му на стомаха, спи и той, и сънува, че ангели божии го носят в небесата, и той гледа на земята и на голите си деца, па си дума: лошо на земята, тежко на земята за „сиромаха”. Магарето му, недояло, недопило като самия си господар, и то спи и сънува зелена поляна, горещо слънце и там магарета и магарици чешат се едно от друго по вратовете. Но клетото, клюмне глава, удари бисерови зъби у празната ясла, стресне се и пак види самар на юнашка снага, юлар на философска глава... Замисли се, па си каже: „живот, магарешки свят!...”

* * *

... Днес и утре

Такъв е бил българският народ, и ето го и днес пак чист от всяко чуждо влияние, пак с тоя патриархален живот, пак с тази първобитност - след толкова и при такива страдания, пред зори, той се провиква от вратата на къ щата си; пее отходня молитва на Турция, на робството; проклина свойто преминало, което е мрачно и той го мрази; свойто настояще, което е тежко и горчиво, та лесно ще го забрави, и вика: бъдещето ми, бъдещето ми! Турция и незваните му водители поднасят му на блюдо преобразования, дуализми, йерархии; но той все туй дума и ще дума: бъдещето ми, бъдещето ми! Но какво е неговото бъдеще? Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особена физиономия, коя го отличава като народ - дайте му да се развива по народните си начала и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински? Или не видите в него и това, що казахме по-горе?...

Акад. Иван Радев:

Не съм манипулирал нищо, всички факти са верни

- Защо смятате, че поетът е започнал да пише политически роман, акад. Радев?

- Освен всички факти от неговата кореспонденция, от негови близки, той казва, че събира материал за съвременността и с цялата си литературно-критическа дейност е очевидно, че той проявява интерес към роман. Освен това, когато издава сам вестник „Знаме” от 1875-76 г. - във всеки брой той публикува текстове, които отразяват съвременните явления, динамиката, противоречията на българската емиграция и решенията им. Всичко това подведох под един общ ред и го нарекох, че това е политическият роман на Ботев.

- Защо толкова години тази творба е била неизвестна, знаели са я само малцина?

- Самият творчески път и съзряване на Ботев свидетелстват, че той тръгва към романа. Ориентация, която е щяла да доведе до този роман. Интересът в последните 20-30 години към класиците спадна до нула. Допреди 30 години зад него стояха няколко изследвачи, специалисти. Ето, сега неговата 170-годишнина май ще мине само с това наше издание.

- Но казано на съвременен език това е почти сензационно.

- Може да е малко сензационно, но е автентично. Нито съм променял, нито съм правил манипулации с текстове, всичко това е вярно.

- Българинът е мнителен, ще повярва ли на това, което искате да внушите с тази книга?

- Убеден съм, че тази част от българите, които търсят истината - и като опора и жива памет, би трябвало да го приемат, да го опознаят, да направят своя си прочит на Ботев.