Спортисти и авантюристи ни славят в Гинес Най-любопитните постижения в Книгата на рекордите

Затягат правилата за билбордовете край шосетата

Икономиката ще загуби 2,2 млрд. лева заради недостиг на шофьори Бранша чакаа поне 2000 водачи от българските диаспори

Калоян Паргов: Предсрочни догодина избори са неминуеми

Предупредителен код заради очакваните валежи в 20 области утре

Дубайските полицаи се качват на летящи мотори (ВИДЕО)

Риалити звезда се сгоди за милионерски син Пенелопе каза “да” на Иван Динев

Филмът за Силвио Берлускони препуска към екрана Режисьор е майсторът Паоло Сорентино

70 задържани на протест заради климатичните промени в Лондон

Георги Мамалев: Протестите няма да доведат до нищо добро

Сергей Лавров: „Турски поток“ може да мине през България и Сърбия

Последният ръководител на Комсомола: Промените през 89-а тръгнаха от самата БКП

Националните недоволни от съдията срещу Кипър: Трябваше да ни даде още две дузпи Според тях, шведският рефер е трябвало да отсъди поне още две дузпи

Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява още два мандата Разполагаме с информация, че БСП участва в организацията на протестите, каза депутатът от мнозинството

Държавата готви нови мерки за безопасност на асансьорите

Ботев писал роман „Змей“ Незавършената творба на поета разказва за чорбаджии изедници и сиромаси в Калофер

Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г.

Има сведения от Захарий Стоянов, написани от него през 1888 г.

Нови сведения за един от най-великите българи Христо Ботев разкрива сензационно нова книга. Оказва се, че поетът-революционер е проектирал да напише белетристична творба със заглавието “Змей” година преди смъртта си. Според твърденията на негови близки това е станало 1875-1876 г., а брат му генерал Кирил Ботев дори споменава 1874 г. и за написани от Христо около 70 страници. Сюжетната линия на романа била разказ за чорбаджиите изедници и сиромасите в село Калофер. Този малко известен факт излиза наяве в книгата “Да драснем кибрита на въстанието” на издателство “Български бестселър”. Големият български езиковед академик Иван Радев е събрал за пръв път всички данни, като сред тях са и сведения от Захарий Стоянов, написани от него през 1888 г.

Романът бил недовършен, но доста солидно замислен. След смъртта на поета ръкописът му безследно изчезнал, както и всичко, което е оставил. Сюжетът на “Змей” е взет из живота на Калофер – тогава село, и се разправяло за отношенията между богатия и сиромаха. “След морната и тежка работа, всяка трудолюбива ръка се прибирала в село: овчарят подкарвал стадо, говедарят луди и кържави добитъци, а земеделецът – със своите жетварки – всичко тичало подслон да намери, мъжки сили да отмори…” Така пише в книгата акад. Иван Радев.

“Ботев обаче не е имал време и свобода, така необходими за създаването на това произведение. Вероятно заради това със смъртта на Ботев загива едно класическо произведение на нашата художествена литература”, каза пред “Труд” акад. Радев (виж блиц с него).

Корицата на книгата на издателство „Български бестселър”
Корицата на книгата на издателство „Български бестселър”

Захарий Стоянов и Иван Клинчаров с лекота са разисквали за Ботевия роман “Змей” и съдържанието му. Израз на това дава и забравеният днес белетрист Илия Иванов-Черен през 1907 г., който пише: “За нас пропадналият роман е важен като литературен факт, а и двамата литературни палеонтолози считам за напразно похабили перо и уместност: не може се повърна загубата.” Третият по време, който е привлечен от интригата около неиздадения роман на Христо Ботев “Змей”, е Михаил Димитров. Той се спира на твърденията на калофереца Иван Груев – също близък на Христо Ботев, според когото наистина е имало ръкопис, но следите му се губели в румънския град Олтеница (срещу Тутракан) сред книжата на Стефан Ботев.

Има и втора насока на разсъжденията за вероятната сюжетна основа на “Змей”. Според нея в писмата си от 1875 г. Христо Ботев неколкократно упоменава за свои творчески замисли, за намерението си да използва Любен Каравелов като прототип на своя творба и събира материали в този дух. В писмо до Иван Драсов от 16 март 1875 г. той отбелязва, че е обиден от Каравелов и няма да му прости “нито една от неговите политически подлости”. Изключително любопитното четиво ще се появи съвсем скоро на българския книжен пазар, казаха от издателството.

 

Войводата:

Материалът ми е грамаден

В писмо до Данаил Попов от 28 юни 1875 г. Ботев пише за Каравелов, с когото накрая са в лоши отношения:
“Какво искате от подобен човек? Но той е потребен, защото служи за добър оригинал на моите повести. Характерът на Нено чорбаджи има много общо с неговия характер… За великите хора трябва и материал за биографията им, а в продължението на две години аз съм го изучил твърде добре. Не е останало кюше в душата му, за да не проникне моята двугодишна изпитливост. Студизмът (т.е. изучаването) е верен, а материалът – грамаден.”

Тези думи също са доказателство за замисления роман, който трябвало да отрази отношенията между богатите и сиромасите, смята акад. Иван Радев.

 

Из романа „Змей”

* * *
Свинята спи и тя и сънува или нож, или кочина

Заглавната страница на в. “Будилник” и рисунки като илюстративен материал съм статиите на Ботев в изданието.
Заглавната страница на в. “Будилник” и рисунки като илюстративен материал съм статиите на Ботев в изданието.

„Глуха и страшна нощ покривала село Калофер. Нийде душа жива, нийде глас, нийде говор човешки. Спи селото, спи добитъкът, спи и всяка земна гадина, спят даже и самите дървета… Богатият, сит и пиян от богатата си трапеза, заровен в меката си постелка, тежко му на стомаха, спи и сънува лоши сънища. Свинята му, сита и пияна повече от самия си стопанин, заровила зурла в гноището, спи и тя и сънува или нож, или кочина. Сиромахът, убит и отруден от целодневната си работа, недоял, недоспал, леко му на стомаха, спи и той, и сънува, че ангели божии го носят в небесата, и той гледа на земята и на голите си деца, па си дума: лошо на земята, тежко на земята за „сиромаха”. Магарето му, недояло, недопило като самия си господар, и то спи и сънува зелена поляна, горещо слънце и там магарета и магарици чешат се едно от друго по вратовете. Но клетото, клюмне глава, удари бисерови зъби у празната ясла, стресне се и пак види самар на юнашка снага, юлар на философска глава… Замисли се, па си каже: „живот, магарешки свят!…”

* * *

… Днес и утре

02-07-botevТакъв е бил българският народ, и ето го и днес пак чист от всяко чуждо влияние, пак с тоя патриархален живот, пак с тази първобитност – след толкова и при такива страдания, пред зори, той се провиква от вратата на къ щата си; пее отходня молитва на Турция, на робството; проклина свойто преминало, което е мрачно и той го мрази; свойто настояще, което е тежко и горчиво, та лесно ще го забрави, и вика: бъдещето ми, бъдещето ми! Турция и незваните му водители поднасят му на блюдо преобразования, дуализми, йерархии; но той все туй дума и ще дума: бъдещето ми, бъдещето ми! Но какво е неговото бъдеще? Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особена физиономия, коя го отличава като народ – дайте му да се развива по народните си начала и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински? Или не видите в него и това, що казахме по-горе?…

 

Акад. Иван Радев:

Не съм манипулирал нищо, всички факти са верни

03-04-ivan-radev– Защо смятате, че поетът е започнал да пише политически роман, акад. Радев?
– Освен всички факти от неговата кореспонденция, от негови близки, той казва, че събира материал за съвременността и с цялата си литературно-критическа дейност е очевидно, че той проявява интерес към роман. Освен това, когато издава сам вестник „Знаме” от 1875-76 г. – във всеки брой той публикува текстове, които отразяват съвременните явления, динамиката, противоречията на българската емиграция и решенията им. Всичко това подведох под един общ ред и го нарекох, че това е политическият роман на Ботев.

– Защо толкова години тази творба е била неизвестна, знаели са я само малцина?
– Самият творчески път и съзряване на Ботев свидетелстват, че той тръгва към романа. Ориентация, която е щяла да доведе до този роман. Интересът в последните 20-30 години към класиците спадна до нула. Допреди 30 години зад него стояха няколко изследвачи, специалисти. Ето, сега неговата 170-годишнина май ще мине само с това наше издание.

– Но казано на съвременен език това е почти сензационно.
– Може да е малко сензационно, но е автентично. Нито съм променял, нито съм правил манипулации с текстове, всичко това е вярно.

– Българинът е мнителен, ще повярва ли на това, което искате да внушите с тази книга?
– Убеден съм, че тази част от българите, които търсят истината – и като опора и жива памет, би трябвало да го приемат, да го опознаят, да направят своя си прочит на Ботев.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Баси… не знам защо като видя снимка на Ботев се сещам за желю желев… може би заради челото…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.