На 23 август 2019 да почерпят

Микробус се преобърна край Разлог

Осъдиха родители, държали бебето си на веганска диета

Британска телевизия прави филм за Путин Разказва как той е променил света

Известни турски актьори изгряват на малкия екран

Макрон и Джонсън обсъдиха Споразумението за Брекзит в Париж

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 23 август 2019

24 домашни стопанства не са изпълнили предписанията срещу африканската чума по свинете

Арест за снимки под женски поли в Испания

„Елаците-Мед” чества две годишнини От 20 години те са в групата на “Геотехмин”

Няколко души загинаха от мълния при внезапна буря в Полша

България приема еврото най-рано през 2023 г.

Фандъкова проверява ремонта на Северен парк

В кожата на „Комисар Рекс” са влизали пет немски овчарки

Италия опитва да избегне избори Левицата постави пет условия за коалиция с „Пет звезди”

Бразилската легенда Джоване Елбер ексклузивно пред „Труд“: „Байерн“ искаше Балъков на всяка цена

Кариерата му е започнала редом до Марко ван Бастен, Рууд Гулит, Франк Рийкард от звездния „Милан“. После стана известен по целия свят като най-острия ръб на магическия триъгълник на „Щутгарт“. Накрая спечели Шампионската лига с „Байерн“. Един от най-марковите нападатели през 90-те години и първото десетилетие на новия век.
Заедно с Красимир Балъков и Фреди Бобич оформи един от най-атрактивните нападателни триота на в съвременния футбол.
Джоване Елбер, емблематичният бразилец, сега е посланик на „Байерн“ по света. И като такъв даде ексклузивно интервю за вестник „Труд“.

– Здравейте, хер Елбер. Вие сте третият елемент от магическия триъгълник на „Щутгарт“, с когото правим интервю. Взимали сме от Фреди Бобич и Красимир Балъков вече. Бихте ли ни казали каква бе магията на вашето вълшебно трио?
– Най-важното беше, че никой от нас не завиждаше на другия. Радвахме се, когато някой от нас вкара гол. И не само между тримата, но и за целия отбор. Най-лошото би било, ако останалите в тима не ни подкрепяха. „Щутгарт“ играеше силен футбол, а ние тримата се грижехме за головете. Това бяха едни от най-хубавите ми години във футбола.
– Къде беше най-голямата ви сила?
– Това, че се разбирахме със затворени очи. Никога не съм гледал към Балъков, когато трябва да получа топката. Същото се отнася и за Фреди Бобич. По време на мача всички знаехме къде ще си подадем. Контактът ни се получаваше едва ли не без очи.
– „Щутгарт“ беше един от най-атрактивните отбори, но не успя да стане шампион. Спечелихте само Купата на Германия. Защо?
– Защото бившият президент на „Щутгарт“ Герхард Майер-Форфелдер ме продаде на „Байерн“. Ако не беше станал този трансфер, сигурно щяхме да станем шампиони. Отборът се справяше отлично под ръководството на Йоги Льов, днешния национален селекционер на Германия. Но президентът реши да ме продаде и това се оказа умна сделка. „Байерн“ плати много пари.
– Как постигнахте толкова добри отношения с Балъков и Бобич?
– Дойде от само себе си. Бобич например ми беше партньор в атаката, спеше и в моята стая. Нямах избор, трябваше да се разбирам с него. С Балъков се сприятелихме първо заради езика. Бала дойде от Португалия при нас и не знаеше нито дума немски. Говореше само с мен на португалски. Аз му превеждах на останалите. С Фреди пък си говореше на хърватски и руски. Така се получи едно огромно разбирателство.
– Често ли си говорите по телефона?
– Понякога говорим. Повече се чувам с Бобич, защото и двамата живеем основно в Германия. С Бала се чуваме по телефона.
– Вярно ли е, че сте настоявал „Байерн“ да вземе и Балъков?
– Като играч – да. „Байерн“ го искаше на всяка цена. Но неговият мениджър не беше на това мнение.
– Каква е разликата между „Байерн“ и „Щутгарт“?
– В „Байерн“ всичко е в по-големи мащаби. Това е световен отбор, който е известен на всяка точка на земята. В „Байерн“ играеше тогава почти целият национален тим на Германия. Сега е по-миксирано, защото има играчи от Испания, Бразилия, Франция и така нататък. „Щутгарт“ беше значително по-малък, особено като финансови възможности. А „Байерн“ можеше да инвестира огромни суми. „Щутгарт“ пък налагаше млади футболисти.
– По ваше време играеха и други българи в Бундеслигата. Помните ли някой от тях?
– Гледах целия ви национален отбор на световното първенство в Щатите. Направихте уникално представяне. Отстранихте Германия. Всички ваши футболисти станаха известни благодарение на този мондиал.
– В „Байерн“ спечелихте всичко – титли в Бундеслигата, Шампионската лига, Междуконтиненталната купа. Кой е най-големият ви мач?
– Най-много обичах да играя срещу „Реал“ (Мадрид). Винаги им вкарвах гол. Испанските отбори постоянно атакуват и това позволява на нападателите на противника да имат свободно пространство. Винаги използвах хладнокръвно възможностите за контраатака срещу „Реал“.
– Преди големия триумф във финала на Шампионската лига срещу „Валенсия“ през 2001-ва година, минахте и през кошмар – загубата от „Манчестър Юнайтед“ през 1999-а. Как го преодоляхте?
– Това е футболът. Трябва да се живее и с такива моменти. Нормално е. Нямаш право твърде рано да се радваш, трябва до края да си концентриран. „Юнайтед“ ни изнесе лекция, от която се научихме. Много е болезнено да загубиш буквално в последната секунда финал в Шампионската лига. Но си научихме урока и през 2001 година станахме европейски шампиони.
– Срещу „Манчестър Юнайтед“ бяхте явно по-добрият отбор. Какво си казахте в съблекалнята след мача?
– Имаше само няколко изречения, които Франц Бекенбауер каза в съблекалнята: „Ей, хора, това е само футбол. Животът продължава. Нека да празнуваме.“ Въпреки че бяхме загубили и бяхме убити, Кайзера дойде и ни накара да станем от земята и дори да празнуваме. Изключително прав беше. Това се оказа преломна точка.
– По пътя до финала с „Валенсия“ спечелихте четири поредни мача – по два срещу „Реал“ и „Манчестър Юнайтед“. Смятате ли, че това бе отмъщението ви? От „Реал“ бяхте отпаднали предната година.
– В този сезон просто бяхме най-добрите. Не е лесно да играеш срещу „Реал“ и „Юнайтед“. Но ние бяхме много мотивирани и концентрирани. Знаехме, че за нашия отбор, който не успя през 1999 година, това е последният шанс. Така и стана. Година по-късно много от играчите напуснаха или се отказаха. Искахме на всяка цена да спечелим купата, която веднъж вече ни се изплъзна. И успяхме.
– Защо финалът с „Валенсия“ се оказа по-труден, отколкото с „Реал“ и „Юнайтед“?
– Защото „Валенсия“ вече беше неприятен съперник. Този отбор не играеше като „Реал“ само в атака. Стоеше изключително добре в защита. Имаха късмета още в началото на финала да получат дузпа. Вкараха я. После ние пък изпуснахме дузпа, Мемет Шол не успя да вкара. През второто полувреме отново получихме 11-метров удар. Нашият капитан Щефан Ефенберг вкара. Накрая зависеше кой има по-добият вратар. А при нас играеше най-добрият в целия свят.
– Какъв човек е Оливер Кан, героят от дузпите с „Валенсия“?
– Ще отговоря само с една дума – болен! (хаха). Той беше 100 процента и дори повече професионалист. Искаше винаги да печели. Не че ние не сме искали. Оли даваше всичко, за да стане най-големият. И успя – беше избран за вратар №1 няколко пъти. Всичко, което Кан е спечелил, е напълно заслужено.
– Съгласен ли сте, че от вашето време стартира доминацията на „Байерн“ в Бундеслигата?
– „Байерн“ има много класни футболисти. Мисля, че някои отбори малко проспаха тези години. „Байерн“ винаги гледа напред. Философията е следната. Днес печелим трофей, утре сме го забравили. Гледаме към следващия. Другите отделят прекалено много време да празнуват. А във футбола това не е добра тактика.
– Кой отбор на „Байерн“ бе по-силен – този на Отмар Хитцфелд с вас или този на Юп Хайнкес, който спечели требъл?
– Отборът от требъла бе наистина прекалено добър. Не че ние сме били лоши. Но да спечелиш всички трофеи в един сезон е много трудно. През 1999 година почти успяхме, но за съжаление загубихме от „Манчестър Юнайтед“. След това паднахме и във финала за купата на Германия. И двата отбора са добри, но броят на титлите говори в полза на този от 2013-а.
– Мислите ли, че Хайнкес и тази година ще стане европейски шампион?
– Възможно е. Не сме далече да спечелим и трите титли.
– Вие сте посланик на „Байерн“ по света. Каква е тази роля?
– Добър въпрос. И аз не знам. Не, шегувам се, разбира се. Непрекъснато съм в контакт с фенове, спонсори. Постоянно пътувам. Отивам в Щатите, в Китай и разказвам на хората какво е „Байерн“. Да разберат какво е чувството „миа сан миа“. В днешния футбол актуалните играчи почти нямат време за нищо. В сряда мач, в събота мач. Ние, ветераните, сме по-свободни. И нашата работа е да предадем духа на „Байерн“ на феновете.
– „Байерн“ е най-здравият финансово световен гранд. Как гледате на клубовете, които са спонсорирани от шейхове и олигарси?
– Имат различни методи за работа. „Байерн“ винаги е стъпил здраво с двата крака на земята. Нашите футболисти са ставали много пъти шампиони, печелили са Шампионската лига, били сме и световни шампиони. „Байерн“ триумфира навсякъде, имайки един съвсем нормален отбор. Не сме като СЖ, където се инвестират стотици милиони. Или клубовете от Англия като „Челси“ или „Манчестър Сити“.
– Какъв шеф е Ули Хьонес?
– Много добър. Той много липсваше на „Байерн“, когато не можеше да бъде в клуба. За футболистите е като баща.
– По ваше време бяхте един от най-добрите нападатели в света. Защо имате само 15 мача за националния отбор на Бразилия?
– Родих се в грешната година. Може би днес щях да играя повече. Но тогава в отбора бяха Ромарио, Бебето, Ривалдо, Роналдо, Роналдиньо и кой ли още не.
– Не сте ли ядосан, че не бяхте в състава за Мондиал 2002, когато Бразилия стана световен шампион?
– Не, въобще не. Радвам се, че съм изиграл някой друг мач за Бразилия. Още на 17 години напуснах родината. Феновете не ме познаваха. Станах футболист в Европа – в „Щутгарт“, в „Байерн“. Затова беше и трудно да се наложа в националния отбор. Просто не бях популярен в Бразилия. Изляза ли на терена, хората се питаха: „Този път къде играе?“
– Но през 2001 година спечелихте Шампионската лига?
– Тогава нито Шампионската лига, нито Бундеслигата бяха толкова популярни в Бразилия. Там се гледаше испански и италиански футбол. Днес футболът е навсякъде. Ако днес играех, може би щях да съм и на световно първенство.
– А защо не играхте като малък в Бразилия? Първият ви отбор е „Милан“.
– Имах късмет. И съм щастлив, че взех това решение още на 17 години да отида в „Милан“. После в „Грасхопърс“ играх три години под наем. Бавно крачих на горе. Не натисках газта от нула до сто километра в час. Бавно, бавно трупах мачове и опит.
– Защо нямате нито един официален мач за „Милан“?
– Защото тогава можеха да играят само трима чужденци. Там бяха Франк Рийкард, Рууд Гулит и Марко ван Бастен. Така че за 18-годишния Джоване Елбер никакво място нямаше. А и на 30 едва ли щях да имам.
– Какво е да се тренира с Ван Бастен?
– Уникално. За мен беше сбъдната мечта. Представете си как едно момче стъпва на базата на „Милан“ и вижда Барези, Костакурта, плюс тримата холандци. И те идват при мен и казват: „Хей, малкия, добре дошъл при нас!“. Не може да е истина. До преди няколко дни бях в една футболна академия в Бразилия и изведнъж тук. Така започна всичко за мен. Видях как най-големите могат да са съвсем нормални хора. И тогава си помислих, че може би в отношенията с младите, най-лоши са тези играчи, които нищо не са спечелили.
– В края на кариерата се върнахте на бразилска земя – в „Крузейро“. Какво е чувството да играеш в родината си?
– След 15 години в Европа един сезон в Бразилия ми беше повече от достатъчен. Много неща са комплицирани. Всички в „Крузейро“ работиха много професионално. Но доста неща в бразилския футбол не са професионални. Вярно е, че всяка година в отборите влизат много добри момчета, стигат и до националния отбор. Но първенството не е добре организирано. Трудно е да останеш там пет или десет години.
– Кой е най-хубавият гол в кариерата ви?
– О, имаше толкова много. Най-хубавият беше срещу „Ханза“ в Бундеслигата. Почти от ъгловия удар – във вратата. Вкарах го с левия крак, който винаги ми е бил по-слаб. Най-важният е срещу „Реал“ на „Бернабеу“. Седем дни преди мача ми оперираха коляното. Но успях да се възстановя и да вкарам.
– Срещу кой вратар ви беше най-трудно?
– Оливер Кан. Когато играех за „Щутгарт“.
– Голяма част от живота ви мина в Германия. Повече бразилец или повече германец се чувствате?
– Германец.
– С какви чувства изгледахте мача Бразилия – Германия (1:7) на световното първенство през 2014-а?
– Насладих му се и празнувах.
– Наистина ли?
– Разбира се, бях на стадиона с моето семейство. Само жена ми беше с бразилска фланелка. Аз и децата ми бяхме с германски. Бях си нарисувал германското знаме на бузата. При 3:0 казах: „Ето сега ще стане страшно.“
– Нямахте ли проблеми с феновете?
– Не, само жена ми каза, че мачът бил много скучен. Аз пък си взех една бира и му се наслаждавах. Много хубаво беше.
– Бразилия плака за Неймар, който беше контузен. Мислите ли, че ако бе играл, резултатът щеше да е друг?
– Щяхме да вкараме 10 гола. Германия просто бе много по-добра. Трябва да се признае. Преди световното първенство играхме един мач с феномена Роналдо, Зидан, Фиго. Всички бяхме на едно мнение – Германия ще спечели мондиала. Така и стана. Още преди турнира треньорът на Бразилия каза, че с една ръка са хванали Купата. Само трябва да играят и ще я спечелят Аз не съм виждал някой отбор да говори, че е спечелил трофея преди турнира да е започнал.
– Правилно ли бе решението на Неймар да напусне „Барселона“ и да отиде в ПСЖ?
– Не знам какъв проблем е имал в „Барса“. Аз не бих постъпил така. Той иска да стане най-добрият в света. В Париж няма да стане.
– Какво мислите за днешния трансферен пазар?
– Явно има много богати президенти. Аз не бих дал такива пари. 100 милиона, 150 милиона, 200 милиона евро за един играч – това е много. Вече никой не струва дори 5 милиона.
– Колко би струвал днес Джоване Елбер?
– Никой няма толкова пари на света.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.