15 см по-голям гледа българинът Цената на най-търсения модел на изплащане е над 1000 лв.

Френската полиция задържа още двама за стрелбата в Страсбург

Тереза Мей: Сделката за Брекзит ще бъде гласувана в края на януари

Министър Вълчев: Проект за 100 млн. лева ще подкрепи децата с образователни затруднения

Хит в Япония са календари с Путин Изпревари знаменитостите в Страната на изгряващото слънце

Каракачанов: Прекалено много интереси настъпих и заради това бях ударен

Благоевград изгражда анаеробна инсталация за биоразградими отпадъци

Европейската сметна палата иска затягане на контрола при отпускането на пари за НПО-та

Aтентат на Президентство и Министерски съвет? Обществено обсъждане на Националният план за противодействие на атаки

Външният министър на Иран: Бих поискал от Вашингтон да стане „по-малко беззаконен“

Разкриха гробница на 4400 години в Египет

Парис Хилтън иска дете, търси донор

Биг Бенд – Благоевград и децата на Благоевград с ДЖАЗ КОЛЕДА “LET IT SNOW”

Шефът на албанския Конституционен съд свален от длъжност заради недекларирани доходи

Мъж издъхна на пазара в Горна Оряховица след преглед в Спешна помощ, зет му наби доктора 30-годишният Невен М. арестуван за хулиганство

Бранимир Ботев – изпълнителен директор на Европейския институт за стратегии и анализи, пред „Труд“: България направи пробив в енергетиката Двойният аршин е вреден за бъдещето на Европейския съюз

В края на миналата седмица България оглави Комитета по въпросите на енергетиката, инфраструктурата и концесиите към Европейската лига за икономическо сътрудничество, чиято Генерална асамблея се проведе в София. Какви ще бъдат ползите за нашата страна, какво представлява тази организация и как да изиграем картите си в европасианса? По тези въпроси разговаряме с бившия заместник-министър на икономиката и туризма Бранимир Ботев.

– Миналата седмица в София заседава Генералната асамблея на Европейската лига за икономическо сътрудничество. Можете ли да ни кажете какви са новините от този висок форум, господин Ботев?
– Голямата новина от форума е, че Лигата създава Комитет (комисия) по въпросите на енергетиката, инфраструктурата и концесиите, който се оглавява от България. Това е огромен успех за нас. С Румъния се постигна съгласие председателството да е на ротационен принцип. Начело на комитета застава г-н Илия Лингорски, който е ръководител на българската секция на Европейската лига и бивш зам.-министър на финансите. Комитетът ще осъществява представителство пред Еврокомисията и пред другите европейски институции по въпросите, свързани с енергетика, инфраструктура, концесии и публично-частно партньорство.

– Мнозина наблюдатели свързват Лигата с големия финансов капитал, банките и Билдербергите. По правило заседанията на Лигата са закрити. Но в София, като че ли се направи изключение?
– Да, така е. Срещите на Лигата и нейните комисии преминават по правилата на Chatham House – в случая, обаче беше направено изключение и имахме личното съгласие на президента на лигата – барон Бернар Сноа. Иначе е вярно, че в Лигата са представени много национални и търговски банки на страните от ЕС, влиятелни финансисти, банкери, гуверньори. Самият барон Сноа има дългогодишно участие в борда на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие и е бил директор на Световната банка. Той и фамилно е свързан с влиятелния клуб на Билдербергите. Неговият баща е един от тримата, подписали Римският договор.

– Каква е ролята на Европейската лига?
– Лигата е създадена през 1946 г. успоредно с плана Маршал, който цели възстановяването на Европа след Втората световна война. Всъщност това е първата паневропейска структура, която търси обединение на Европа около демократичните и трансатлантическите ценности. От самото начало на съществуването си лигата става инкубатор на последващите проекти с основен приоритет общоевропейския интерес, чийто актуален израз е настоящият Европейски съюз. Лигата създава и най-многобройното и най-масовото Европейско движение, което сега беше оглавено от българския евродепутат Ева Майдел.

– А какво е българското място в лигата?
– Интересен факт е, че България е най-младата секция в нея. Развиваме много добре своята дейност и получихме такива правомощия от страна на Лигата. Ключова роля изигра, разбира се, Българското Председателство, както и визията на България за приобщаване на Западните Балкани към ЕС. Още през 2016 г. лично президентът на Лигата барон Бернар Сноа, който е един от най-влиятелните хора в Европа, посети нашата страна. Реши се да бъде създаден аналитичен център за Източна Европа и Балканите и да го ситуира в София. Беше създаден Европейски институт за стратегии и анализи (ЕИСА), а Лигата избра Българската академия на науките за свой партньор в Източна Европа, благодарение на тогавашния председател на академията акад. Стефан Воденичаров.

– Има ли реален резултат от действията на Европейския институт?
– Бяха инициирани и проведени няколко много сериозни политически и икономически изследвания от ЕИСА. Подготвен беше доклад за състоянието на правосъдната система и правосъдната реформа. Смятаме, че в резултат на това изследване и аналитичния доклад, България за първи път получи най-мекия мониторингов доклад в тази сфера. Аналитичният доклад бе представен както на лигата, така и в Европейската комисия и на всички посланици от страните в ЕС у нас.

– Каква е ползата за България от членството й в Европейската лига?
– Ползите са дългосрочни и многопосочни. Лигата сама определя себе си като група за интелектуален натиск над политиците и политическите партии за отстояване на европейските ценности. Лигата и нейните комисии имат право на директно представителство пред Европейката комисия, Европейския парламент и други европейски институции, може да бъде определена като средство за влияние и път за тиха дипломация.

– Значи България в случая получава един инструмент за влияние чрез оглавяването на ключовата Комисия – така ли да ви разбирам?
– Точно така, особено в сферите на енергетиката, на инфраструктурните проекти, концесиите. Достатъчно е да припомня, че 80% от средствата, които България получава по европейските програми, както и предприсъединителната помощ за Западните Балкани са в тези области. Другото голямо перо е селското стопанство. Тоест, ние реално ще може да имаме мощно присъствие и възможност още на етапа на планиране да влияем, да искаме по-голяма конкретика и да подчертаем интересите на България и региона. Така, както премиерът Борисов ги изведе като приоритет. В това отношение имаме уникален шанс, защото следващите две председателства са на Австрия и на Румъния. Тези страни заедно с България са членки на Дунавската стратегия, т.е. на втората регионална стратегия в Европа, чийто формат очевидно ще се ползва оттук насетне като модел за развитието на стратегията за Западните Балкани.

– На официалната страница на Европейската комисия в публичния регистър се вижда, че Европейската лига е институционален лобист.
– Да, Европейската лига е официално вписана като корпоративен лобист пред ЕК и другите евроинституции. Това е ясен, прозрачен и абсолютно законен факт по простата причина, че това са нормално и законово установените процедури в Европа. До този момент България е единствената страна, която не е приела ясна нормативна уредба и Закон за лобизма.

– Нали знаете, че у нас думите лобист и лобизъм са едва ли не мръсни?
– Да, за съжаление е така, но няма как да продължаваме с нашенския двоен стандарт. В цял свят лобизмът е ясно установена легална практика – прозрачна и законна. Лобистите ясно са вписани и в регистъра към американския конгрес, както и навсякъде по света. Лобистът е един медиатор между интересите на гражданите, на обществото, на бизнеса и правомощията на законодателната и изпълнителната власт. В Европа това са Европарламентът и Еврокомисията, където официално регистрираните лобистки организации имат своето представителство.

– Какво е мнението на вашите колеги за идеята за Западните Балкани?
– В Лигата сме абсолютни съмишленици в това отношение. Председателството, което България получава за тази ключова Комисия, освен, че е признание за страната ни, е и резултат на тихата невидима дипломация, която осъществяваме. Специална благодарност към вицепремиера Захариева и на Външно министерство за цялостната подкрепа и съвместни действия. Благодарност и на генералния партньор на Лигата в България Fibank, както и на нейния директор г-н Неделчо Неделчев, който изнесе доклад по време на форума. Организирането на Генералната асамблея на Европейската лига премина в тясна координация с официалните български институции. Освен това по този начин България си осигурява допълнителен инструментариум по отношение на влиянието при взимането на решения в областта на енергетиката и иновационните проекти на основата на публично частно партньорство, инфраструктурата и концесиите. Това означава, че ще имаме присъствие и влияние и в ключови сфери като минното дело. Проучване и експлоатация на газови и петролни находища, концесиите в сферата на курортите, плажовете, концесиите при изграждане и експлоатация на големи инфраструктурни обекти, пътища и др. Това е възможност за по-гъвкави и диверсифицирани решения на България и на нашето правителство по тези ключови за страната и за региона въпроси.

– Инвестициите в България не са достатъчно, макар че усилия за това се полагат. Как конкретно Лигата ще помогне това да се случи?
– Функциите на Лигата и на Комисията към нея са до голяма степен експертни, координационни и същевременно с ясна европейска насоченост. Това означава – първо, България ще има още по-пряк и непосредствен достъп при подготовката на нормативна база и законодателство. На второ място, ние ще можем в движение да получаваме изпреварваща информация по отношение на онова финансиране, което може да бъде привлечено към района. Трето, ще можем да създаваме необходимите инвестиционни условия на тази база, която да привлича големите инвеститори. Нека не забравяме, че всичко, което е в сферата на енергетиката, инфраструктурните трасета и концесиите касае като цяло публична собственост. Тя не може да бъде приватизирана, но е прекрасно поле за публично частно партньорство. Когато създадем необходимата нормативна база, ще можем и да влияем на европейските институции. Когато законодателството подкрепя и стимулира привличането на частни инвестиции, то те ще дойдат.

– Дайте конкретен пример какво можем да направим и в кои области?
-Достатъчно е да изброя всичко онова, свързано с добива на газ, петрол, въглеводородни източници. На балнео и спа сектора, което има пряко отношение към здравето на хората. То е много високо организирана форма на туризъм. В това отношение действа и специален европейски регламент „20/11/24”, който позволява на различните страни от ЕС да инвестират в други страни от общността, където да изпращат своите граждани за рехабилитация, профилактика, лечение. Тук се работи с големите корпоративни клиенти.

– Кои са тези клиенти?
– Имам предвид клиенти като здравни каса, социални и пенсионни фондове. И най-важното е, че България има огромни естествени предимства – у нас е най-високата концентрация на термални минерални води в света след Исландия, които, за съжаление, не използваме. Като капак на всичко имаме изключително хаотична, непълна и рестриктивна нормативна база в този сектор. Вместо да се развържат ръцете на инвеститорите, беше въведен рестриктивен режим и свръхадминистриране. В момента за да може даден хотел да осъществява спа-процедури, той трябва да има статут на болница. Ние и без това имаме недостиг на медицински персонал, на лекари, и в един момент ще се окаже, че даже болниците няма да имат персонал, камо ли хотелите, които трябва да осъществяват балнео СПА. В същото време съседна Турция прави годишно над 9 млрд. долара от здравен и БСУ туризъм и то без да е член на ЕС.

– Наскоро и президентът, и премиерът посетиха Русия и мнозина определиха това като рестарт на замразените ни отношения с нея. Ние обаче сме прекалено дисциплинирани относно санкциите срещу Русия и не предприемаме нищо, за да не ядосаме Европа и САЩ, докато другите държави имат собствена политика.
– Вижте, в сферата на енергетиката много често има национални интереси, като този на Германия, който стои в основата на Северен поток-2. Никой не коментира и факта, че Франция е с най-много атомни централи, разположени на територията й, и част от тях са с реактори по-стари дори от чернобилските, и с много кратък потенциал за технологичен живот. А в същото време съседните ни Румъния и Турция развиват в момента ускорено атомната енергетика, строят атомни електроцентрали. С други думи, ние трябва да следваме нашия интерес.

– Да, но ние все търсим да получим подкрепата и на ЕС за всичко, което правим.
– Ние трябва непрекъснато да подчертаваме, че не може да има двоен аршин. Не може за водещите страни системата да е по-пропусклива, а за България да важат всичките рестрикции. Може да звучи еретично, но ние трябва много сериозно да се върнем към мотивите и аргументите, с които закрихме реакторите в Козлодуй. Защото до този момент България така и не разбра имало ли е решение на ЕК или нашият преговарящ тогава се е съгласил от добро сърце да не строшим хатъра на европейския чиновник, който е бил от другата страна на масата. Второ, ние имаме потенциал и трябва да го използваме. Проектът „Белене” ако се постави на пазарна основа и може да бъде работещ, защо да не се случи. Фактът, че България ще председателства тази комисия е знак, че ще се търсят всички възможни пътища за диверсификация.

– Има ли опасност отново да заложим на грешна визия?
– Най-голямата ни грешка би била, ако ние отново заложим на една единствена писта и един вариант и чакаме нещата да се случат. Това е голямата новина, че в рамките на председателството, България успя да подготви и изиграе няколко много сериозни хода, които ще имат своето дългосрочно звучене.

Нашият гост
Бранимир Ботев е роден в Карлово, магистър по социология в Алма Матер. Специализирал маркетинг и мениджмънт във Франция. Бил е заместник-министър на икомомиката, енергетиката и туризма при три правителства. От 2016 г. е избран за главен изпълнителен директор на ЕИСА (Европейски институт за стратегии и анализи).

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Този пробив отдавна е налице. Най-СКЪПИЯ ТОК е в ЛГ. Държава в която са най-високи данъците спрямо доходите на хората.
    Защо не се намаля цената на ВЕИ – едни големи пари се дават на разни персони намотали се в политиката.
    Никой насила не е докаран в БГ и никой насила не е каран да прави нещо – ПРОБИВ ЗНАЧИ ТЕЗИ ИЗКУПНИ ЦЕНИ НАМАЛЯВАНЕ
    Освен това – такса ДОСТЪП да отпадне – Самия факт , че е извършено присйединянава към мрежата означава ДОСТЪП към нея.
    Много приказки от кого ли не

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.