Брекзит – да натиснем “пауза”

Твърде е важно, за да се бърза

Необходим е разумен компромис

Отлагане, отлагане, отлагане. Днешният парламент е огледалото, добре отразяващо нацията. Тя е неумолимо разделена и не може да реши как да напусне ЕС следващия месец. Това трябва просто да спре, да се успокоим и да помислим.

Налице е разумен път напред в двугодишния преходен период и той се нарича сделката на Тереза Мей с ЕС. Но около 80 фундаменталисти от торите я държат в ръцете си и пречат на сътрудничеството с лейбъристите, за да се придвижи сделката напред. Преговарящите от страна на ЕС още се чудят защо това сътрудничество не е било постигнато. Отговорът е, че лейбъристът Джереми Корбин е анархист, подобно на фундаменталисти от торите. Така че - имаме задънена улица. Оттук идва и мъдростта на отлагането. Желанието да се придържаме към резултата от референдума за 2016 г. е силно. Очевидният компромис е Обединеното кралство да остане в икономическото пространство на Европа чрез митнически съюз и/или модифициран единен пазар. Парламентът обаче не може да намери начин да гласува единодушно и това обижда както неговите задължения, така и обществото.

Задачата на парламентарния спикер и на правителствените ръководители е тази седмица да разработят предложения, с които да могат да разрешат безизходицата при забавяне. Стратегията на кабинета, или поне стратегията на Мей, е да се спре. Тя се надява, че нейната сделка все още може да бъде прокарана с помощта на нейните приятели от ЕС. Но това са момински мечти. Въпросът е, че трябва да се основава на междупартийното споразумение с партиите на лейбъристите и малцинствата. По-добър лидер от Мей сигурно досега щеше да постигне това.

Отлагането ще бъде прието от Брюксел. Така една модерна държава ще може да натрупа лекарства в складовете, и да плати милиони на „консултантите без сделка“ от Ситито, които вдъхновяваха Джейкъб Рийс-Могс, Борис Джонсънс и Оуен Патерсънс. За обикновените британци това е унизително и абсурдно. Дали отлагането ще е два месеца или две години е несъществено, макар че колкото е по-дълго, толкова е по-добре. Принципът на пауза, размисъл и компромис е очевиден, и страната се нуждае от това.

(Превод за „Труд“ Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения