Общинският съвет в Гълъбово е одобрил текст на споразумение за подписването на договор с ТЕЦ "Брикел" на Христо Ковачки за изгаряне на отпадъци. Това е станало на извънредно заседание на съвета, проведено още на 6 юни, но до този момент споразумението не е публично обявено, пише сайтът "За истината".

В същото време според становище на Районната инспекция по околната среда и водите в Стара Загора ТЕЦ "Брикел" може да започне да изгаря отпадъци без оценка за въздействие върху околната среда, тоест без анализ как тази дейност би се отразила на хората и природата в района.

От "Грийнпийс България" вече изразиха тревогата си, че смяната на горивото в една от най-остарелите технически и морално въглищни електроцентрали в страната може да доведе до още по-сериозни екологични проблеми от тези, които ТЕЦ "Брикел" предизвиква и в момента в Гълъбово като основен замърсител на въздуха там. Общината заема първото място в печалната класация на градовете с най-замърсен въздух в България. А основен проблем за населението на Гълъбово е и високата запрашеност на въздуха, източник на която е ТЕЦ "Брикел".

В текста на споразумението, прието от общинския съвет в Гълъбово, се описват задълженията на двете страни в бъдещите им договорни отношения. Сред целите на първо място е записано предоставянето от общината за изгаряне в "Брикел" на смеси, получени след механично третиране на отпадъци и модифицирани горими отпадъци, или т.нар. RDF.

Като по-дългосрочна цел на партньорството е подобряването на качеството на атмосферния въздух в региона. Общинските съветници виждат и възможност за оползотворяване на битовите отпадъци от общината и спестяване на средства за транспортирането им до регионалното депо край старозагорското с. Ракитница.

Договорът ще бъде подписан в едноседмичен срок от получаването на необходимите административни документи, включително и на новото комплексно разрешително на "Брикел", което според стр. 2 от споразумението трябва да бъде издадено през октомври т.г. То трябва да регламентира оползотворяването на не по-малко от 500 хил. т отпадъци годишно.

В споразумението е записано още, че след безвъзмездното третиране на 100 хил. тона отпадъци в продължение на една година от сключването на договора двете страни ще преговарят за нови количества, като техните размер, цени и срокове на доставка ще бъдат допълнително уточнени.

Важна подробност е, че община Гълъбово поема ангажимента да съдейства с експертна помощ за промяната и актуализацията на комплексното разрешително на дружеството на Христо Ковачки.

Още по-интересни са задълженията на общината, разписани в други 4 точки от споразумението. Според тях общината няма право да дава гласност на факти и обстоятелства с характер на вътрешна тайна за дружеството, както и да разгласява данни, разговори и кореспонденция между страните, свързани с изпълнението на договора. Тази клауза звучи странно при положение, че изгарянето на отпадъци е тема с висок обществен интерес, тъй като е пряко свързана с чистотата на въздуха.

Във финалните клаузи на споразумението изрично е записано, че то се прекратява, ако „Брикел“ не получи до декември 2019 г. Комплексно разрешително да изгаря 500 хил. т. отпадъци годишно.

Пред „За истината“ кметът на Гълъбово Николай Тонев, който най-вероятно ще се бори за още един мандат, не скри намеренията на общината да се включи в доходоносния бизнес с отпадъците.

Неотдавна той пътува до Милано, за да почерпи опит от дейността на модерен завод за изгаряне на отпадъци. Според Тонев той се намира на 30 км от града, изгаря 380 хил.т. боклук годишно и произвежда 34 MGh електроенергия.

По тази причина кметът на Гълъбово смята да изтегли банков кредит, който да инвестира в сепарирането на отпадъци и изграждането на инсталация за преработка на RDF. А получената суровина, далеч по-чиста от въглищата в Източно-маришкия басейн, да предлага за изгаряне не само в „Брикел“, но и в други заводи, включително и в централата на американската компания „AES“, която се намира на територията на община Гълъбово.

В бъдеще Николай Тонев има намерение да сключи и договор за внос на стотици хиляди тонове боклук от Италия, за да може, по думите му, община Гълъбово да печели от този бизнес, който и без това щял да се развива на територията й.

Според кмета в „Брикел“ най-вероятно вече се извършвало експериментално горене на отпадъци, натрупани на специална площадка край централата.

Въпреки предварителната уговорка за интервю след края на лятната му отпуска, изпълнителният директор на дружеството Яни Павлов не отговори на мобилния си телефон. От разговора с него трябваше да стане ясно изгарят ли в момента в „Брикел“ отпадъци или не. От фирмената телефонна централата пък заявиха, че имат забрана да свързват когото и да е било с директора. А местните хора със страх говорят, че в дружеството може да се влезе само с полиция или с прокурор.

Ето това е прозрачността на инвеститора, който би трябвало да отговори на обществения интерес към темата и да представи гаранции за сигурността на една остаряла централа при промяна на горивото й, както и за чистотата на околната среда и здравето на жителите в региона.

С мълчалив отказ на информация реагира и РИОСВ-Стара Загора на въпросите ни дали дружеството на Христо Ковачки вече изгаря отпадъци, дали ще получи ново комплексно разрешително и дали на „Брикел“ е наложена санкция за последното замърсяване на въздуха от началото на лятото.

Повече от две седмици говорителката на екоинспекцията не можеше да бъде намерена и на мобилния й телефон. Този стил на работа е присъщ за Регионалната инспекция по околна среда и води, която контролира дейността на най-големия енергиен комплекс в България и на най-замърсяващото околната среда производство на електроенергия от въглища у нас.

В края на 2018 г. старозагорската РИОСВ не одобри плана за промяна на горивната инсталация в „Брикел“ и замяната на част от въглищата с отпадъци. По-късно обаче вероятно е променила това решение, което упорито крие от обществото.

Тук е мястото да се припомни, че Административният съд в София-град осъди МОСВ, заради отказа му да предостави на сдружението „За земята-достъп до правосъдие“ писмото, с което разрешава на „ТЕЦ-Бобов дол“ пробно изгаряне на отпадъци за срок от 6 месеца. Магистратите отхвърлиха аргументите на министерството, че исканата информация съдържала „производствена и търговска тайна“ и се произнесоха, че гражданите имат право да знаят какви и колко отпадъци се горят в централата.

Христо Ковачки на практика вече използва (или планира да го направи) в централите си RDF и биомаса. В това няма нищо лошо, ако са спазени всички законови процедури. Като например да има ОВОС, когато в „Брикел“ се планира изгарянето на над 100 тона денонощно и над 500 хиляди тона годишно отпадъци, посочва Меглена Антонова от „Грийнпийс-България“.

България се нарежда в списъка на 20-те най-замърсяващи държави в света. Сърбия и Украйна са другите две европейски държави в класацията.

„Брикел“ на Христо Ковачки е сред най-мръсните въглищни централи в Европа, която отдавна трябваше да бъде затворена. А населението в Гълъбово – регионът с най-усложнена екологична обстановка в страната, е подложено на постоянен риск от болести с висока смъртност. В този контекст намерението там да се изгарят стотици хиляди тонове отпадъци годишно, внесени от Европа без широка обществена дискусия и без яснота за технологията, която ще се използва, е тревожно. А мълчанието на собственика на дружеството и на контролните органи в лицето на Министъра на околната среда и водите и в частност на РИОСВ – Стара Загора са престъпни.