Във Върховния административен съд е постъпила жалба срещу решението на ЦИК за избор на доставчик на машините за гласуване

Китайска база на Марс отворена за посетители Съоръжението се намира в пустинята Гоби

Местят финала за Купата през уикенда

„Медицински надзор“ започна проверка по случая с мъжа, който почина вчера пред Пета градска болница

Путин: КНДР се нуждае от гаранции за сигурност Първата среща на върха Москва-Пхенян продължи над 5 часа (обзор)

Полицията в Шри Ланка е арестувала трима души и е открила гранати в Коломбо

Милиони губи хазната от сивия сектор в строителството Не можем да вдигнем заплатите при търгове с критерий най-ниска цена, категорични са от бранша

Йозджан Дениз и Аслъ Енвер пяха в Израел

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Армията „окупира” София за 6 май Близо 1000 души набиват крак на жълтите павета на Гергьовденския парад

Данъчните провериха 1800 заможни българи Получиха информация за 51 купени автомобила в чужбина

Двама души са загинали при стрелба в Москва

Мехмед изоставен заради липса на пари (обзор) Намереното бебе в Пловдив без малко да загине на паркинг

Съдът в Страсбург: Българското правителство да осигури на прогонените от Войводиново роми жилища

Активни потребители: Салатите са замърсени с нитрати и бактерии Провериха марули и зелен лук

Буров и Сие вдигат сградата на КТБ Банкерът е от Народната партия, която няма нищо общо с народа

Сградата на банката през 1921 г.

Цитаделата на пл. “Гарибалди” лежи върху чужда валута, потайно абсорбирана от някогашната Българска търговска банка

По партийна линия Атанас Буров влезе в Европейския парламент. Оформиха негов кът, както едно време в пионерските стаи. На загиналите в борбата против фашизма и капитализма!

С тази разлика, че Буров е герой на капитализма. Той обаче е бил член на нашата Народна партия, което подлъга Европейската народна. Хвърлиха мост през времето, обявиха го за нещо като предтеча.

Историята е доказала, че всичко с емблемата „народно“ няма нищо общо с народа. Пример беше Народна република България, сега е Корейската народно-демократична република.

Народната партия е известна като партията на милионерите. В нейните редици тежко стъпват Иван Евстратиев Гешов, Теодор Теодоров, Димитър Яблански, Георги Губиделников. Всички са от финансов сой, занимават се с бизнес, а политиката умножава състоянието им. Легенди се носят за далаверите на народняците.

Тяхно дело например е сградата на скандалната Корпоративна търговска банка. Цитаделата на площад „Гарибалди“ лежи върху чужда валута, потайно абсорбирана от някогашната Българска търговска банка. Това се случва преди столетие.

БТБ е основана през 1895 г. в Русе. По-късно дирекцията е преместена в София с клонове в Пловдив, Варна, Бургас, Търново, Габрово, Лом и другаде. Банката създава 17 дъщерни предприятия на територията на страната.

Главен директор е Губиделников, но всъщност конците дърпа Атанас Буров заедно с брат си Иван. Под ръководството на тези професионалисти банката израства като голям финансов център със силно влияние върху политиката на страната. През 1912 г. тя има уставен капитал 5 000 000 лв., печалбата й за същата година е 407 471,63 лв. Този баланс я класира на трето място след Балканска банка и Българска генерална банка.

Бурови и Сие обаче не са доволни – искат да са първи! Първата световна война им дава златен шанс да го сторят.

През 1915 г., когато цяла Европа воюва, България очаква да прибере в хамбарите най-добрата зърнена реколта от години насам. Надушило богатия урожай, Съглашението решава да го изкупи, за да дестабилизира правителството. Вече е ясно, че кабинетът на Васил Радославов ще впрегне страната в колесницата на Централните сили. Германофилите ще се объркат, ако внезапен удар срути продоволствената им политика, кроят Франция, Англия и Русия.

В чужбина са създадени тайни фондове от франкове, лири и рубли. В София пристига емисарят Жан Крюпи и се свързва с опозицията. Със задружни усилия е организирана „търговска фирма“, която да изкупи реколтата.

Начело на предприятието застава Фернан дьо Клозиер, представител на парижки банки в столицата. По неговото име скандалният случай влиза в историята като Деклозиерова афера. Историкът Симеон Дамянов описва съзаклятието:

„Най-важният въпрос, който трябваше да се уреди, засягаше превеждането на сумите, отпуснати от тайните фондове и предназначени за финансиране на търговската дейност на Деклозиер. За целта Ж. Крюпи установи контакт с управителите на Българска търговска банка Г. Губиделников и Ив. Буров, които бяха известни и като дейци на Народната партия. Те се ангажираха да финансират мероприятията на Деклозиер, като му превеждат специално отпуснатите от Креди Лионе в Париж и Уестминстър банк в Лондон парични суми.“

Мрежа от посредници плъзва из страната и започва да изкупува реколтата. Наетите за целта складове се пълнят главно с жито, но и с ръж, ечемик, овес, просо, царевица и други култури.

Симеон Дамянов сочи, че предлаганите цени са с 25 на сто по-високи от пазарните. Прекупвачите са авансирани със суми от половин до един милион лева. Още в началото на операцията за тази цел са изхарчени около 40 милиона. Освен комисионата от 4 процента деклозиеровците получават и по 2 лева на всеки 100 килограма закупено зърно. За съвсем явни подкупи пък са изразходвани милион и половина.

„От само себе си се разбира – обобщава Дамянов, – че наред с чисто политическите цели, които си поставяха участниците от българска страна в тази толкова странна организация, далеч не на последно място стоеше и стремежът им за лично обогатяване от огромния гешефт.“

Деклозиеровата афера излиза на светло през есента на 1915 г. Случайност помага на властта да открие документи за нечуваната по мащабите си далавера. Арестувани са 39 банкери, търговци и депутати. От трезорите на БТБ са конфискувани 2 500 000 лв., които банката не успява да укрие.

Другите милиони са изнесени зад граница и депозирани във френски банки. Процесът срещу деклозиеровците започва през септември 1916 г. Обвинителният акт сочи главната цел на „търговската фирма“:

„Тая цел е била да се постави управлението на България в невъзможност свободно да упражни върховната държавна власт в оня решителен момент, когато България е трябвало да си избира окончателно своето място и своето поведение в общоевропейската конфлаграция и да се застави на всяка цена: или да тръгне със силите на Съглашението, или най-малко да бъде поставена пред решителни политически и икономически затруднения и вътрешни сътресения, за да не може да отиде със съюза на Централните сили.“

На 21 октомври 1916 г. е произнесена присъда № 1085 на Софийския военнополеви съд. Зад решетките влизат осем стамболовисти и шестима земеделци. Народняците се измъкват сухи. Спасява ги партийният шеф Теодор Теодоров, който от трибуната на Народно събрание заявява:

„Не борба, не болшинство и меншество, не сваляне и качване на правителства, а разбиране помежду ни за една дейност, която в нищо да не нащърбява правата на парламента и която във всичко да осигурява тържество на закона, тържество на морала в нашата страна – това ние искаме.“

Отделно, на ухо и в прав текст, Теодоров уверява Васил Радославов, че неговите хора ще подкрепят външната политика на кабинета!

След войната хиперинфлация обезценява валутата на победените. В Германия един хляб струва няколко милиона марки. Нашият лев също е обърнат на жълти стотинки. Авоарите на БТБ обаче са в твърдите франкове на победителката Франция. Има и излишък – наследството от Деклозиеровата афера.

За да изчистят паричните знаци от нечистото минало, Буров и Сие решават да ги инвестират в недвижима собственост. Ще вдигнем банка за чудо и приказ, стискат си десниците финансистите еквилибристи.

Проектът е поръчан на Георги Фингов, един от най-талантливите български архитекти. Заедно с още двама колеги Фингов вписва в сградата елементи на сецесион. Този стил вече е отживелица, но напомня за времето на аферата, откъдето идат парите.
Цитаделата на БТБ е завършена през 1921 г. През 2011 г. Цветан Василев склони глава пред своя предшественик. Бръкна в народните авоарие и финансира паметник на Атанас Буров. Така КТБ изпревари ЕНП.

Министър-председателят Бойко Борисов и председателят на Европейския парламент (ЕП) Антонио Таяни участваха на 21 март в официалното откриване на изложбено пространство „Атанас Буров“ в сградата на ЕП в Брюксел. На откриването присъства и внучката на Атанас Буров – Ивана Стоянова.

Запалка спасява живота му на Чаталджа

Не е убит от комунистите, умира от естествена смърт

Министър-председателят Бойко Борисов и председателят на Европейския парламент (ЕП) Антонио Таяни участваха на 21 март в официалното откриване на изложбено пространство „Атанас Буров“ в сградата на ЕП в Брюксел. На откриването присъства и внучката на Атанас Буров – Ивана Стоянова.

Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 12 февруари (31 януари стар стил) 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен, заради организирана от социалистите стачка. Взема изпитите си за матура като частен ученик с много добри оценки, което му позволява да продължи по-нататъшното си образование в престижни висши учебни заведения в чужбина. Завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж.

След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София – Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия – минното Българско акционерно дружество „Бъдеще“, Българска търговска банка, Застрахователно дружество „България“, Акционерно дружество „Бяло море“ и други.

Още в ранна възраст Буров се включва в дейността на Народната партия и от 1899 година многократно е избиран за народен представител, а в периода 1911 – 1912 година е подпредседател на Народното събрание.

След обявяването на Балканската война през 1912 г. крупният предприемач и банкер ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, записал се доброволец за фронта. При Чаталджа поручик Буров повежда атака „на нож“ и на косъм се разминава с фаталния случай, когато един турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб. Впоследствие награден с Орден за храброст. През декември се уволнява и отново поема функциите си на депутат и подпреседател на НС.

През 1913 година е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев. През 1919 – 1920 година оглавява същото министерство в кабинета на Александър Стамболийски.

След Деветоюнския преврат през 1923 година Буров се включва в Демократическия сговор.

По време на Втората световна война Атанас Буров е противник на съюза с Германия и на 2 септември 1944 година става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.

След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т. нар. Народен съд. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 година. Помилван и освободен в навечерието на изборите през 1945 година, той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 година се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков. На 25 октомври е интерниран в Дряново, през 1949 година е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година е арестуван и на 13 ноември 1952 година е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик.

Атанас Буров умира на 15 май 1954 година в затвора в Пазарджик.

10-те мъдри мисли на банкера

1. “Партията е един инструмент необходим при всяко конституционно-парламентарно управление. Да се отрекат партиите, то е равносилно да се отрече демокрацията в управлението, да се спре парламентаризма… Пазете се господа от тези формули на безпартийност, защото са много удобни, а всяка формула която е удобна лично, почти винаги е против морала, против дълга на човека…“

2 „Когато една обществена класа, която господства и управлява в дадена епоха престане да има туй чувство, когато тя престане да бъде полезна на обществото на което тя служи, тя понася участта, която понася всеки орган в един организъм, когато престане да работи: тя почва да се изражда щом престане да служи на обществото.“

3 „Въобще българинът и по-специално селската маса поради вековното робство под турците, е свикнала всеки да разчита на себе си. Българинът е станал ценен като личност, но слаб за всяка обща акция…“

4 „За всеки здравомислещ човек е ясно, че преди да делиш богатството, трябва да го създадеш.“

5 „Голямата задача на едно управление е да се създадат начини, чрез които могат да се натрупат повече блага, повече богатства, за да може да се увеличи общото, а оттам и частното богатство.“

6 „Едно производство засилено изисква като условие предварително  едно работничество издигнато, едно работничество обезпечено материално, издигнато културно, което да чувства интереса, който има самото, да запази и засили производството.“

7„Българският парламент не е сбор от мъдреци, на най-големите умове на България, а сборище на най-болните амбиции, на най злощастните и зловредни хора, влюбени само в себе си, в кесиите си, в славата си, но не и в България.”

8 „Над отделните класови интереси, над отделните политически амбиции стоят големите интереси на българската държава.“

9 „Трябва да възпитаме децата на България в свещена омраза против лъжата и безчестието. Само върху тази здрава основа ще изградим бъдещето на България.“

10 „Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие. Не се подготвя едно добро бъдеще, като на едро се отрича миналото.“

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Цветан Василев закупи с измама тази сграда, за да я използва за неговата пирамида КТБ!

  2. Василев определено остави тъмна следа в историята на тази сграда.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.