БЧК иска спасителите на плажа да дежурят до 20 часа 100 басейна работят нелегално във Варненско, контрол и санкции за нарушителите няма

Председателят на ОС на БЧК-Варна, Илия Раев /в средата/ и колегите ми настояват работното време на спасителите да се удължи. Сега то е до 17-18 ч, а повечето тежки инциденти стават привечер, особено в най-жежките дни

Работното време на спасителите по плажовете да се удължи до 20 часа, настояха от Областния съвет на БЧК-Варна при старта на традиционната Седмица на водното спасяване. „Статистиката сочи, че годишно у нас се давят около 130-140 души. 3/4 намират смъртта си във вътрешни водоеми или на неохраняеми плажове, а където има спасители инцидентите стават извън работното им време. Ако то се удължи до края на светлата част на деня, фаталните случаи ще намалеят“, обясни председателят на ОС на БЧК Илия Раев.

БЧК иска спасителите на плажа да дежурят до 20 часа

Той призна, че концесионерите няма да харесат варианта заради увеличаването на разходите за още 2-3 часа труд дневно. „Затова държавата трябва да върне плажовете на общините. Така ще се реши проблемът с неохраняемите ивици, които това лято само във Варненско са 25. Общините могат да осигурят заетост на спасителите и през зимата и да си запазят добрите кадри“, мотивира се Раев. Предстои идеите да бъдат обсъдени от Националния комитет по водно спасяване, в който влизат и представители на министерствата на вътрешните работи, образованието и спорта, както и на концесионерите. Досега комитетът няколко пъти е предлагал на Министерския съвет проекти за промени на остарялата Наредба за водно спасяване, но резултат няма, припомни Велислав Цеков, председател на специалистите по водно спасяване в БЧК-Варна.

Той и доц. Димитър Ставрев, инструктор в БЧК и преподавател в Медицински университет- Варна, бяха категорични, че липсата на обща и плувна култура у туристите е най-големия проблем за спасителите. „Повечето инциденти стават с чужденци. Наближава август, който е най-кошмарният летен месец за колегите. Морето става „сърдито“, вдига вълна в жегите и хората масово не спазват сигналната система, като влизат и с децата си. Също като при пътните инциденти, не си вземат и поука“, коментира Цеков. Опасности дебнат и край басейните, защото част от тях работят нелегално. За сезона междуведомствената комисия към община Варна е проверила 200 басейна и е издала сертификати на 161, но реално работят близо сто повече. „Собствениците им са спестили 150- 200 лв., колкото е таксата за заявление в общината, че искат да разкрият воден обект, защото знаят, че няма контрол, нито санкции.

Нарушението лъсва, само ако стане инцидент и се намеси прокуратурата“, алармира Илия Раев. Той отчете, че от началото на годината до момента във Варна са подготвени 78 спасители и са заверени талоните на други близо 400. Те са близо 2 пъти повече от нуждите на региона, но наемателите на плажове трудно намират кадри заради солидната разлика в заплатите у България и в чужбина. Тук спасителите печелят максимум 1200 лв., а в Гърция и Испания, където сезонът е по-дълъг, получават по 1000-1200 евро месечно. Въпреки това работещите по българските плажове, 10% от които са жени, са добре подготвени професионалисти, гарантира Велислав Цеков. Уменията си водните гардове от цялото крайбрежие ще демонстрират в четвъртък на Десетия турнир по водно спасяване на море на плажа в комплекс „Слънчев ден“.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.