Българинът още ще бие жена си

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Какво, като дават домашното насилие на прокуратурата

Може да криминализират и говореното на английски

Отново един мъж уби жена си.

„Отново“ ли казахме? Да. Защото това събитие се повтаря около 30 пъти средногодишно у нас и оставя след себе си сираци.

Този път убийството е във Варна. Кремена е смазана от бой - удряна с юмруци и чук за пържоли, и зарязана в семейното гнездо в несвяст, за да прекрачи после прага между живота и смъртта. Датата е 25 февруари. Повечето медии я отбелязват, за да изтъкнат факта, че убиецът Борислав се е изявил – внимание! – само 2 дни преди да влязат в сила поправките в НК – тия, които криминализират преследването на съпруга от съпруг, на партньорка от партньор, на сестра от брат (или обратно), и предвиждат по-сурови наказания за кръвопролития, отвличане, пленяване, заплаха и принуда, ако те са „извършени в условия на домашно насилие“.

Фактът си е факт. Изтъквайки го, авторите на публикациите за Кремена искат да кажат, че не е все едно дали тя е погубена преди, или след промените в Наказателния кодекс. Смятат, че ако Борко след тях й беше строшил главата, щеше още да пати. И нещо повече - че след законодателната промяна домашните насилници няма да са такива, каквито бяха, а домашното насилие ще стане рядкост.

Да помислим дали така чудесно ще стане.

Какво се случваше с такива като Борислав и жертвите им досега, преди последното пренаписване на кодекса относно тях?

Във вариант №1 мъжът се прибира пиян, ругае гръмогласно, разплаква бебето и му запушва устата с възглавница, жената изпищява - Ще го удушиш, пияницо!” - получава 3 бързи шамара, руква кръв от носа й, ритва побойника, той побеснява, поваля я, разкъсва дрехите й и я затваря на заснежената тераса. Тя обаче е успяла да пъхне джиесема в гащите си и звъни на 112. Пристигат полицаите. Какво правят? Съставят протокол по чл. 65 от Закона за МВР – пияният да не нарушава обществения ред и да не бие жена си. Случва се и на нея да съставят същия акт. Така после и двамата могат да пуснат в съда искови молби по действащия от 13 години Закон за домашното насилие: единият да не доближава другия, да стои на 50 м от него и от детето им. Ако хлапето се окаже разделено и от двамата си родители едновременно, го настаняват в кризизен център. Това е абсурдно, но, по думите на уважавани юристи „в нашето правораздаване абсурдите са си типичен случай”.

Заварвайки жената полугола на терасата, детето – посиняло от плач, а мъжът – заспал на дивана, полицаите би трябвало да извършат арест. Да, но на практика те могат да вържат с белезници насилника, само ако го сварят, примерно, да държи нож, вкаран до дръжка в гърдите на половинката си. Или, ако му разпоредят: „Г-не, не тормозете вече госпожата” и той отвърне „Вървете на майната си!“. В тия две хипотези ще го задържат – за опит за убийство и неподчинение на властта. Но по-опитните от тях не помнят да има задържан от първи път домашен насилник. Има от втори път – когато доближи жена си, след като тя се е снабдила със заповед за защита. Обаче и това рядко се случва. Често изтормозени дами сигнализират на 112, че душманинът им нарушава съдебната забрана. Но докато дойде патрулка, той се разкарва. И не се намират свидетели да потвърдят, че преди миг е размахвал нож в семейната свада. Съседите денем са на работа, а нощем спят...

Заповед за незабавна защита се издава до 24 часа от подаването на молба и влиза в сила веднага, без да бъде връчвана даже. Тя обаче е за кратко. А заповед за постоянна защита се издава много бавно. Първо по делото се събират доказателства за насилие, после се издирва насилника, който се крие, знаейки, че без да е връчена, заповедта не важи.

Във вариант №2 жертвите след колебания се престрашават да подадат в районния съд или в близкото РПУ жалба: мъжът ми бие, замеря ме с пепелници, троши мебелите, детето от страх заеква, буди го среднощ и го отвежда... И? „Полицаите - казва жалбоподателка – ме посрещат като натрапница – аман, викат, от скандали, оправете се под одеалото!”. И по-лошо бива: не регистрират жалбите, подхвърлят на авторките двусмислени обещания...И да са добросъвестни, бездействат - не ставало дума за престъпления, а за интимни отношения.

В съда се държат по-прилично. Завеждат дело по Закона за домашното насилие, само дето краят му не се вижда – съдиите искат повече улики, отколкото са били нужни на италианските им колеги, за да пратят Ал Капоне в Алкатрас. Улики! То не е като да вземеш от пепелника фас с червилото на удушвачка. Страданията невинаги оставят следа. Класическото око – насинено и подуто е неизменно само във филмите. На живо по- често се наблюдава оттегляне на жалбите и съответно прекратяване на делата след временно разкаяние или заплахи. Още повече, ако тъщата се жалва от зетя побойник, а дъщерята казва: „Нищо такова няма!”

Вариант №3. В съдебната зала кънтят ужасяващи разкази на съседи, адвокатът на ищцата носи изваденото й око в мензура... Въпреки това, съдът избягва строгите мерки „недоближаване”, „освобождаване на съвместното жилище” и „оставане на детето при немалтретирания родител”, и избира най-леката: „изпращане на програма за справяне с гнева и агресията“. Какво следва? Осъденият отива на дадения му адрес в някое НПО, но програмата е с 6-месечно финансиране и до 3 дни изтича... Може и да я премине, да. Но доколко ще се превъзпита? До 100%? До 20? Пък и дори да спази ограничителната заповед в Сливен, той може в Ямбол да инквизира друга жена. Нямаше да е така, ако имахме, като швейцарците, единна система за ограничителните заповеди...

По предишния кодекс – така. А оттук-нататък? В НК ( чл. 93) има вече нова дефиниция – кога престъплението е извършено в условия на домашно насилие“ – когато „е предшествано от системно физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, ограничаване на личния живот, свобода и права...“ . Има вече и нови квалифицирани състави на убийство (чл.116), телесна повреда (чл. 131), отвличане (чл.142), лишаване от свобода (чл. 142а), принуда (чл. 143) и др. в „условия на домашно насилие“.

Плюс това, вече е наказуемо със затвор до 5 г.„всяко поведение със заплашителен характер, което се изразява в преследване на друго лице, показване на лицето, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички средства “( чл.144). Учителката, която получава в час есемеси с цинизми и рони сълзи с гръб към учениците, знае какъв е смисълът. Знае го и шивачката, която не смее да излезе от работа, като вижда под дърво отсреща сянката му...

Освен другото, законодателят е записал в НПК, че прокурорът и съдиите ще уведомяват мъчениците, ако мъчителят им избяга от затвора или го пуснат в отпуск...Дали ще го правят, не е важно. Магистратите са наясно, че промените се правят не заради страдалките, а за да конпенсират отхвърлената от парламента Истанбулска конвенция, за която настояват брюкселските началници.

Важният въпрос е ще продължава ли домашното насилие да взема жертви у нас? Ще продължават ли насилниците да убиват по 30 жени годишно? Ще продължава ли всяка 4-та българка да се страда при затворена врата? Попитахме петима бракоразводни адвокати. Получихме 5 отговора „да”. Причината е, че домашното насилие не е муха, да я утрепеш с новия НК. То е конгломерат от култура, възпитание, образование, социална, икономическа среда и политически послания. Политици, които „бият” на избори, не спомагат за намаляване на насилието, било то домашно, улично или училищно. Безпаричието, като начин на живот в много семейства у нас, не предразполага към сговор – едно е да идеш вечер в ресторант и на опера, друго е да капнеш от умора на две работни места и да да завариш вкъщи хладилника празен, а жената разплакана, защото токът е неплатен и ще го спрат...

Има и друго. Криминализирането на преследването няма да се превърне магически в рехабилитационни центрове за жертвите. Те пак ще се връщат при насилниците, защото няма къде да идат или ще се преселят при други, защото не са се научили да живеят ненасилвани.

Криминализирането няма да спре автоматично кражбите от пари за проекти срещу домашното насилие, които се отпускат от правосъдната и други институции. Тия проекти отведнъж няма да станат истински, половината пак ще служат за подялба на суми и омастиляване на хартия.

То какво ли вече у нас не се криминилизира! Неплащането на осигуровки. Нелегалните ракиджийници. Измамите с километражите. Зимното поддържане на магистралите. Измамите с парното. Продажбите на храни с изтекъл срок. Автогонките. Нападенията срещу лекари. Насилията срещу учители. И говоренето на английски ще криминализират навярно, щом Валери Симеонов го даде на Цацаров...

Но какъв е смисълът от криминализирането тогава? Какъв е, освен, че разни зловидни явления се дават на прокуратурата? То вече и „даването на прокуратурата” не значи нищо освен това, че се хвърля в нейния двор умрялата катерица. Нищо и половина. Което ще е вероятният резултат и от криминилизирането на домашното насилие.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари