Николай Колев – Босия се обяви за съставяне на програмно правителство

Разбиха бандата „Батко, братко и сестра им” в Ломско

Тръмп и Путин НА ЖИВО в Хелзинки (ВИДЕО)

Германският външен министър Хайко Маас: От месеци Доналд Тръмп работи срещу ЕС

Зоран Заев обвини проруски бизнесмени в опит да попречат на страната да се присъедини към НАТО

Учението „Бриз 2018“ продължава с тренировки на бординг групите и специалните части

Моторист се удари в трактор и загина

Новозасадените дървета край Околовръстния път станаха обект на вандализъм

Владимир Путин пристигна в Хелзинки за срещата с Тръмп

Президентът Радев: И занапред ли масовото изтребление на животни ще е единствената мярка за овладяване на подобни кризи

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Работи се за създаване на Български културен институт

6.5 млн. лева вкараха в хазната длъжници от Добрич

Руски турист подпали хотел

Федерика Могерини: Бих попитала Тръмп кои са му приятелите

Труп на клошар в Бургас

Българин се снима във филм на Спилбърг ДС потрошава цигуларските пръсти на Димитър Маринов заради опит за бягство на Запад

Димитър Маринов

След 25-годишна емиграция в САЩ Димитър Маринов триумфира в Холивуд. Животът му е една много изстрадана американска мечта. Заради буржоазния си произход влиза в затвора, потрошават фините му цигуларски пръсти и 4 пъти го гонят от ВИТИЗ. В Щатите е бил уличен музикант, художник на тишърти, плочкаджия, дърводелец, готвач, майстор на пици, собственик на заведения. Партнирал си е със световни звезди като Матю Пери, Доли Партън, Кийфър Съдърланд, Джеф Бриджис, Селена Гомес, София Вергара, Робърт Патрик.

Годината започна бляскаво за българския актьор, след като се снима във филма „Зелена книга“ на продуцентската компания на Стивън Спилбърг – Amblin Entertainment. Героят му е талантливият виолончелист Юрий Тахт, част от легендарното джаз трио на Джон Шърли.

Научава се да свири на чело за 5 дни

След първия кастинг отхвърлят Маринов с обяснението, че е „прекалено улегнал“. Месец по-късно обаче, когато е загърбил идеята да се снима с легендарния Спилбърг, му се обаждат отново и го питат дали свири на инструмент. Казва, че е класически цигулар. Да, но от продукцията им трябва актьор, който свири на чело.

Актьорът има само 5 дни и още същата вечер си намира учителка – челистка от симфоничния оркестър в Сан Диего, наема виолончело и свири по 5 часа дневно, като подлудява жена си и децата вкъщи. На четвъртия ден учителката му казва, че е готов. На кастинга му предлагат да изсвири една гама на челото, а той изсвирва мелодията от филма. Следват бурни аплодисменти.
Във филма си партнира със звезди като Виго Мортенсен („Властелинът на пръстените“) и Махершала Али (с „Оскар“ за „Лунна светлина“ миналата година). С Виго Мортенсен стават неразделни по време на снимките, защото са единствените, които пушат.

Димитър Маринов не знае още какви врати ще му отвори това участие, но мениджърите му са много ентусиазирани, защото филмът е, както казват в САЩ, The A Game – „висока топка“, и отваря врати за други супер продукции.

Живот като на кино

Новороденото момченце страда от животозастрашаваща бронхопневмония. Тогава лелята на неговата майка, която е от заможна фимилия, помага за лечението на малкия Димитър и го осиновява проформа. Осиновителите Маринови са сред прототипите на писателя Димитър Димов за романа му „Тютюн“. Майка му е била първа придворна дама на царица Йоанна и е носила на ръце бъдещия цар Симеон II. Баща му Димитър Маринов е бил шеф на Камарата на индустриалците в България по времето на цар Борис III и е развивал българската икономика в продължение на 7 години. Димитър израства сред семейства на бивши царски офицери.

На 4 години започва да свири на цигулка, а на 5 вярва, че тя ще е неговото бъдеще. На 11 е сред първите цигулки в легендарната детско-юношеска филхармония „Пионер“. За 7 години обикаля десетки държави в Източна и Западна Европа, Мексико и Съединените щати. През 1979 г. е помощник-концертмайстор под диригентството на маестро Ленард Бърнстейн в Кръглата зала на ООН в Ню Йорк. Междувременно завършва музикалното училище и железопътния техникум – тайно от майка си, защото обожава влаковете. И дотам с щастливото юношество…

На 18 години е приет като донаборник във ВИТИЗ заедно с Христо Шопов и Чочо Попйорданов. После влиза в казармата, където започват да го привикват на разпити от ВКР (Военното контраразузнаване) – да признае, че докато е обикалял света с цигулката, се е занимавал с идеологическа диверсия.

В лапите на Светата социалистическа Инквизиция

Тогава решава да емигрира заедно със свой приятел, скрит под седалките в Ориент експрес. Хващат ги по нелепа случайност – иззвънява алармата на часовника на приятеля му, когато са оттатък Калотина. Сръбските граничари ги предават на българските власти и започва истински кошмар. Измъчван е от агенти на ДС, пребиват го от бой. Осъждат го на 3,5 години като политически затворник. Първите 8 месеца прекарва при най-големите престъпници в Софийския затвор и отново го смазват от бой. „За милиционерите бях черната овца, политическите затворници бяхме по-лоши от убийците – споделя Димитър. – Казваха ми: „Я да видим сега тия цигуларски пръстчета“ и удряха с гумен чук по тях. И досега имам белези по показалеца на лявата ми ръка, който е най-важният за цигуларите. Тогава беше обелен до кокал.“

Когато излиза от затвора след 2 години, 6 месеца и 10 дни през 1986 г., отново кандидатства във ВИТИЗ, защото е с отнети права. На последния кръг е с най-висок успех, но го извеждат с белезници буквално от сцената. На изхода се среща с директора на Видинския театър Петко Петков, който го кани в трупата си. „Петко Петков е човекът, който ми спаси живота, като рискува собствената си кариера, заедно с режисьора Георги Попов, за което ще съм му благодарен до края на живота си“, вълнува се Димитър.

Следващите 2 години отново пробва да влезе във ВИТИЗ, но дори не го допускат до изпит. „Нямаш представа каква гавра беше, но аз се заядох, че ще уча във ВИТИЗ“, казва актьорът. През 1988 г. печели първа награда на Националния преглед на българската драма в Плевен. Този път го спасяват Крикор Азарян и Тодор Колев. Водят го при културния министър Георги Йорданов да подпише декларация, че ще бъде „послушен“. Така попада в легендарния клас на Азарян и Колев заедно с Мариус Куркински, Койна Русева, Лилия Маравиля, Касиел Ноа Ашер, Стефан Вълдобрев, Камен Донев.

Уличен музикант

Около 10 ноември е разочарован от демагогията и двуличието на някои свои преподаватели и колеги, които преди преврата са комунисти, а след това участват в митинги против комунизма. Решава да емигрира. През лятото на 1990 г. тръгва на турне с Йълдъз Ибрахимова и Андрей Баташов в САЩ и Канада. На последния концерт на фестивала в Ноксвил, Тенеси, остава в града с една раничка с цигулката в нея, 112 долара в джоба и без да знае дума английски. „Бях на улицата, спях в една изоставена сграда на затворена фабрика за кафе и всяка сутрин ходех на площада на Ноксвил да свиря“, спомня си той.
Прибират го семейство американци – Пеги и Майкъл Шърли, които са го слушали и дори искат да го осиновят, защото е роден на същата дата като техния голям син, загинал при катастрофа с мотор – 6 октомври 1964 г. Три години той живее в дома им и работи какво ли не – мияч, готвач, художник на тишърти, та дори дърводелец и плочкаджия. Свири и в подгряващата група на сцената на Доливуд – увеселителния парк на кънтри звездата Доли Партън. През 1993 г. напуска Тенеси и с фолксваген „костенурка“ прекосява САЩ до брега на Калифорния, където започва нов живот. Свири и пее в най-престижните ресторанти на Сан Диего, където се установява. През 1996 г. вече е собственик на кафене, фурна за пици и кетъринг кухня. Работи по 12 часа, 6 дни в седмицата, и учи английски във вечерен колеж.

През 1999 г. продава всичко и се съсредоточава върху актьорската си кариера. Приет е с главна роля в спектакъл на Репертоарния театър в Сан Диего. Следващите 3 години играе в над 10 сериозни роли в едни от най-престижните театри на Калифорния, от Сан Диего до Сан Франциско. През 2005 г. получава златната значка на Обединението на театралните актьори в САЩ от Ню Йорк за „най-работещ“ и „оригинален“ чуждестранен актьор.

През 2006 г. отново се впуска в бизнес авантюра. Със семейството си заминава за Коста Рика и заедно със свой приятел купува и реставрира ресторант, като го разширява с екзотичен бар, кино и музикална сцена, на която свири с всички поканени оркестри. Купува и реставрира и мотела до него.

Атакува Холивуд

През пролетта на 2009 г. се връща в САЩ и подписва с агент в Бевърли Хилс. Три дни по-късно, след първия си кастинг за филма „Мъже от стомана“ (Act of Valor), печели ролята на доцент Каримов. С нея става първият български актьор в блокбастър продукция, който стъпва  на червения килим. Вторият кастинг е за рекламна кампания на „Никон“, който също печели, и се снима с Аштън Къчър.
Днес Димитър Маринов вече може да избира роли и да се снима във високоплатени филми, сериали, реклами, да пише сценарии, да преподава актьорско майсторство на деца и млади артисти. Бил е гостуваща звезда в 10 големи сериали с национално разпространение като CBS, NBC, ABC, FOX, FX. Участва и в най-популярния сериал в САЩ в момента – The Americans („Американците“).

Намесен в скандал с Барак Обама

С филма „Мъже от стомана“ Димитър е на червения килим в Холивуд заедно с всички големи екшън звезди, но и влиза в полезрението на тогавашния президент Барак Обама с една реплика на героя си. Играе руския учен доцент Каримов, физик и химик, който разработва изключително опасни елеци с вграден в тях взрив, които не се засичат от скенерите. Идеята е, когато се взривят от джихадисти-самоубийци, да предизвикат серия от взривове на газови и бензинови тръби“, обяснява Маринов.

Премиерата на филма по истински случай е през 2010 г., но Пентагонът отказва да го пусне. Викат всички актьори на дъбинг – да преиграват сцените си. Най-дългата сцена на Маринов от 17 минути е орязана на по-малко от 3. През 2011 г. президентът Обама се съгласява да гледа филма на затворена прожекция заедно с хора от Пентагона. Той е шокиран от една реплика на героя на Маринов: „Ти можеш да отидеш на екскурзия в Белия дом с такъв елек и никой да не те забележи“. Президентът пита представителите на Пентагона истина ли е това. Те признават, че това е голям проблем и че не трябва да пускат филма. Тогава държавният секретар Хилари Клинтън казва: „Докато аз съм отговорна, това няма да се случи, успокойте се“. Президентът Обама лично подписва пускането на зверски окастрения филм. Премиерата е едва на 14 февруари 2012 г., а лицето на Димитър Маринов със скандалната му реплика дълго „изскача“ от всички световни медии.

Синът Йордан – семейната гордост

Когато през 2009 г. Димитър се връща заедно със семейството си от Коста Рика, купува уютна къща в Карлсбад, спокойно градче между Лос Анджелис и Сан Диего, където живеят и днес. С жена му, американката Дженифър от Мичиган, са заедно от 17 години, а от 15 са женени. Дженифър е главен финансист на Карлсбад. Имат двама сина – Йордан на 12 и Майкъл, когото наричат Михаил, на близо 5 години.
Когато се ражда Йордан, Дженифър иска да го кръсти с българско име и избира Йордан, а Димитър се разплаква, защото това е името на майка му – Йордана. Втория син Дженифър решава да кръсти на Майкъл – мъжа, който заедно със съпругата си приютява Димитър в Нексвил. Вкъщи обаче му казват Михаил, по български.

Йордан засега е гордостта на семейството. На 4 години започва да тренира таекуондо, на 8 печели 2 златни медала с втори дан черен колан. „На 8 години изпопребиваше 12-годишни деца, но на едно първенство нокаутира много лошо едно момче и реши никога повече да не се занимава с това. Запали се по европейски футбол, сега е в професионалната лига на LA Galaxy и отново е с шампионски титли. Той е сред първите 5 студенти по успех в целия град Карлсбад. Учи в 6 клас в паралелка за напреднали ученици“, радва се Димитър. Малкият, Михаил, по всичко личи, се е метнал на баща си. „Йордан е много тих, спокоен, докато Михаил е точно като татко си – актьор. Много контактен е, пее и танцува“, споделя щастливият баща.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.