Българите зад граница искат да ги представляват нови организации

Нови организации да представляват българите зад граница, а членовете им да се избират пряко от нашите мигранти по време на парламентарни или президентски избори. За това настояват Временни обществени съвети на българите в чужбина. Според тях идеята е заложена в Национална стратегия, приета още през 2014 година, която до ден днешен не се изпълнява. Инициаторите изпратиха писмо с исканията си до премиера Бойко Борисов, в което настояха и за закриването на Агенцията за българите в чужбина.

Крайно време е стратегията, на която Министерският съвет дава зелена светлина още преди 4 години, да излезе от прашното чекмедже и да се осъществи, казват подателите на писмото.

В стратегията се предвижда създаване на Национално представителство на българите по света и Обществени съвети към дипломатическите и консулски представителства. Предлагат те да се определят при гласуването на национални избори.

"На масата, на която има изборна кутия да пускаме бюлетини за президент или за Народно събрание, ще има още една кутия, в която ще пускаме бюлетини за Консултативен съвет или за Национален съвет", коментира Проф. Любомир Гавраилов - член на Временен обществен съвет във Франция, по БНТ.

Членовете им няма да получават заплащане, а работата им ще бъде да изслушват проблемите на българите в чужбина и да предлагат решения на дипломатическата ни служба.

"Съседни държави като Македония, Сърбия, Румъния, Хърватия са далеч напред в това отношение. Те имат изградена структура, изградено институционално представителство на своята миграция", посочи проф. Гавраилов.

Румъния и Хърватия имат дори народни представители, които се избират от изборен район "Чужбина".

Подателите на писмото смятат, че Държавната агенция за българите в чужбина е излишна, защото всичките й дейности се изпълнявали паралелно от няколко министерства. Освен това, според тях, агенцията игнорирала умишлено над 1 милион наши мигранти.

Сънародниците ни зад граница казват още, че не са изненадани от скандала с удостоверенията за българско гражданство. Сериозни съмнения предизвиквал самият регламентът за издаването им, защото се позовавал на косвени доказателства, а не на официални документи.

"Българското дружество местно е написало бележка "да, да, баба му беше българка" и те идват с тая бележка в ДАБЧ и там Бате Харо гледа бележката и казва "Да, да, верно баба ти може и да е била българка и ще ви издадем бележка, че вие сте може би българин", обясни проф. Любомир Гавраилов.

Въпреки че писмото е изпратениo преди две седмици, отговор все още няма.

Коментари

Задължително поле