Порой наводни Карлово

Пожарът в ТЕЦ „Марица изток” е овладян

Над 2 милиона пенсионери ще получат увеличение на пенсиите от 1 юли

Проверяват къщи за гости в Сепарева Баня

Сандански е домакин на конкурс за красота

Енджи Касабие с още един аборт след загубата на близнаците

Арестуваха издирван за изнасилване мъж в Елин Пелин

Градушка с размера на портокал падна в Сърбия

Взрив във военен склад в Казахстан наложи евакуация на населението

НАСА потвърди откритието на високо съдържание на метан в атмосферата на Марс

Пожар гори в ТЕЦ „Марица Изток 2” МВР: Няма данни за пострадали и загинали хора

Йоанна Драгнева в очакване

Над 40 трафиканти бяха арестувани в цяла Европа през 2017 г. при международната операция „Халифакс”

Президентът Радев в Женева: Защитата на човешките права е непостижима без дълготраен мир и устойчиво развитие

Бременната Златка и Благо Джизъса станаха поети Феновете им ги оплюха

Българите наричали слънчогледа „вампирско плашило”

По време на документалното и теренно проучване при подготовката на проекта „Как се вади шарлан” са откритити интересни материали, събития и разкази, свързани с историята на занаята. Голяма част от тях не можели да намерят място в обновената експозиция в Шарланджийската работилница на Етнографския музей на открито /ЕМО/ „Етър” в Габрово. Уредникът от отдел „Занаяти” Росица Бинева представя интересни факти.

„До началото на ХХ век в много области от страната населението използва само растително масло, произведено от орехи, сусам и лен. В България слънчогледът е пренесен след Освобождението от Русия, но отглеждането му като земеделска култура започва едва след 1918 година. За кратък период се превръща в основната маслодайна култура на българското земеделие”, изтъква Бинева.

Тя допълва, че в своите проучвания Петко Китипов – изследовател на занаята шарланджийство, пише: „Спомням си как едва към 1925 година обработването на слънчоглед се разпространяваше в софийските села и шопите с удовлетворение разбираха, че „вампирското плашило” (слънчоглед – б.а.) давало и „благина”… В началото на ХХ век по дворовете отглеждат по едно-две стъбла слънчоглед и есенно време, когато узрее питата го поставят на къщната врата, за да пази дома от вампири.”

Китипов разказва, че когато нощем вампирът дойде, за да влезе в къщата вижда питата и започва да брои зърната в нея, обърква се, пак започва и така докато пропеят петлите и той трябва да изчезне.

Друг пример, който дава този изследовател е свързан с просвещаване на селското население. Китипов публикува текст в Земеделски календар от 1914 година. В него агроном съветва земеделците да засяват слънчоглед: „защото дава масло, което даже може да се употреби и за ядене”.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.