Парижкото споразумение, Зелената сделка и корпоративните климатични политики твърдо налагат ВЕИ и електрификацията на цялото ни енергийно потребление - от уредите, светлината и топлината, до транспорта и индустриалните процеси. В тази връзка вече открито се говори за скорошен пик в търсенето и потреблението на фосилни горива, особено на нефт. Обикновено от другата страна в публичното говорене се коментират метали като литий, кобалт и редкоземни елементи, които са критично важни за ВЕИ революцията и батериите. Те обаче са силно обвързани с конкретни технологии и не се знае кой точно ще бъде нужен дългосрочно и в големи количества. Един метал прави изключение, защото е незаобиколим. Малко хора си дават сметка, че всъщност медта е основната суровина на глобалния преход към нисковъглеродна енергия и следователно - най-високата потенциална бариера пред него.

Медта притежава изключително добра топло- и електропроводимост. Отстъпва съвсем малко единствено на среброто, но то няма как да я замени по очевидни икономически причини. Алуминият се справя в някои приложения, но си остава с 1.5 пъти по-слаба проводимост, което го прави лош заместител. Това прави медта практически неизбежна навсякъде, където се произвежда, трансформира, пренася или използва електрическа енергия. Неслучайно, днес тя е навсякъде около нас - електропроводи, компютри, телевизори, телефони, радиостанции, автомобили, кабели. Средният конвенционален автомобил съдържа около 23 кг, а средното жилище - около 180 кг мед. Поради гореизброените причини, световният добив на мед е нараснал от 500 хил. т. през 1900 г. до 20.6 млн. т. през 2018 г., тоест средно с 3.2% на година като през 21 век този ръст се ускорява.

Забележете, че това се случва въпреки че медта се рециклира безкраен брой пъти без никаква загуба на качества. Най-малко две трети от цялата добита в историята мед все още се използва или е на разположение днес, като е била рециклирана отново и отново. Около една трета от търсенето на мед в света и около 50% в Европа се задоволява от рециклирани материали. И въпреки това се налага непрекъснато да се откриват, проучват и разработват нови находища - все по-далече, по-дълбоки и с по-ниски метални съдържания.

Избраният път към нулеви въглеродни емисии обаче многократно ще увеличи и без това голямото търсене на мед. Темата е много сложна, но за България последствията могат да са изключително интересни. Въпреки малките си размери, страната ни заема много важно място в глобалния пазар на мед благодарение на минно-металургичния клъстер в Средногорието, където са концентрирани трите големи мини на „Асарел-Медет“, „Елаците мед“ и „ДПМ Челопеч“, както и металургичният комбинат на „Аурубис България“. Мините поставят страната ни на трето място в Европа по добив на медни рудни. Металургичният комбинат между Златица и Пирдоп обаче има толкова голям капацитет, че въпреки местния добив България се нарежда сред топ 6 на вносителите на медни концентрати в света. Произведената нерафинирана мед у нас е толкова много, че продажбата u дава почти 10% от износа на България и ни превръща в третия най-голям износител на метала в света през 2018 г. Освен това в страната напоследък бързо се създават и производства, които дават по-висока добавена стойност на метала, вкл. вече се правят автомобилни компоненти от мед в предприятия като „София Mед“. Потенциални нови находища, както и възможности да произвеждаме повече крайни продукти, имаме много.
Ускоряването на технологичния прогрес, масовата електрификация, бумът на ВЕИ и растящото потребление на материали за антисептични повърхности вече дават толкова мощен тласък на търсенето на мед, че добивът и производството u несъмнено ще растат с още по-бързи темпове на световно ниво. Това е отлична новина за България, защото ние имаме, знаем и можем много, когато става дума за мед. Остава само да се възползваме.