Пълен провал за Бойко Рашков и в акцията му по пътищата

Никой не разследва, откъде е купена дрогата, кой я е продал, кой я произвежда или внася през границата

Катаджиите не искат да ги замесват

Най-голямата търговия сега е по морето, а от есента - край училищата

Докато полицаите ловят дрогирани шофьори или проверяват за продажби на райски газ, България остава рай за наркотърговците. След залавянето на наркоман зад волана, нито от криминалната полиция, нито от ГДБОП разследват откъде е дрогата, кои са дилърите, дали са я произвели или доставили през границата, научи “Труд” от спецслужбите, а информацията бе потвърдена и от редови полицаи.

Няколко дни след 5 юли, когато наркоманът без книжка Георги Семерджиев уби две случайни пешеходки на бул.”Черни връх”, премиерът Кирил Петков и вътрешният министър Бойко Рашков обявиха война, или по точно - специализирана полицейска операция, срещу пияни и дрогирани зад волана. През ден два вътрешното ведомство пуска сводки от “фронта” и цялата акция тече успешно по телевизорите. Към момента били проверени над 9000 автомобила и към 12 000 шофьори, на които са съставени към 2400 фиша и към 700 акта - и така, до победата.

Забележка: До 2021 г. управлението на МПС под въздействие на упойващи вещества не се отчита отделно. Източник: МВР

А фактите са, че регистрираните наркопрестъпления намаляват от миналата година насам, когато президентът Румен Радев назначи Рашков за вътрешен министър в първото служебно правителство. Оттогава МВР спря да се занимава с бандитите, влезе в политиката, за да профилактира кметове и детски учителки, да арестува и обискира “по неотложност” представители на опозицията, а основен враг стана прокуратурата, която продължава да държи да се спазват законите.

“Нарушават се елементарни инструкции, много от случаите не се докладват и се решават на място и не става въпрос за рушвет, просто колегите не искат да се замесват”, разказа служител под пагон пред “Труд”. Той даде пример, че катаджиите много често нарушават задължението си при положителен наркотест да претърсят автомобила и да направят личен обиск на задържания шофьор или спътниците му. Най-често те са пускани, а шофьорът е отвеждан или предаван в някое близко районно управление. Там вече никой не разследва откъде този нарушител или другите от компанията му имат дрога, не го питат кой му я е продал, къде са се надрусали и т. н. Не започва никакво криминално разследване, защото полевият наркотест минава като доказателство за престъплението управление на МПС под въздействие на наркотични вещества. Никой не се интересува дали са извършени други престъпления.

“Катаджиите обясняват - това не е наша работа, ние нашата сме я свършили. Даже има подозрения, че като застанат вечерта пред една дискотека и хванат няколко клиенти пияни или дрогирани, на другата вечер ходят на друго място, защото са “стимулирани” от собствениците, за да не им разгонват клиентелата”, посочи друг източник на “Труд”. Според него в момента най-голямата търговия с дрога се върти по морето, а през септември цялата мафия най-спокойно ще се върне около училищата в София и големите градове, въпреки акциите на бъдещия “бивш министър” Рашков.

За последните години

Намаляват регистрираните престъпления с дрога

Спадът е с близо 20% през 2021 и 2020 година в сравнение с предишните две години 

В последните години - особено през 2021 и 2020 г., МВР регистрира по-малко наркопрестъпления. Това означава, че или пласьорите на дрога са се покрили покрай пандемията, което не е за вярване, или полицаите по-малко работят по разкриването на този вид бандитизъм, коментира пред “Труд” бивш криминалист, дълги години работил срещу наркобандите.
Според годишната статистика на МВР през 2021 г. са били регистрирани 4911 престъпления, свързани с наркотици. 3842 от тях били разкрити. Заловените извършители са 3633. От тях 375 са жени, 368 са деца и 44- чужденци.

Най-много от престъпленията са за производство, притежаване, разпространяване и и пренасяне - 4559. 3673 са разкрити. За контрабанда - регистрирани са 9 случая и са разкрити седем.

През 2020 г., били регистрирани 4907 наркопрестъпления, а разкритите били 3662. Отново най-много са производството, притежанието и разпространението - 4553. Но разкритите са само 3502. Установените извършители на наркопрестъпления са 3449.

Година преди това - през 2019 г., когато не сме в Covid-пандемия, регистрираните престъпления с дрога са 5465, а разкритите са 4257. Установените пласьори или заловени с дрога за собствена употреба са 4013. През 2018 г. цифрите са почти същите - 5543 закононарушения, а разкритите са - 4097. Хванати с дрога са 3880 души.

Данни на Националната пациентска организация:

Всеки седми ученик е пробвал опиати

Не смятат тревата за проблем

Всеки седми или 14,7% от учениците в страната са употребявали някога в живота си някакво наркотично вещество. Това сочи проучване в България, проведено през 2021 г. сред 4109 ученици. Данните бяха изнесени от Националната пациентска организация и са получени от анализ на доклади за употребата на наркотици у нас. Най-голям дял от тях са употребявали марихуана (11,9%), също амфетамини (5,5%), кокаин (4,9%), хашиш (4,8%), екстази (3,9%), метамфетамини (3,4%), халюциногени (2,0%). Употреба на комбинация на две и повече наркотични вещества е характерна за 2,6% от анкетираните, показват данни от доклад на Националния фокусен център за наркотици и наркомании.

Най-ранна средна възраст на първа употреба сред учениците в страната е 14 г. и се наблюдава по отношение на употреба на инхаланти (райски газ, ацетон, лепила). 15-годишните започват с канабис, синтетични канабиноиди и халюциногени. Първата употреба на стимуланти (кокаин, амфетамини, метамфетамини и екстази) започва средно на 16 години.

Според 11,2% от учениците в България редовното пушене на канабис не представлява риск за здравето. 16,9% смятат, че няма риск и когато пушат редовно наргиле. Всеки четвърти ученик (25,2%) одобрява пушенето на канабис, като при 4,7% това се отнася независимо от количеството.

Румен Петков, бивш министър на вътрешните работи, пред “Труд”: Защо Кирил Петков не поиска Брендо от Зеленски?

Защо министър-председателят Кирил Петков, при посещението му при Зеленски в Украйна, не поиска Брендо? Това е фундаментален въпрос - той е за нагласата на държавата и нейните институции да се борят с наркоразпространението, коментира пред “Труд” Румен Петков, лидер на АБВ и бивш вътрешен министър.

Когато се борим със следствието, а не с причините, резултатите ще бъдат винаги свързани с човешки и обществени трагедии. Когато не посягаме върху първопричината, това е много лош показател за липсата на държава и държавност. Вместо този въпрос към министър-председателя да звучи от трибуната на Народното събрание, той звучи от медиите. А това казва, ако не всичко, то много. Когато министър-председателят отива в Украйна и не поставя въпроса на украинския президент - какви бяха вашите мотиви да откажете да ни върнете един наркопрестъпник като г-н Брендо, това какво казва?

Че за нашия министър-председател, вече в оставка, въпросът с наркоразпространението не е притеснителен, той е част от него. Няма друг отговор на въпроса защо осъден престъпник, който ние искаме да ни бъде върнат от Украйна и не ни е върнат, министър председателят се среща с президента, който отказва да ни го върне и не се безпокои. Това е знак към българските наркодилъри: “Момчета действайте, докато аз съм министър-председател бъдете спокойни, показах ви го по най-убедителния начин”. Това е. Оставям настрана, че през последните 8-10 години я няма публичната статистика за броя на положителните тестове за наркотици на Пътната полиция на глава от населението. Защо? Особено силен е този проблем през последната година и половина - две. Ние имаме градове по 50-60 хиляди жители, в които през миналата година на пътните полицаи бяха дадени месечно по 3 теста. Даваме ли си сметка какво е това? Колко пъти през последната година комисиите в Народното събрание са гледали този въпрос? Нула. Надаваме глас, когато видим жертвите. Ние сме нация, която реагира съобразно мащаба на трагедията, а не на причината.

Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, пред “Труд”: Полевите наркотестове създадоха ниша за корупция

Това, че са хванали някого да шофира с положителен полеви наркотест, е един от големите проблеми, защото тестът е много неточен, коментира Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.

След полевия тест трябва тепърва да се правят изследвания и пак е почти невъзможно да се установи в какво количество са веществата, дали са приети непосредствено преди шофиране, или са остатък от предишната седмица. В същото време законът не прави разлика, при наркотиците няма и минимум за административно наказание при употребата, както е за алкохола до 1,2 промила. Тези неясноти създадоха още една опция на пътната полиция да рекетира. Знаете, че преди 3-4 години, след слагането на камерите имаше рязък спад на корупционния натиск от страна на полицията, но след масовото въвеждане на полевите наркотестове, се появи тази ниша и за това време законът така и не бе изчистен. Друг голям проблем е дали ловиш потребителите или разпространителите. За началниците, които искат добра статистика, няма голямо значение. Полицаят на улицата може да застане пред мястото, където продава дилърът, за да залавя всички купувачи и на него му излизат много бройки, вместо една - ако хване дилъра. Или да проверяват пред дискотека, без да влязат вътре и да заловят онзи, който продава. Акцията на МВР за дрогирани шофьори няма да доведе до големи залавяния, но ще има и положителен ефект от нея, ако “Пътната полиция” започне да идентифицира и системните нарушители - такива шофьори с по 50 акта, хващани по много пъти без книжки, за алкохол или наркотици, които не са плащали глоби и т. н. В полициите на Западна Европа има специални отдели за рискови шофьори, които си ги водят на отчет, проверяват ги, залавят ги отново, дават ги на прокурор или на съд.

О. р. ген Васил Василев, бивш директор на Национална служба “Полиция”, пред “Труд”: Трябват воля и пари, иначе няма да стане

Служителите на КАТ само констатират пиян или дрогиран шофьор и го санкционират, но никой не проверява откъде е взета, кой му я е дал. По това просто не се работи. Промениха се нещата, загубиха се професионализмът, контролът, обучението, възпитанието на полицаите. Това каза пред “Труд” генерал Васил Василев, бивш дългогодишен директор на Национална служба “Полиция”.

След като е забранена употребата на наркотици и е констатиран човек, който е употребил дрога, трябва да го разследваш - откъде я намира, кой му я внася, къде още се разпространява. Всичко това трябва да бъде в рамките на разследването. МВР има достатъчно ресурс да си подбере хората, методите и начините как да се справи. То затова получава бюджет от държавата, което са моите и вашите пари, за да се бори с престъпността и да пази живота на хората. МВР има достатъчно служители, за да се справи - Национална полиция, ГДБОП, областни дирекции в 28 града, районни управления, това е огромна структура. Аз не приемам, че не могат да се справят. Всичко може, само да искаш и да създадеш организация. А за да я създадеш ти трябват две неща - воля и пари. Да се купят необходимите материали за оперативна и охранителна работа. Те, дрогираните шофьори, купуват отнякъде наркотиците. И полицията трябва да знае къде са центровете и кои са хората, които внасят и разпространяват. Трябват и здрави закони. Дискотека, в която два пъти се хващат наркотици, да бъде затваряна. Без жестоки мерки няма да стане нищо. Ще те глобят на пътя, ако те хванат употребил и ще те затворят за четири дни - така нищо няма да стане, ако нямаш здрави закони и здравото им изпълнение. На времето бях дал едно предложение - хванат ли те пиян зад волана автомобилът ти да се спира най-малко за две години. Шофирането под въздействие на голямо количество алкохола или наркотици - това не са леки престъпления. Сега чувам, че отново се поставят тези въпроси за отнемане на автомобила и подкрепям тези идеи.