Министър Аврамова: Цената на водата ще остане социално поносима, въпреки водната криза

Стриптизьор-пожарникар посети дом за възрастни хора (ВИДЕО) 89-годишна жена "получи" за Коледа специален танц в скута

Без промяна при изписването на лекарства за хронично болните пациенти

Френски полицаи застреляха мъж, заплашил ги с нож

Отпадат бележките за получени доходи

Пешеходец блъснат и убит на място от кола в Монтана

252 615 домакинства ще получат помощи за отопление този сезон

Съдят жена и мъж, опитали да вкарат дрога в затвора

Малки таланти редят юбилейна изложба в арт салона на Апелативния съд "Пльок" представя шарени творби на възпитаници на школа "Дедал"

Арестуваха ромка с дрога в гащите Скътала 15 пликчета „чай за пушене“

Шарл Мишел: Очакваме възможно най-скоро гласуване в британския парламент по споразумението за Брекзит

Министър Маринов: В автомобила на НСО е бил само шофьорът

25 ранени при експлозия в жилищен блок в Германия

Млада шофьорка блъсна жена на пешеходна пътека

Оборудваха отделението по неонатология в Търново с видеоларингоскоп

Българската журналистка в Израел Силвия Авдала пред „Труд“: Никой няма право на монопол над историческата истина Суверен в Македония и Тракия се явяваше Германия, на България се позволяваше частично администриране

Защо експозицията, съдържаща неизвестни и непредставени досега факти от българското участие във Втората световна война, и спасяването на българските евреи предизвика спекулации от редица организации, какви са усилията на папа Йоан XXIII (Ронкали) за подпомагането на разселените евреи, пристигнали в Истанбул по време на войната и защо ролята на Цар Борис III разделя еврейската общност – това дискутираме с нашия гост Силвия Авдала.

– В редакцията на вестник „Труд“ получихме протестно писмо от ADL (Лигата против поругаване), в което се атакува документалната ви изложба „Страната на спасените евреи“, акцентираща на спасителната роля на Цар Борис III и правителството през Втората световна война. ADL в продължение на десетилетия признава ролята на цар Борис III. Каква, според вас е причината за рязката промяна в нейната позиция?
– На откриването на изложбата прожектираме интервю, в което Ейбрахам Фоксман, бивш директор на ADL, обяснява ясно и категорично смисъла да бъде популяризирано спасяването на българските евреи, защото в сравнение с останалите държави от Тристранния пакт е абсолютно уникално. „В ония години, вие българите, задавахте стандартите за хуманност, за грижа към изпадналите в нужда“, казва още в интервюто г-н Фоксман. От ADL и сега не оспорват ролята на Царя, нито отричат, че са първата авторитетна еврейска организация, която връчи посмъртно специална награда на Цар Борис за заслугите му към спасяването на евреите и това беше още през 1994 г. Днес, Управата на организацията се възмущава, че в изложбата се представят и документи, доказващи съпричастност и на правителството към този акт. А те би трябвало да знаят, че режимът в ония години в България беше авторитарен. Дори Бекерле, Германския пълномощен министър в София, твърди в дневника си и в два от докладите си, че правителството просто се явява изпълнител на царската воля. Нещо повече, много от българите днес мислят че 10 март, 1943 г. приключват опитите за депортиране на евреите от България. В изложбата включихме доклад от германския външен министър Йоахим фон Рибентроп до Ернст Калтенбрунер от 31 август, същата година. Той свидетелства, че веднага след смъртта на Царя, когато още не е ясно дори кои ще са регенти, правителството отказва развитие на“еврейския въпрос“, като категорично се противопоставя на натиска.

– Кой друг, освен Министерството на културата, подкрепя финансово проекта за изложбата?
– Министерството на културата подкрепи идеята за документална изложба по темата, в рамките на Куртурната програма за Председателство на Съвета на Европа 2018, а експонатите, включени в изложбата, всъщност събираме от години. И това струва на моя екип не малко сили, време нерви и пари. След официалното откриване в София, изложбата гостува и в Пловдив на 30 май, а има и покани за още 12 града. Поради изключителния интерес към идеята не се съмнявам, че ще се намери възможност този изследователски в същината си проект да намери финансиране и да продължи.

– Имаше протестно писмо, огласено от д-р Александър Оскар – президентът на Организацията на евреите в България „Шалом“. Какво толкова тревожно има в изложбата, за да се стигне до такава остра реакция?
– Д-р Оскар има цялото ми уважение, но организацията, която оглавява, залага на готова политическа позиция, относно спасяването на евреите. Ако аз бях тръгнала по архивите на Европа, носейки готова позиция, нямаше да стигна много далеч. Защото мисля, че никой няма право на монопол над историческата истина. Според мен е проблем, че поддръжниците и противниците на историческата истина никога не са сядали на една маса. Никога не са представяли едни на други аргументите си, защото просто не се е стигало до диалог. Организацията протестираше срещу изложбата преди още да е открита, преди още да са я видели и това беше истински притеснително.

– Вие имахте посещение в Рим, където се срещнахте с представители на Ватикана, с които обсъдихте усилията на Папа Йоан XXIII (Ронкали) да помогнете на разселените евреи, пристигнали в Истанбул по време на войната. Какво научихте от тази визита?
– В малка частна болница в Бергамо се срещнах Кардинал Лорис Каповила, дългогодишен секретар на Анжело Ронкали. Той беше сто годишен тогава и само месец по-късно почина. Кардиналът до последно разказваше за особените симпатии на Ронкали към България, както и към специалните му приятелски отношения с българското царско семейство. Домът на Ронкали в Сото ил Монте е пълен с подаръци и снимки от Цар Борис и Царица Йоанна.

За мен обаче бяха по-интересни писмата, които Ронкали си разменя с Цар Борис, по повод транзитните визи за Палестина, издавани на евреи от Унгария, Румъния и Словакия. По време на Втората Световна война, Ронкали вече не е в България, а е папски нунций в Истанбул. За представителите на Гестапо не остава скрито сътрудничеството му с Хаим Барлас, шеф на Еврейската агенция, която организира легалната и нелегалната емиграция от Европа за Палестина.

– Какво е важното в процеса „Айхман“ по отношение на България?
– Според мен делото „Айхман“ е най-ранното и мащабно изследване на Холокоста. Заради огромния брой свидетели и приложени документи той дава сведения и за всички политически процеси по време на войната. Израелският прокурор Яков бар Ор още в зала възкликва „Борис е бил герой!“. На практика сведенията, които дава процеса за обстановката в България, го превръщат в първата трибуна, от която се обявява ролята на българските власти – Царя и правителството в спасението на евреите. И това е през 1961 г. Никой от тези, които днес се бунтуват срещу изложбата, не е обявявал, че оспорва твърденията на делото „Айхман“.

– Известната журналистка и философ Хана Аренд е присъствала на процеса „Айхман“,след което издава книга по темата. Какво е нейното мнение за България?
– Тази мила, симпатична американка първа разказва на света това, което прокурорът Яков бар Ор обявява в съдебната зала – „Борис е бил герой!“, нейните статии излизат в десетки американски вестници в ония времена. Процесът е бил част от новинарските емисии по цял свят. Представете си колко американци са търсили на картата, къде е мястото, където народът и неговите управници се носители на толкова велик морален капитал.

– Един от въпросите, които разделят еврейската общност, е ролята на Цар Борис III по въпроса за евреите от Тракия и Македония. Какво мислите по темата?
– За всички обаче е ясно – Цар Борис не беше антисемит. Въпросът не е искаше или не искаше да спаси евреите от тези земи, а можеше или не можеше. България е единствената държава, на която се вменява вина за депортацията на население, което не беше нейно. Суверен в тези земи се явява Германия, на България се позволява частично администриране, но местата в които влиза българска войска, са наречени „Българска окупационна зона в германската административна област Македония“. И германците не случайно гледат на всичко там като на собствена военна плячка. По време на цялата война, дори в дните на депортацията на евреите от Македония и Беломорието, българските власти издават хиляди транзитни визи на евреи от Унгария, Румъния, Словакия и Югославия и тези евреи успяват да заминат за Палестина. Това става най-често и с кораби, пътуващи под български флаг с имена Рудничар, Милка, Марица, Беласица, Пенчо и т.н. Има стотици писма, телеграми, доклади от Манфред фон Килингер, Франц фон Папен, германски посланици в Букурещ и Анкара, от Амин ел Хюсеин, главен мюфтия на Йерусалим, както и на агенти на Гестапо в Констанца, Мангалия, Варна, Истанбул и Хайфа. Всички те свидетелстват за невероятно голям брой визи, както и евреи успели по този начин да стигнат до Обетованата земя. Нали не вярвате, че след като съдействат на толкова много евреи от Европа да се спасят, българските власти ще искат просто да ликвидират евреите от Македония и Беломорието?

– Вярно ли е, че посланикът на САЩ се е намесил в откриването на изложбата и затова Министърът на културата не се яви, макар че беше предвидено той да я открие?
– Случайно научих за писма, изпратени до Министерски съвет, в опити да се спре тази изложба. Няма механизъм, по който това може да стане, за сега не е регистрирано и такова желание. Не успях да обсъдя с Министъра на културата бъдещето на  изложбата, но той е принципен човек, добре познава историческата фактология, свързана с този казус и надали ще има нещо против изложбата да е начало дори на една постоянна експозиция. Поради полемиките, които предизвика, това е може би един от най-успешните проекти, подкрепени от фонд „Култура“, по повод българското куртурно Европредседателство. Има писма от няколко световни организации с ярък интерес към съдържанието, което може само да ме радва. Когато спор като този, изгуби махленския си характер, се прехвърли и на други ширини, може да се превърне в добра рекламна кампания и да ускори избистрянето на официална българска позиция по въпроса. За това обаче е нужна и политическа воля. Помислете си само – българските власти през Втората Световна война, макар да бяха съюзници на Райха и въпреки жестокия натиск, не изпратиха нито един български евреин на смърт и нито един български войник на Източния фронт. Никой не очаква от днешните български управници да имат харизматичността на тогавашните. Но ако са готови да защитят историческата истина, тогава мейлите на никой посланик няма да са проблем.

– Какво се надявате,  че тази изложба ще постигне и очаквате ли още протести?
– Изложбата цели да изостри интереса на българите към този най-голям български принос в световната цивилизация. Към експозицията проявяват интерес и не малко чужденци, които искат да я представят зад граница. Всеки ден получавам мейли от докторанти, учители по история, студенти които искат да работят със събраните до този момент документи. А дали ще има протести? Вероятно ще има, но това само засилва интереса към нея. Аз лично се надявам, че ще дойде момента, в който ожесточените спорове по темата елегантно ще преминат в спокойни и разумни диалози.

Нашият гост
Силвия Авдала е български журналист, който дълги години работи за български издания като кореспондент от Ивицата Газа. Тя става и главен редактор на българския вестник в Израел. От няколко години Авдала се занимава със документални теми около спасените български евреи през Втората световна война. Сред проектите й са филми за българската азбука и за спасяването на българските евреи.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Едно прекрасно интервю, но да не сте уволнили коректорката? Не може да се пише в средата на изречение „Германски пълномощен министър“ с главно Г! Липсват пълни членове, прелива от запетайки, които не са на място и още, още…

    1. Често правописа свидетелства за степента на достоверност.

  2. Моля да проверявате информацията, която публикувате. Силвия Авдала не живее в Израел от няколко години и никога не е била официално журналистка там … а вестник Алия, за който говори непрекъснато отдавна не съществува ( цялото му съществуване беше около година)

  3. Темата е доста атрактивна и кой ли не се захваща с нея. Ние, българските евреи сме добронамерени и знаем истината от нашите родители. Вслушвайте се в нашите версии! Разбира се, че сме благодарни на българския народ. Но и знаем какво и как е станало с евреите от въпросните окупирани територии. Не се притеснявайте! Всичко се знае. Д-р Оскар не е случайно паднал от небето.

  4. До днес се знае,че българския народ е спасил българските евреи.Много книги са написани по тази тема но ще приема за истина тази която,се обяви официално от Израелските изследователски институции.

  5. Не всеки, който носи еврейска фамилия може да смята, че е компетентен по въпроса за съдбата на българските евреи в периода 1940- 44 година.
    Все още има живи свидетели, а има и достатъчно изследвания от всепризнати историци.
    Опитите за оправдаване на тези, които приеха ЗЗН и мерките срещу евреите, налива вода в мелницата на отрицателите на Холокоста!

  6. Не мога да приема опит за оправдаване на съюзника на Хитлер, както и неговите помощници- българските фашисти!
    Прочетете речта на цар Борис пред Светия Синод!
    Да не забравяме освен евреите от “ новите“ територии, които са на царската съвест, всички унижения и мъки на евреите от вътрешността на България!
    Който не е преживял това, може да прощава и да нарича Борис герой!
    Историци като проф. Чери и други уважавани такива, както и Яд ва шем, са дали своята оценка. Дамата с фамилия Авдала май има неоснователно самочувствие!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.