На 7 април 2020 да почерпят

Телците да проявят търпение, Водолеите стабилизират финансите си – Дневният хороскоп на Алена

Стилиян Петров: До няколко месеца ще обявя дали се кандиратирам за президент на БФС

Коронавирусът – тор за графоманията Сред мераклиите за слава преобладават неразбрани поети

Улица в Ню Йорк е №1 по сделки с луксозни имоти Средната цена е 38,5 млн. долара

Строят апартаменти за възрастни хора

Броят на смъртните случаи от коронавирус в САЩ надхвърли 10 000

Коронавирусът предпочита мъжете

Франция съобщи за още 833 смъртни случая от Covid-19

Отмениха вечерния час в област Стара Загора

Ниските лихви повишават инвестициите в имоти Полша привлича много капитали

МЗ пуска Национална информационна система за борба с COVID-19

Пробват над 300 терапии за COVID-19

Българи от чужбина наемат жилища с виртуален оглед

Депутатите без заплата до края на извънредното положение

Българската “изгряваща звезда” на Берлинале Мартина Апостолова, пред “Труд”: Искам да играя княз Мишкин

Доволна съм, че “Ирина” не ми се случи по-рано, след университета, защото сега разбирам, че тогава не съм била готова за сегашната ситуация

С Мартина разговаряме в София, преди Берлинале. Там във фестивалната лудница ще е по-трудно, пък и нека колегите от други страни да имат повече време с нея, когато опашка от журналисти ще обсаждат новите 10 “изгряващи звезди” на европейското кино.

– Разчу се, че си сред десетте избрани млади актьори и актриси на европейското кино, ще преминеш по червения килим на Берлинале и сега си във фокуса на медиите.
– Така е повече от година, когато “Ирина” тръгна по редица фестивали и почти навсякъде получаваше награди.

– Повечето от които бяха за “най-добра актриса” и ти стана изключително популярна още с първата си роля на екрана.
– Така се получи, благодарение на Надежда Косева, която след кастинга реши да избере мен.

– След успеха на “Ирина” получаваш ли нови покани за участие във филми?
– Не чак толкова много. В момента имам предложения за два късометражни филма – в Швейцария и в Унгария. И друга покана у нас, която ще откажа, но не искам да съобщавам заглавието и режисьора.

– Учила си актьорско майсторство в НБУ и в ЮЗУ, Благоевград.
– В Благоевград беше магистратура по режисура, но още не съм я завършила.

– А при кого учи в НБУ?
– При проф. Цветана Манева и проф. Васил Димитров, светла му памет. Още при Въскресия Вихърова и Снежина Петрова.

– Това е добра основа. “Ирина” беше твоята първа професионална крачка. Как стигна до нея?
– Надя Косева ме е гледала на едно представление на Деси Шпатова в театър “Сфумато”, но не ме е харесала. После обаче ме е наблюдавала как общувам със семейството си и тогава е решила да ме покани на кастинга, който продължи няколко месеца. И едва тогава ме взе.

– Твоята Ирина е млада жена с изключително трудна съдба, каквато ти реално не си преживяла. Как се справи с ролята, как се усети в “нейната кожа”?
– При първо четене на сценария малко се стреснах заради някои епизоди и реплики, които трябва да изговоря. Но после, благодарение на изключителната свобода, която Надето ми предостави, се почувствах по-уверена. Така избягахме от възможни клишета и потърсихме дълбочина в характера й.

– Ти нямаш нейната драматична съдба: млада жена от провинцията, която за да се справи с тежките житейски обстоятелства е принудена да стане сурогатна майка.
– Подготвях се чисто физически и за това ми помогнаха уроците на Възкресия Вихърова. Мислех за тялото си като на бременна жена и се опитвах това да се отрази на поведението ми пред камерата. Разпитвах една току що родила майка и се опитвах да спра да мисля за това, а просто да се държа по същия начин, с нейната психологическа нагласа.

– А как получи поканата от Слава Дойчева за късометражния филм “Брак”?
– Запознахме се по време на “София Прайд Фест”, където бях член на журито и след един разговор ми каза, че много хора са є споменавали моето име, но тя се е колебаела, защото в “Ирина” съм изглеждала изключително тъжна. След пробните снимки обаче ме покани.

– След тези две роли чувстваш ли се по-уверена, че можеш да поемеш и други трудни задачи?
– По-уверена не, дори страхът ми нараства, защото наградите и признанието са допълнителна тежест. Пред камерата си припомням думите на Цветана Манева, че актьорът винаги трябва да мисли от името не героя си и само така може да е достоверен.

– Какво очакваш да се случи в Берлин? Десет млади актьори – 5 момчета и 5 момичета, ще бъдете в центъра на вниманието, ще имате пресконференции, интервюта, фотосесии, ще бъдете новите европейски “изгряващи звезди”? Повечето от тези млади актьори са с по няколко филма зад гърба си, полякът Бартош Беления има дори 14 роли на екрана и “Corpus Christi” стигна до номинациите за “Оскар”. А ти си само с “Ирина”! Как преживяваш този шеметен успех?
– Това е огромен шанс за всеки млад актьор, който покачва поне с 50% възможността да бъде забелязан, оценен и евентуално поканен за други филми. А може би най-важно е да намериш професионален агент, без който никой актьор не може да се развива пълноценно.

– Понякога талантът среща късмета и актьорската кариера тръгва нагоре. Надявам се и ти да получиш евентуални делови предложения, макар че това не винаги се случва. През 2006 г., когато Весела Казакова бе “изгряваща звезда” на Берлинале, тя имаше много силен старт в българското кино. После обаче актьорската є кариера се пречупи и сега с Мина Милева са режисьорки на документални и един игрален филм. Но пък тази година е в 5-членно жури на “изгряващите звезди”. Ала ти си от актрисите с индивидуална физиономия и вярвам, че ще имаш своя шанс. Но докато това се случи, какво ти се играе сега? Може би Лейди Макбет, или Офелия, или Албена?
– Те не са ми интересни. Искам да играя княз Мишкин от “Идиот” на Достоевски. Неговият персонаж ми предлага по-голямо и по-трудно предизвикателство, отколкото Настася Филиповна. И моята същност е по-близо до него, отколкото до нея. По-интересен ми е като човек и повече ми допада. Особено ме грабва монологът му, когато разсъждава какво се случва с човешката глава, след като гилотината я отдели от тялото. Хората около него обаче го приемат за малоумен, за идиот.

– А може би и Разколников от “Престъпление и наказание”?
– Е, чак дотам не съм си повярвала. Даже е страшно да го помисля. А иначе много обичам комедията. Имах шанса да работя с Теди Москов, от него научих много неща. Той ни показваше на репетициите италиански филми и ние “крадяхме” от тях. Надявам се някое режисьорско въображение да ме види в такава светлина. Много по-различно е да се играе комедия.

– Ще ти трябва обаче и много издръжливост, защото актьорството е свирепа професия.
– Вече го зная и съм доволна, че “Ирина” не ми се случи по-рано, след университета, защото сега разбирам, че тогава не съм била готова за сегашната ситуация.

– Сигурно си гледала “Медея” на Снежина Петрова. Иска ли ти се и ти да я играеш?
– Сега не, може би след години и още много личен опит. При “Ирина” прескочих факта, че не съм раждала и не съм майка, но при “Медея” това няма как да го компенсирам.

– А в Берлин като те нападнат журналистите на какъв език ще им отговаряш?
– На немски или английски.

– Най-искрено ти желая късмет, защото имаш безспорни качества!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.