Българските опълченци в целия им блясък

Шейново, 15 септември 1902 г. В центъра, препасан със сабя, е ген. Столетов, около него са още граф Фьодор Келер, ген. Стефан Кисов, ген. Андрей Блъсков, опълченци и офицери.

Героите от Руско-турската война оживяват в 270 фотографии

15-годишният Димитър Петков е най-малкият опълченец

Нито една държавна институция не пожелава да дари дори 100 лева

Ген. Михаил Черняев е героят на първия български химн „Шуми Марица“

Цар Александър II пише на един от ъглите на писмо „Да се освободи България“

Българските опълченци, онези истински герои, без които успехът на Руско-Турската освободителна война през 1877-1878 г. бе немислим – на тях е посветен прекрасният албум, който Тошо Пейков издаде наскоро. Луксозното издание „Епопея за български опълченци” е поредният том от историческата фотографска енциклопедия „България в блясък”, който бившият шеф на Фонд „13 века България” и бивш депутат от НДСВ отпечатва и представя на българската общественост.

За да направиш албум с такова качество се изисква освен огромен труд, но и родолюбив дух. И Тошо Пейков, днес пенсионер, дава всички от себе си, за да може в „Епопея за български опълченци“ да покаже като живи в целия им блясък героите на нашето Освобождение. Той успява да събере над 500 снимки, голяма част от тях уникални и непопулярни за широката публика, и заедно с няколко изключителни професионалисти успява в каузата. Опълченци, поборници, военачалници от руската армия, свещенослужители, лекари, самарянки, истински благодетели интелектуалци от Европа и Америка за българската кауза, дори и някои от нашите душмани – всички те са намерили място в Епопеята.

Тошо Пейков наистина влага душата си в тази книга. Всичко започва от мига, когато вижда образа на дядо Станко Вълков от Пета опълченска дружина във Военния фотоархив, разказва той пред „Труд”. В неговите очи вижда очите на своя дядо Станчо. И след този образ започва да издирва и други опълченци с помощта на историка Димитър Пиронков – някога експерт в Министерството на културата, а днес е „воинът”, който пази костницата на Княз Александър I Батенберг. Тошо успява да събере стотици снимки от архивите и музеите в страната и много от тях влага в книгата и изложбата, която е предшественик на албума. Половината пък са оцветени като същинска цветна фотография от Мартина Цветанова. При подготовката на албума му помагат художникът Христо Елезов и дизайнерът Емил Трайков. Редактори на изданието са д-р Галина Йочева и д-р Александър Мирков, а издателството е „Янус”. Точно за тях – „моите ангели помощници”, както Тошо ги нарича, са неговите благодарности. Тези хора му помагат да избере всяка една снимка, за да могат да бъдат възстановени лицата им. Особено внимание се обръща на очите. „През очите можеш да влезеш в душата на тези огнени мъже, сторили всичко, за да може България да получи, да извоюва своята свобода и независимост”, въодушевява се Пейков.

Когато тръгва да търси спомоществователи, които да помогнат със средства за това истински родолюбиво дело, Пейков обаче удря на камък. Никоя от държавните институции – министерства и институти, към които се обръща, не се отзовава, макар някои от тях да обещават. „Обидно е”, едва изрича той, но не смее да кори никого от тях. Една оцветена портретна снимка би трябвало да се заплати по 50 лева, а груповите – към 100. И това са цени, които са смешни за огромния труд, който полагат експертите. На фона на последния скандал отпреди дни с разпространените в български училища гей брошури, развращаващи децата, и за които са хвърлени най-малко десетки хиляди лева, а институциите, разрешили тяхното издаване, разполагат с милионен бюджет, никой от тях не желае да даде дори 100 лева за тази патриотична кауза. За гей пропаганда може всичко, но за спомен за българските опълченци – не. А тази книга е абсолютно задължителна да я има във всяко едно училище и във всяка читалищна библиотека, за българска институция да не говорим. Както обикновено се случва, Господ си знае работата и накрая родолюбив българин, пожелал да остане анонимен, помага от сърце за каузата.

На 240 страници в „Епопеята“са публикувани 270 малко познати, отлично реставрирани, голямо-форматни рисувани официални портрети и снимки на българските опълченци, на генералите и командирите от руската армия, сред тях и бъдещи висши български офицери, мащабни картини от военните действия, фотографии, на които са запечатани уникални моменти, свързани с бойната слава по време Руско-турската освободителна война и десетилетия след нея, когато висши военачалници се срещат с останалите живи поборници. Всички те, пролели кръвта си за Освобождението на България. Всяка снимка е придружена с текст за нея, а портретите - с исторически текстове и кратка бойна биография на всеки от тях.

И с „Епопея за български опълченци” Пейков дава отпор на националния нихилизъм. Образите са наистина като живи. За труда го вдъхновява поетът Иван Вазов и неговата „Епопея на забравените”. Албумът започва със застъпниците за българската кауза след Априлското въстание. Първи е Екзарх Антим I, който пише известното писмо до Александър II, наречен Царя Освободител. На единия от ъглите на това писмото Царят пише: „Да се освободи България!”. След това са образите на руски и европейски писатели, защитници на българската кауза.

От палатковия лагер в Плоещ започва формирането на първите шест дружини на българското опълчение. Само един месец е достатъчен за военната им подготовка, защото те още от първия изстрел улучват мишената и руските офицери са учудени от уменията им. Точно от това място е и известната картина на Николай Дмитриевич Оренбургски, показваща как император Александър II влиза в Плоещ заедно със своя брат Великия княз Николай Николаевич. Пейков разказва историята, показана на картината: „Строеният почетен караул, който ги посреща на 26 май 1877 г., е от 1-ва рота на III дружина на Българското опълчение. Царят милостиво поздравява опълченците с думите: „Здорово, дети!” Негово Величество ощастливил някои от тях с личен разговор. Обърнал специално внимание на опълченеца Димитър Петков (това е бъдещият министър-председател на България, на боевете в прохода Шипка е тежко ранен и губи след ампутация едната си ръка), който имал вид на малко момченце. Оказало се, че Димитър е 15-годишен. Императорът посетил лагера още веднъж на 28 май, за да се срещне лично с него.“

Друг герой от албума на Пейков е генерал Михаил Черняев - героят на първия български химн „Шуми Марица”, написан от Никола Живков. Следват генерал Андрей Блъсков, един от големите български военачалници, който на Шипка е редом с генерал Столетов. Сред снимките е и тази на бащата на проф. Богдан Филов – Димитър Филов, който има офицерско звание в Руско-турската война. Някои от тези офицери в един момент са били герои, в друг - предатели на България.

Много от опълченците имат удивителни истории. Разбира се най-известният опълченец е Никола Корчев, запечатан със Самарското знаме. Той е истински герой. Живее мирно и тихо в едно брезнишко село. Високият около 2,10 метра левент взема най-хубавата мома в селото, но турците посягат на нея. Той реже главите на двама от тях, бяга със съпругата си в Цариград. Заради способностите си, показани в курс, той става локомотивен машинист. В склада за въглища той крие Васил Левски, някой го предава, турците го подгонват и той бяга със семейството си в Румъния. В Плоещ той става опълченец в дружината на подполковник Калитин, която е носител на Самарското знаме. И Никола Корчев започва своя боен път, успява да се пребори и да спаси знамето в битката при Стара Загора. Никола Корчев умира през 1921 г. Цяла Варна, където той живее, е в траур за него и го изпраща с военни почести.

Тошо много се гордее с една от откритите от него снимки, на която са руските офицери подп. Павел Калитин и генерал Алексей Куропаткин – бъдещият участник в Руско-турската война и военен министър на Руската империя. На фотографията, която е направена в Ташкент няколко години преди войната, е и братчето на Калитин, бъдещ генерал от кавалерията.

В албума има снимка, която Пейков нарича връх на фотографското майсторство – тя е пред паметника на Освобождението в Русе. За нея е избран специален момент от деня, когато слънцето няма да пречи. Всеки на снимката е на фокус и всеки образ е отделен портрет, а сред тях е и Никола Обретенов. Фотосът не е датиран, но със сигурност е след 1908 г., когато е открит паметника.

Изключителна е и публикуваната снимка, на която позират останалите живи генерали и герои от войната през 1877-1878 г. Тя е направена през 1902 г., на слизане от Шипка, а на нея е и българският княз Фердинанд, Великият княз Николай Николаевич-младши, както и генералите Николай Столетов, Михаил Драгомиров, Алексей Куропаткин, руски и български офицери. Луксозното издание завършва с трогателни снимки от срещата на последните живи опълченци и поборници с цар Борис III пред храма „Св. Александър Невски” в София.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл