Българските потребители печелят от евтината лира

Родните фирми губят – износът ни намалява, а се увеличава вносът на стоки у нас

Растат задълженията на турската икономика към останалия свят

След няколко години на висок растеж наскоро турската икономика претърпя сътресения, които се отразиха най-видимо върху финансовия сектор и върху местната валута – лирата. Това е повод за анализ на факторите за това развитие, както и за отражението му върху Европейския съюз и България.

Поевтиняването на турската лира се усети най-силно през седмицата между 13-ти и 17-ти август, но процесът стартира още от средата на 2017 г. От октомври нататък всъщност средномесечната стойност спрямо еврото неизменно се понижава. От началото на 2018 г. лирата се обезценява с все по-бърз темп на годишна база, като през юли той достига 26,2%. Конкретният повод за резкия спад обаче са санкциите, които Съединените щати наложиха върху двама турски министри, както и повишаването на митата върху стоманата и алуминия, внасяни от Турция.

Турските власти реагираха, като предприеха ответни действия и на свой ред повишиха митата на стоки, които са внос от Съединените щати. За временното успокояване на пазарите обаче по-голям ефект имат договореностите с емира на Катар за инвестиции в размер на 15 млрд. долара в турската икономика и споразумение за обмен на валута с Централната банка на Катар, което да осигури на ЦБТ ликвидност в чуждестранна валута в размер до 3 млрд. долара и да улесни търговията между двете страни.

Кои са вътрешните предпоставки за това развитие?

1617_1_208829През периода февруари 2017 – май 2018 г. Централната банка на Турция (ЦБТ) поддържа отрицателен реален лихвен процент по краткосрочните си кредитни операции към местните банки. Реалният лихвен процент е номиналният, който е коригиран, за да отчита инфлацията. Той отразява промяната в покупателната способност на парите и е особено важен показател за състоянието на паричната политика. Ако реалният лихвен процент се понижава, централната банка всъщност насърчава кредитополучателите и дестимулира спестителите. Когато е отрицателен, се трансферира покупателна способност от централната банка като кредитор към търговските банки като длъжници. По този начин кредитната активност се повишава и потребителските цени се увеличават.

Въпреки че номиналният лихвен процент по краткосрочните кредитни операции на ЦБТ не се променя през посочения период (той е 9,25%), по-високата инфлация всъщност означава по-нисък реален лихвен процент и разхлабване на паричната политика, което на свой ред допринася за по-нататъшното повишаване на инфлацията. Така темпът на нарастване на цените надвишава 10% на годишна база, като през ноември достига дори 13%.

По принцип при вземането на решенията си относно лихвените проценти централните банки би трябвало да отчитат не текущото състояние, а какво ще се случи след няколко месеца. Причината за това е наличието на забавяне (лаг) при провеждането паричната политика. Смисълът му е, че след предприемането на съответната мярка от централната банка е необходимо време, за да се прояви въздействието є върху икономиката. Ако прогнозата на банката е, че инфлацията ще се понижава и ще се доближи до избраната цел, тогава тя може да не промени текущата си политика, т.е. да остави лихвените проценти, които са един от най-важните є инструменти, непроменени.

Наличието на отрицателни и понижаващи се реални лихвени проценти обаче е ясен сигнал, че инфлацията не е под контрол и са необходими промени в политиката. Такива не са предприети, като по-вероятната причина за това не са погрешни очаквания за инфлацията, а натиск от страна на изпълнителната власт. Необходимото повишаване на лихвените проценти би означавало охлаждане на икономиката и спад на икономическия растеж още в началото на мандата след изборите, проведени през април 2017 г.

В крайна сметка ЦБТ вдига двукратно лихвените проценти в началото на юни 2018 г., но инфлацията още през същия месец достига 15,4%, а през юли се ускорява до 15,9% на годишна база.

Друг важен фактор за текущото развитие са нарастващите задължения на турската икономика към останалия свят, деноминирани в чуждестранна валута. Това се отнася в по-голяма степен за частния сектор, докато правителството въпреки активната инвестиционна програма успява да запази нивата на задлъжнялост относително постоянни. Така през първото тримесечие на 2018 г. размерът на външния дълг достига 466,7 млрд. долара, което означава нарастване с почти 49 млрд. долара спрямо съответния период на 2017 г.

Нарастващите лихвени проценти на международните пазари, за които допринася и политиката на Федералния резерв, водят до повишаване на разходите за обслужване на тези задължения. Така през първата половина на 2018 г. разходите достигат 8,8 млрд. долара при 5,3 млрд. долара през аналогичния период на 2017 г. Това се съчетава с обезценяване на местната валута с над 20% на годишна база през този период. Като цяло обаче необходимото финансиране през 2018 г. се оценява на 229 млрд. долара.

Ефекти върху европейската икономика

В Европейския съюз най-ясно изразен е ефектът върху банковата система поради експозициите към страната или заради притежаването на клонове в Турция. Така според данни на Банката за международни разплащания испанските банки имат вземания в размер на 83,3 млрд. долара, френските – 38,4 млрд. долара, а италианските – 17 млрд. долара. Акциите на тези банки също загубиха част от стойността си. Налице са основателни съмнения относно кредитоспособността на турските длъжници при резкия спад на лирата. По тази причина беше регистрирано поевтиняване и на еврото във връзка с новините за Турция.

Освен това Турция е значим търговски партньор за европейските страни. През 2017 г. износът от еврозоната е в размер на 63 млрд. евро и се реализира търговски излишък. Заедно с това влошаването на икономиката є може да допринесе за засилване на миграционните потоци към ЕС, тъй като понастоящем значителен брой потенциални бежанци (около 3 млн. души) живеят там. По тази причина стабилността на Турция е от важно значение за Европа.

Ефекти върху българската икономика

Най-силно изразен е ефектът върху външната търговия между България и Турция., която представлява основна дестинация за българския износ. През 2017 г. износът на България за Турция надвишава 2 млрд. евро. Така Турция е четвъртият най-голям вносител на български стоки след Германия, Италия и Румъния, като относителният є дял е 7,8%. В по-дългосрочен период, между 2013 и 2017 г., износът за Турция е над 10 млрд. евро. Така тя е третата най-важна дестинация след Германия и Италия, докато относителният є дял е 8,5% от българския износ на стоки.

Поевтиняването на турската лира от началото на годината вече влияе върху външната търговия в очакваната посока – намаляване на износа и увеличаване на вноса в България. Според наличните данни от началото на годината до края на април износът за Турция е 601,3 млн. евро при 717,3 млн. евро през 2017 г., което означава понижение с 16,2% на годишна база. Едновременно с това вносът от Турция достига 648,1 млн. евро, докато през 2017 г. е бил 566,1 млн. евро, тоест нарастване от 14,5%. Тези темпове на изменение си кореспондират с обезценяването на лирата, което за посочения период е 17,4% спрямо еврото, съответно спрямо лева. Търговското салдо през 2018 г. става отрицателно в размер от 46,7 млн. евро при положително в размер 151,2 млн. евро през 2017 г.

Това развитие се обяснява с понижената покупателна способност на турското население в резултат от високата инфлация и слабата лира. Чуждестранните стоки и услуги поскъпват и по тази причина е налице ефект и върху посещенията и престоя на турски граждани в България. От друга страна турските стоки стават по-евтини за българските потребители, които използват възможността за по-изгодни покупки. Така ефектът за българската икономика не е еднозначен. Фирмите губят ценови предимства, но потребителите печелят от наличието на по-ниски цени на стоките.

Очаквания

Темпът на растеж на турската икономика вероятно ще се повлияе от по-затегнатите кредитни условия, като е възможно по-твърдото є охлаждане и дори свиването є. Други мерки, които бяха предприети във връзка с успокояването на пазарите, са свързани с контрол върху движението на капиталите. Самите мерки обаче биха могли да имат значително негативно влияние върху икономика, която разчита активно на външно финансиране. Внезапното спиране на чуждестранните капиталови потоци би могло да доведе до мащабна финансова и икономическа криза в страната, която ще се отрази негативно както на икономиките на ЕС, така и на България.

Валутният курс на лирата спрямо еврото и долара се повлия в значителна степен от новината за мерките от страна на Съединените щати. Турските власти реагираха, като също повишиха митата за внос от САЩ, което може да предизвика ответна реакция. Ако такава действително се случи, това може да означава нов спад на стойността на лирата. Възможностите на Турция да се справи с такава ситуация стават по-ограничени. За тази цел тя трябва да намери външни партньори. Европейските държави не биха се ангажирали с финансов ресурс предвид ситуацията в някои от тях, а Русия е изложена на значително по-сериозни санкции. Така източник на подкрепа би могъл да бъде Китай, който понастоящем също е в търговска война със Съединените щати.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари