През цялата 2019 г. културната общественост у нас отбелязва 110 години от рождението на класика Димитър Димов.

От юни досега Националният литературен музей реализира няколко инициативи: мобилните изложби „В търсене на хармонията” и „Испания – мечта и вдъхновение” гостуваха в Пазарджик, Дупница и Батак; в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” бе открита изложбата „Димитър Димов в писма и спомени”, която беше експонирана през октомври и в Народното събрание. Националният литературен музей издаде и юбилеен вестник, посветен на годишнината. В него, освен пътеписът „Януарска пролет“ и статията „Как преработих романа „Тютюн“ от Димитър Димов, са включени спомени за писателя, както и материали от директора на НЛМ – Атанас Капралов, от проф. Михаил Неделчев, Никола Иванов, проф. Димитър Веселинов, проф. Владимир Янев, Петко Тотев, Анна Свиткова, д-р Радка Пенчева, д-р Валентина Фиданова-Коларова, от главния уредник на къща музей „Димитър Димов“ – д-р Милена Катошева и др.

Към проявите за достойно отбелязване на делото на Димитър Димов се включи и Българският П.Е.Н.-център в сътрудничество със Столичната библиотека. По идея на Здравка Евтимова на 26 ноември в Американския център на Столичната библиотека се състоя юбилейно тържество с участието на Теодора Димова и проф. Светлозар Игов.

В експозето си Здравка Евтимова отбеляза, че е изключително щастлива от провеждането на тази вечер: „Димитър Димов е българската галактика в световната литература. Благодаря на г-жа Цинзова, която предостави залата на Американския център за това събитие. Благодаря и на Теодора Димова, че е тук, въпреки че тази вечер е премиерата на пиесата на нейния син Лило Петров”.

От своя страна, Теодора Димова благодари за музей „Димитър Димов” и Милена Катошева за всички досегашни инициативи в памет на нейния баща. Тя разказа за вълнението, което е изпитала в Мадрид, заставайки пред плочата на Димитър Димов, живял в центъра на града през 1943-1944 г.: „Това е изключително красива, мраморна плоча, на която пише: „Тук живя един голям приятел на Испания”.

В подробната си лекция проф. Светлозар Игов се спря и на трите романа на Димитър Димов: „Поручик Бенц”, „Осъдени души” и „Тютюн”. Той проследи творчеството на големия ни романист от съвременна гледна точка, разказа лични спомени за него, спря се на политическите репресии срещу автора през 50-те години, когато Димов е принуден да преработи първото издание на „Тютюн”, говори също за екранизацията на романите, за женските и мъжките образи, изваяни от Димов.

„За мене са важни някои методологически положения относно промяната в прочита на тези книги в различен исторически контекст. Още след появата на третия роман „Тютюн” ценителите на литературата у нас разбират, че се е появил значим роман, може би най-стойностният след „Под игото”. Романите превръщат в Димитър Димов в първостепенен класик, а „Тютюн” е върхово постижение в средата на века – времето на романа... Преработвайки романа си, Димитър Димов се опитва да го спаси за публиката. Добавката е само по линия на липсващия положителен образ от работническата класа. Той не променя ядрото и основния смисъл на творбата. Нека никога не забравяме, че литературата и изкуството се създават не благодарение, а въпреки социалните и политически обстоятелства. Всеки значим роман представлява синтез на различни тематични и жанрови типове – социално-политически, психологически, любовен, семеен роман. Ако се замислим, ще открием, че и трите романа на Димов са любовни” – обобщи проф. Светлозар Игов. Той отговори и на въпроси от публиката относно новите издания на „Тютюн” след 1990 г., препоръчвайки на читателите да потърсят и сравнят двата варианта.

От Столичната библиотека бяха подготвили изложба с първите издания на „Осъдени души” и „Тютюн”.

Проф. Людмила Григорова представи накратко своята книга „Димитър Димов: La Famme Modernе”.

От Националния литературен музей подариха на всички присъстващи юбилейния вестник „110 години от рождението на Димитър Димов”.