Владетелите от рода Дуло са били християни преди Борис-Михаил

Историята е любима тема на редица поколения българи. Това е обяснимо - мистериозни и храбри истории за нашите предци, които ни изпълват с неописуема гордост.

Истината е, че родната история е трайно окупирана от предположения, които се повтарят, а дори и да се изучават. Често се изграждат хипотези с оскъдни доказателства. Подобни хипотези се превръщат в казионни и „истинни“ теории, когато е необходимо, предвид политическата конюнктура.

Днес е пълно с книги на знайни и незнайни автори, блогове, научни статии, групи в социалните мрежи, ровещи в историята на милата ни родина. Съдържанието в голяма част - спорно. Пълно е с научни публикации, които приличат на ученически есета, лишени от доказателства и напудрени с резултатите от мозъчните гимнастики на авторите. Същото се отнася и до книгите. Дори един обикновен публицист, който не е историк направи опит да събере цялата родна история. Четирите тома - пълни с фантазии, грешни преводи и тълкувания на несъществуващи летописи, се превърнаха в „истината за родната история“, в която българите вярват.

Впечатляващ мит в родната история е представата за вярата на нашите предци - тангризмът.

Тази теория се базира на предполагаем прочит на надпис върху отчупена част от колона от Мадара, предложен от Веселин Бешевлиев. В никакъв случай не бива да обвиняваме учения. Той е оставил огромен научен труд след себе си и е разчел редица надписи, хвърлящи светлина върху някои загадки в родната история.

Истината е, че въпросният надпис е силно повреден. Предложеният прочит от Бешевлиев е отхвърлен от някои учени във времето, защото се базира на интерпретация, която според някои изисква голямо въображение, а според други е нелогична. На пети ред се разчита „….TA“, а едва на следващия се чете „ГГРА…“. Липсващите букви са прекалено много, за да се приеме за валидно предположението, че надписът разказва за това как Омуртаг бил направил жертвоприношение в името на Тангра. Единствената запазена дума в целия си вид е думата „владетел“. Дори да приемем, че прочитът е валиден и по някаква причина изписването на „Тангра“ е разделено на два реда и буквите не са част от други думи, това не е достатъчно, за да твърдим, че българите са били тангристи.

Съществува и още един източник - турски превод на неизвестен арабски препис, от своя страна позоваващ се на неидентифициран византийски текст, в който се твърди, че Омуртаг е принасял жертвоприношение. Този анонимен източник не се счита за валиден.

Ако е имало подобен култ, логично е да има десетки находки, сочещи към това. Въпреки това, тази теория все още се счита за валидна. Ако се задълбаем в източниците за българите, ще установим, че те са били политеисти. Тук е нужна дефиниция -индивидът не е задължително да почита редица богове, но е толерантен и не отрича съществуването на други божества.

Нещо повече - има сведения за българи, които са били християни, преди покръстването по време на Борис-Михаил. Дори и владетели.

От Омуртаг имаме запазен златен медальон. На него е изобразен самият кан, който в едната си ръка държи кръст. На върха на короната на Омуртаг също се извисява кръст.

Кубрат в ранна възраст прекарва известно време в Константинопол с чичо си. Там той става близък с Ираклий, който впоследствие като император му дава титлата патриций. Съкровището, открито в днешна Украйна и по-точно в Мала Перешчепина, което макар и открито преди век, едва в последните десетилетия бе идентифицирано като Кубратово. През 1984 г. Йоахим Вернер разчита монограмите на три от пръстените и установява, че това е името Кубрат. На един от тях е изписано съкращение на титлата „патриций“ преди името. Открити са и редица предмети с християнска символика. Важно е да отбележим, че нехристиянин е било невъзможно да носи подобна титла в рамките на Източната империя.

От спасителя на Европа - Тервел, имаме оловният печат (открит чак във Вашингтон). Находката е ценна, защото се сдобиваме с първия портретен образ на български владетел. На гърба имаме надпис- „Богородице, помагай на кесаря Тервел“. Важно е да отбележим, че нехристиянин не може да бъде издигнат в такъв висок ранг в Източната империя. Отделно от това, подобна титла говори за изключително голямо влияние и признание. Издигането на „чужденец“ до подобен ранг е без аналог в историята. Това отваря други въпроси, за които казионната историческа теория не дава отговори.

До известна степен е разбираемо защо е било недопустимо да се включат в историческа теория данните за християните от рода Дуло. Все пак между 45-89-та религията е смятана за вреден „опиум“. Тези времена са в историята, но и днес има противници на тезата, че български владетели са били християни. Омуртаг бил имитирал медальоните на императорите. Кубрат приел християнството от лицемерие и политически съображения. Тервел също, а титлата му била подарък, заради оказана помощ на императора. Все още има усилия да се отхвърля всяка вероятност, владетели преди Борис-Михаил да са почитали същия Бог, който почитаме и до днес. Пропуска се фактът, че имаме десетки находки, запазени и идентифицирани. Същевременно, на базата на един спорен прочит от гръцки и един неидентифициран превод на анонимен източник, е изградена цяла теория за култ към Тангра.

Редно е историята да бъде изградена върху теории, които стъпват само и единствено на факти и валидни исторически източници. Те не сочат, че българите са вярвали в Тангра. Източниците показват, че България се е отнасяла уважително към различни вярвания. И нещо, за което си затваряме очите - български владетели от рода Дуло, са били християни преди покръстването при Борис - Михаил.

Съкровищата като доказателство

Съкровище от Наг Сент-Миклош, изложено във Виенския исторически музей най-вероятно е българско. Някои историци твърдят, че то принадлежало на Аспарух, но това е спорно. Отново впечатление правят християнските кръстове върху голяма част от предметите.

Друго интересно съкровище е откритото в албанското с. Врап, което също е българско и се свързва с Кубер. Там срещаме същото - християнска символика, кръстовете и редицата литургични съдове.

* Повече от автора на https://sergey-petrov.com/