Д-р Георги Лазаров разказва за живота си като за нещо логично и леко. Да избягаш за Америка през Либия, да стъпиш в САЩ убеден, че ще станеш един от водещите хирурзи. И да извършиш революция в медицината. Всичко това е лесна работа за д-р Георги Лазаров.

В България си идва рядко. Връща се у нас, за да дарява и организира музикални конкурси.

„Аз напуснах България 1970 г. Една година работих като ортопед в Бенгази. И след това през Италия заминах за Франция с моята предишна съпруга, Бог да я прости”, разказва докторът пред БТВ.

След Франция доктор Лазаров отлетял за САЩ, за да оперира ръце. Днес живее в Балтимор, където е доайен в Националния център по хирургия на ръката.

„Ръката е един много грозен орган. Грозен в смисъл, че ако има пера, ако има някакъв цвят и така нататък. Това са 4 пръста, които даже нямат някаква особена форма. Но единственото нещо, което е на човешката ръка, при другите животни го няма е че палецът се опонира с останалите пръсти… Палецът и този мускул специално, който успява палецът да го сложи в другите пръсти... Благодарение на това, човек се е научил да пише, да работи с ръцете, да прави тези неща, които други животни не могат”, разказва докторът на въпрос какво е специфичното на този орган.

В САЩ д-р Лазаров е сред първите, извършили реплантация на отрязан пръст. До момента е помогнал на десетки пациенти. „Това, което казват в Щатите, че ако паднеш на улицата, ще те оставят да умреш, абсолютно не е вярно. Това момиче, на което имплантирах ръката, и един лев не и взех на нея, но ми донесе едно малко медальонче с моето име”, каза лекарят.

Подаръкът е дошъл след операция, продължила часове: „Няма да повярвате, обаче да се зашие ръка е по-бързо, отколкото да се зашие пръст. Ръка се зашива за около 3-4 часа, а пръст от 4 до 6 часа”.

Днес вече не оперира. Зарекъл се е вече да не консултира и пациенти, но домашният му телефон денонощно звъни, разказва втората му съпруга Анна Лазарова. Историята на тяхната любов също звучи невероятно. Били две приятелски семейства имигранти от България. Тя била омъжена за архитект, който проектирал цялата съвременна инфраструктура на Ню Йорк. И двете семейства живели щастливо. Докато в една година умират съпругата на Георги и съпругът на Анна.

На въпрос каква е връзката на двама души над 80, Анна отговаря - „Тогава започва истинският живот”.

И двамата се радват на внуци и им разказват историите си за това как заминали за Америка. За корабите и мечтите.

Анна също живяла със съпруга си в Либия. Тя била биолог, той – архитект. Решили, че с тримата с дъщеря им няма да се върнат в България и се качили нелегално на кораб за Италия. Либийските власти опитали да върнат плавателния съд, но капитанът не се подчинил на нареждането.

В Италия ги предупредили да пазят детето си и, когато са тримата, то да е в средата. Имало опасност „КГБ или каквото е” да я дръпнат и после така да изнудват семейството да се върне у нас.

Днес историите за трудният път към страната на неограничените възможности са спомен с усмивка. Доктор Лазаров вярва, че чрез дарения, може да управлява финансите си в Щатите по-добре и да бъде полезен за родината си. Ето защо организира годишните музикални конкурси за нова българска симфонична музика в такт 7/8, с които стимулира композиране на произведения с българско звучене и популяризира българската народна музика в САЩ.

Спонсорира изграждането на паметници, като този на Георги Марков в София.

„Три пъти на ден благославям Господа, че напуснах България. Като отида в Пловдив и виждам моите колеги в какво дередже са - една малка пенсия, едностаен апартамент, едвам свързват двата края. Сега живеем добре, не сме милионери, имаме голяма къща 7-8 стаи, двор 4 декара”, откровен е той.

Попитани за какво мечтаят д-р Лазаров отговаря „Аз не мечтая, аз живея”. Жена му пък казва „Аз мечтая да си умрем двамата, не мога да си представя да остана сама”.

/БТВ/