Българско СЛОВОПРИНОШЕНИЕ по славянските земи Изящна книга събира 194 автори от 29 територии със сроден език

Участниците в премиерата и автори в антологията „Словоприношение“ след края на представянето на книгата в Музей „Мимара“.

В усложнената обстановка на днешна Европа се забелязва един тревожен феномен: политическото, междудържавно и религиозно противопоставяне не може да бъде преодоляно чрез методите на дипломацията. За щастие все повече здравомислещи фигури, лидери на партии и международни организации осъзнават, че изкуството като цяло би могло да изиграе онази обединяваща роля за добросъседство, толерантност и разбирателството в многонационална Европа. На тази творческа и медиаторска мисия у нас се е посветила поетесата Елка Няголова, чиято дейност чрез структурите на Славянска литературна и артистична академия се простира в 19 страни на Стария континент – не само в исконните славянски страни, но и в западни територии, където живеят големи общности от българи, руснаци, украинци, поляци, сърби. Тя е твърдо убедена, че поезията, стъпила на общия славянски корен, на езиковите, християнски и етно-битови прилики, е предпоставка за добронамерена комуникация, за хармонизиране на отношенията, за прегръдка през пространството и времето. Затова вече 11 години Елка Няголова кани във Варна десетки поети да се включат в Международния фестивал „Славянска прегръдка”, където всеки говори на собствения си език, рецитира свои творби, пее народни песни, но едно е безспорно: творците се разбират без превод. За този период в библиотека „Славянска прегръдка” са излезли над 50 книги (на български език и билингва), няколко монографии и десет антологии. Най-новата от тях е луксозният том „Словоприношение” – изящен полиграфически продукт с великолепно съдържание, събрал 194 автори от 29 славянски територии; илюстриран с оригинални митологични рисунки на художничката Даниела Зекина. На 284 страници можем да прочетем образци в поезията на славянските народи. „Словоприношение” е част от дългосрочен проект, озаглавен „Език мой – мое Отечество”, и има амбицията да бъде книга на хармонията. „Чрез изкуство, прегръдка и блага дума да се лекуват историческите и актуални противоречия в глобалистична Европа” – споделя съставителката Елка Няголова.

 

В Хърватия

След като книгата беше представена в Москва, Варна, Берн и София, в края на юни започна обиколка на поети, членове на Славянска академия, из изконните славянски земи на Балканите. Проектът беше озаглавен „От Черно до Адриатическо море”. В Загреб премиерата на антологията привлече видни имена от хърватската общественост в Музея за класическо и съвременно изкуство „Мимара”. Сред официалните гости и участници бяха представители на Министерство на културата, академици, главни редактори на литературни издания, известни поети, които бяха наградени от Елка Няголова за техния принос към славянската словесност, към делото на Кирил и Методий, за ролята им в разпространението на българската култура в Хърватия. Сред тях бяха: акад. Иван Голуб, Енерика Бияч, Давор Гъргурич, Силвия Бенкович-Ператова, акад. Луко Палетак, акад. Якша Фиаменго, акад. Дмитрие Попович, Миро Гавран, Ирис Бишкупич-Башич, Марина Чапалия, Перо Павлович, Томислав Мариан Билоснич и др. В самата книга блестят със стиховете си 18 хърватски автори. На тържествена церемония някои от тях получиха членските си карти и се присъединиха към многонационалното братство на Славянска академия. Събитието беше излъчено по Националната телевизия на Хърватия.

В Съюза на хърватските писатели българските творци Елка Няголова, Надя Попова, Анжела Димчева и Валерий Пощаров бяха приети от новоизбрания председател Джуро Видмарович – дипломат и литературен критик. Под ръководството на Енерика Бияч (координатор на Славянска кадемия за Хърватия) се състоя Кръгла маса на тема „Родовите връзки на книжовността и творчеството на славянските народи”, в която с доклади и изказвания се включиха Елка Няголова, Надя Попова, Енерика Бияч, акад. Иван Голуб (теолог, културолог, литературен историк, поет и преводач), Диана Гласнова (гл. редактор на сп. „Роден глас”), Наталия Воробьова-Хржич (поетеса, актриса), Миро Гавран (драматург), Рашко Иванов (председател на Българската общност в Хърватия и почетен член на Славянска академия), Ружица Циндори (поетеса, секретар на Съюза на хърватските писатели).

След продължили три дни литературни прояви в Загреб голяма група, включваща български и хърватски писатели, замина за античния град Задар – една от перлите на Адриатика. Делегацията беше приета в кметството на града и представи там своите идеи за културното обединение на славянските народи, за мисията на поетичното слово, в чиито корени на всички славянски езици е залегнало добротворчеството. На романтичния бряг, на залез слънце, над 30 поети се включиха в литературно четене на открито, а българските поети подариха свои книги и антологията „Словоприношение” на местната библиотека. В програмата им имаше и няколко нелитературни акценти: впечатляваща изложба на Шагал в Народния музей на Задар, професионален тур из Археологическия музей и посещение в уникалния винарски и маслодобивен комплекс „MasVin”, чийто собственик Радослав Бобанович разказа на българските гости как от пустееща и разрушена земя се създава за няколко години райско кътче – с производство на най-фин зехтин и висококачествено вино.

А ако отворим антологията „Словоприношение”, ще прочетем следното послание от хърватския драматург Миро Гавран: „Славяните са хора с голямо сърце и с велика душа, която обича изкуството”. А поетесата Ружица Циндори изразява с поклон благодарността си към България: „За изминалите десет години Елка Няголова успя да превърне Варна в престолнина на славянския свят”.

 

В Сърбия

 

На 1 и 2 юли българските поети гостуваха в Белград. Пословичното гостоприемство на сърбите е известно, така че срещата със стари приятели и колеги се превърна в истински празник. В Съюза на сръбските писатели беше представена антологията „Словоприношение“, в която са включени 18 сръбски автори, избрани измежду 1500 членове на този съюз. Повече от тях присъстваха в залата и се включиха в рецитала.

Литературната вечер бе открита от председателя на Съюза на сръбските писатели Радомир Андрич. Книгата беше представена от съставителката Елка Няголова, която говори за славянското единение, за двустранните творчески контакти и за новите проекти. Акад. Ристо Василевски (координатор на Академията за сръбскоезичните земи) представи българските гости и прочете техни стихове на сръбски език… Последва водопад от високостойностна поезия, дело на Радомир Андрич, Бранислав Велкович, Зоран Радисавлевич, Лиляна Стеич, акад. Ристо Василевски, Веролюб Вукашинович, Зорица Арсич Мандарич. Участници в събитието бяха и такива изтъкнати имена на днешната сръбска литература, като Душко Новакович, Драган Йованович Данилов, Душан Чолович и др.

Освен неподправената и традиционна сърдечност от колеги и приятели, гостите получиха и по една карта, на която е посочен пътят на Св. Сава, чиито мощи се пазят в България. На Елка Няголова беше връчен и благодарствен адрес за работата на Академията за славянското единение и за честването на делото на Светите братя Кирил и Методий по славянските земи. Финалът на това посещение беше разходка по прочутата улица „Скадарска” – център на бохемския живот в Белград.

Този първи тур из Балканите ще бъде последван от втори в близките месеци, където антологията „Словоприношение” ще намери своите автори и читатели в Черна гора, Република Сръбска (Босна и Херцеговина), Македония, Словения. Откликът сред публиката от толкова различни етноси, от множество държавни институции, медии и обществени библиотеки ни дава категоричен знак, че единствено различните форми на изкуството, обединени от словото, биха могли да преодолеят враждебното говорене на политиците и да спасят християнска Европа от колапс.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.