Бюджет 2017 - повече разходи без ясен ефект върху икономическото развитие

Общият им размер достига 36,77 млрд. лв., което означава нарастване с 3,58 млрд. лв. спрямо 2016 г.

Необходимо е да се направят одит и оценка на харчовете по програмата за т. нар. безплатно саниране

Mиналата седмица започнах темата за бюджет 2017. В настоящата статия ще коментирам конкретната политика, заложена в него, която намира израз в предложенията за приходите и разходите. Очакваните приходи са 35,44 млрд. лв., докато разходите - включително вноската в бюджета на Европейския съюз - са 36,77 млрд. лв., което означава 1,33 млрд. лв. дефицит

Приходи

Предвиденото нарастване на приходите спрямо 2016 г. е с 2,25 млрд. лв. (6,8%). Основен принос ще имат данъчните приходи. Те са планирани в размер 28,04 млрд. лв., което означава увеличение с 1,48 млрд. лв., или 5,5% темп на растеж. Неданъчните приходи се планира да се повишат с 0,68 млрд. лв. и да достигнат 4,76 млрд. лв., а помощите и даренията да се повишат с 0,1 млрд. лв. до 2,64 млрд. лв.

1617.indd

Данъци

През 2017 г. данъчноосигурителната тежест ще се увеличи. От началото на годината се предвижда повишаване на вноската за фонд „Пенсии” с 1 процентен пункт, като по този начин тя ще достигне 13,8% от осигурителния доход. Ще бъде увеличена и вноската за фонд „Пенсии” за лицата от системата на сигурността с 20 процентни пункта. Заедно с това се повишават минималните осигурителни прагове и се променят други параметри на пенсионната политика. Очакваният ефект от тези мерки според бюджета е 501,4 млн. лв., което означава, че те са най-значимият дискреционен инструмент за повишаване на данъчните приходи в бюджета. От друга страна, при предвиден 4% номинален растеж на икономиката по този начин се получават очаквания за 2,3% растеж на приходите от осигурителни вноски, като се изчисти влиянието на дискреционните мерки.

Друга важна мярка за повишаване на приходите в бюджета е въвеждането на смесена система - тол такса за тежкотоварните камиони и електронна винетка за леки автомобили. Очакваните нетни приходи през 2017 г. обаче са нулеви, тъй като и разходите за изграждане на инфраструктурата, и приходите са 200 млн. лв. Предвид несигурността около политическата обстановка е възможно този бюджет да не се развие според заложените параметри.

Повишаването на акцизните ставки върху цигарите ще донесе допълнителни приходи в размер на 84 млн. лв. Ако не се отчете влиянието на тези по-високи ставки, приходите от акцизи и от данък върху добавена стойност, ще се повишат през 2017 г. с 3,2%, тоест отново по-нисък растеж спрямо средния за икономиката.

От друга страна, при данъците върху корпоративните и върху личните доходи е предвиден растеж съответно 4,1% и 6,6%. Тоест при тях събираемостта вероятно е по-висока спрямо тази при косвените данъци.

Като най-важни мерки за повишаването или поне запазването на събираемостта могат да бъдат откроени продължаващото прилагане на обратното начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури, засилването на контрола върху доставките на течни горива и върху транспортните средства и съдовете за транспортиране, както и осъществяването на постоянен мониторинг спрямо длъжници с просрочени задължения.

Неданъчни приходи и помощи

Общият им размер през 2017 г. се очаква да достигне 7,4 млрд. лв. спрямо 6,6 млрд. лв. през настоящата година. По-същественият принос за нарастването с 11,8% имат неданъчните приходи, които се очаква да нараснат с над 680 млн. лв. най-вече във връзка с очакваните приходи от концесията на летище София (600 млн. лв.). Предвид политическата несигурност обаче е възможно изпълнението на тази сделка да се забави и приходите от нея да не бъдат реализирани през 2017 г.

Разходи

Преобладаващото гледище сред политици и икономисти е, че стопанската активност може да се стимулира чрез повишаване на държавните разходи. Тази хипотеза е заложена и в бюджет 2017. Общият размер на разходите се очаква да се достигне 36,77 млрд. лв., което означава нарастване с 3,58 млрд. лв. спрямо 2016 г. (10,8%). Важен е обаче не само номиналният размер на разходите, но и какви дейности и функции ще се финансират и дали ще се спазват принципите икономичност, ефективност и ефикасност.

Нарастване се наблюдава при всички видове разходи с изключение на вноската в общия бюджет на Европейския съюз. Най-голям растеж (с 43,3%) е предвиден при капиталовите разходи, също така се повишават и разходите за осигурителни вноски (с 20,2%) и разходите за субсидии (с 18,7%). Капиталовите разходи вероятно няма да се изпълнят, както е през 2016 г., и всъщност те традиционно се използват като буфер, докато нарастването на субсидиите означава поддържане на неефективни държавни предприятия, като същевременно не се намират решения за подобряване на финансовото им състояние.

Като стъпка в правилната посока би трябвало да се приеме стимулирането на образованието чрез повишаване на разходите. Използването на показатели за оценка на качеството е необходимо изискване към принципа „парите следват ученика/студента”. През периода на прилагане на този принцип се доказа, че сам по себе си той може да създаде и погрешни стимули за учебните заведения, които се изразяват в стремеж към увеличаване на броя на обучаващите се при постоянно снижаващи се критерии и оттам понижаващо се качество на образованието. Тези критерии за качество трябва да са обвързани както с участието на добри преподаватели в учебния процес, така и с оценка на реализацията на пазара на труда.

В областта на отбраната се предвиждат стартиране на дълго отлагани инвестиции за замяна на самолетите МиГ-29 с нов тип изтребител и придобиване на многофункционални модулни патрулни кораби.

Нарастването на разходите за отбрана обаче няма да има пряк ефект върху икономиката, тъй като средствата ще се използват за внос на техника. Предвид очакванията за продължаване на тази политика и през следващите години след 2017 би могло да се помисли за използването на т.нар. офсетни програми - инвестиции от страна на доставчиците в българската икономика, които да генерират добавена стойност и работни места. За съжаление това не присъства дори като намерение в бюджета.

Програмата за саниране

Въпреки че заема невисок дял от общите разходи (3%), програмата за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е показателна за начина на изразходване на бюджетните ресурси. Според последната налична информация тя ще бъде продължена и през 2017 г. Основният въпрос, който възниква във връзка с тази програма, е дали се спазва принципът „икономичност на разходите” - тоест постигане на най-ниската възможна цена при определено качество на изпълнение на дейностите по санирането.

Референтните максимални стойности за разходите на квадратен метър само за строителни и монтажни работи, които са одобрени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, са 138 лв. с ДДС и 156 лв. с ДДС за сгради до 8 и над 8 надземни етажа. Това позволява извършването на тези дейности при цени значително над пазарните.

Все още не са налични официални данни от МРРБ, на чиято база да се изчисли средният разход на квадратен метър, но неофициалната информация показва, че с ресурса от 1 млрд. лв. е било възможно да се санират значително повече жилища или подписаните до момента договори да са при много по-ниски разходи, а останалите пари да се използват за други дейности. Следователно е необходимо да се направят одит и оценка на разходите по програмата. Така ще бъде налична обективна информация, която да потвърди или да отхвърли предположенията за силно завишени цени при текущото изпълнение, на чиято база да се вземе решение дали програмата да бъде продължена през 2017 г.

Вместо заключение

Ползата от дебата относно предложението за нарастването на минималната пенсия е, че поддръжниците на идеята търсят начини за финансовото й обезпечаване, като това би трябвало да стане чрез свиването на други разходи. То е напълно възможно предвид преразходите по държавните поръчки, скъпата издръжка на държавната администрация, съмнително големия брой инвалидни пенсии и още много други евентуални източници. Тоест бюджетните разходи все още са твърде далеч от спазването на посочените вече принципи за икономичност, ефективност и ефикасност. В настоящия си вид бюджетът оставя тези въпроси нерешени.

Първата стъпка е да се посочи как може да се постигне подобрение спрямо тези критерии и след това да се помисли каква ще е най-продуктивната употреба на освободените ресурси – дали да се намаляват данъци или да се увеличават други разходи.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари