Здравка Евтимова откри изложба по повод 170-тата годишнина от рождението му

„Из бележника на поета” включва уникални първи издания, биографични книги за него, редки екземпляри с автографи

Малки читатели на библиотеката рецитираха стихове на класика

Документална изложба „Из бележника на поета” бе представена  в Столичната бибилиотека по повод 170-тата годишнина от рождението на Иван Вазов. Тя бе открита със специално слово от носителката на престижни наши и чужди литературни награди и най-четен автор на Столична библиотека за 2019 г. – председателя на Българския ПЕН-клуб Здравка Евтимова.

Ето какво каза тя:
„Изключително се вълнувам, че ви виждам тук, защото може би Вазов така би си представил живота след неговата кончина – хора, които четат, хора, които обичат безкрайно българския език, които се прекланят пред всяка дума.
Какво е Вазов за нас – Вазов е нашият бряг и нашата безкрайност. Бряг, защото има къде да се завърнем в българската духовност, когато се чувстваме самотни, когато се чувстваме слаби и унизени.
Това е брегът, българският, красивият и труден за достигане бряг, надежден, непоклатим. Това е Вазов. Той е и нашата безкрайност – каквито са измеренията на българщината, каквито са и силите на всеки българин. И в най-трудната ситуация, когато няма брод, тогава Вазов е редом с нас и ние, водени от неговата мъдрост и смелост, успяваме да направим невъзможното постижимо, а постижимото в победа.
Толкова много се зарадвах, когато госпожа Юлия Цинзова, директор на Столичната библиотека каза – той не само е обичан, Вазов е четен от младостта. И не само книгите, които са застъпени в учебната програма – той е интересен на младите заради онази загадка, която има в себе си и неизчерпаемата вяра в българщината.
Отново искам да споделя с вас какъв трепет ме обзе и ви моля и вие да отидете да видите първото издание на „Епопея на забравените”. Човек има чувството, че докосва България от тогава, че докосва духа на прадедите и изпитва вътрешното усещане, че трябва да продължи по този път, че не трябва да се огъва, че трябва да каже „не” на раболепието във всяка една негова проява. Осъзнавайки колко трудно е това и осъзнавайки, че когато се огъне, ще избегне нещо лошо, но по-важно за нас, както и за Вазов е да останем с вдигнати чела пред трудността. Това е много трудно, но постъпвайки така, ние ще бъдем убедени, че Вазов ще живее в нас, в децата и внуците ни. 
Вазов ще живее, докато има българско слънце и български дух, докато има простеност и достойнство на земята. 
Благодаря ви, че сте днес тук пред Столична библиотека. Вижте не само вън, вътре има много интересни неща, които Вазов е написал, успях да ги видя – буквите, които е написал с ръцете си – колко са големи и силни. Те излъчват нещо устремен напред, което никой не може да спре. Благодаря ви още веднъж”.

Малките читатели на Детския център на библиотеката, участници в онлайн конкурса #сУмиРазумНадариме, посветен на Вазовата годишнина, пък рецитираха любими стихове на класика.
Документалната изложба „Из бележника на поета” включва уникални първи издания на Вазов, биографични книги за него, редки екземпляри с негови автографи, ценни грамофонни плочи с Вазови творби в изпълнение на бележити български артисти: Апостол Карамитев, Стефан Гецов, Славка Славова, Йордан Матев, Маргарита Дупаринова, Николай Бинев и др.

Великият писател не е оставил цялостен мемоарен труд. Изпод перото му излизат две къси автобиографии – от 1895 г. и 1920 г., и малката, но много интересна книжка, изпълнена с мемоарни откъси „Из бележника на поета” (1920). 
Благодарение на упоритостта на неговия биограф проф. Иван Д. Шишманов финалът на творческия път на Гения се маркира от впечатляващата по своята пълнота проникновена изповед, записана и включена под наслов „Животът на поета, както ми го разказа той сам” (1916) в дълго подготвяната, но излязла посмъртно книга „Иван Вазов. Спомени и документи” (1930) под редакцията на проф. Михаил Арнаудов. 
Освен тези две заглавия в изложбата присъстват великата книга на България – „Под игото”, първото българско и английското издание на романа, който излиза само няколко месеца преди нашето – през 1894 г., както и първата обширна критическа студия, посветена на романа. Представени са и трите първи стихосбирки на Вазов: „Пряпорец и гусла“, издадена под псевдонима Пейчин в Румъния (1876), „Тъгите на България“ (1877) и „Избавление“ (1878).

В изложбата фигурират и фотокопия на илюстрации към романите на Вазов – от Йозеф Обербауер, Иван Мърквичка, Антон Митов, Антони Пиотровски, както и на портрети на Вазов, скицирани от Иван Шишманов, Харалампи Тачев, Никола Тузсузов.

ВЕЧНО ЖИВ

През януари 1883 г. Вазов написва кратко стихотворение без заглавие, познато най-вече с първата си строфа „Линее нашто поколенье“. Ако не беше архаичният правопис, всичко в тези редове „сякаш е писано днес“. Тежките въпроси, които Вазов отправя към сънародниците си, важат със страшна сила и днес, 137 години след като засъхва мастилото на поета. Именно тук се крие разликата между обикновените и гениалните поети.

Линее нашето поколение
Линее нашто поколенье
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.

Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипът.

Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
какво ще да му завещайш?

Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти съдби?
Ил нямаш ти задачи славни
и цяло бъдеще с борби?

Недей оставя, мили боже,
без лампа твоя свет олтар,
без химна твоето подножье,
без вяра живата си твар!

Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите - без идеал.