Ваксините - игри на късмета

Предстои ни избор на сляпо, данните са оскъдни

Имунизацията срещу COVID-19 ще е по желание. Всеки ще може да си избере ваксинаq обяви здравният министър Костадин Ангелов. Първоначално обаче ще се внесе една ваксина. Очаква се това да е препаратът на Pfizer, за който до края на седмицата ще бъдат осигурени 4 хладилника, тъй като се съхранява при -75 градуса. Следователно, преди Нова година или в първите дни на 2021 г. няма да можем да избираме. Това ще стане възможно, след като бъде регистрирана и внесена в страната ни поне още една ваксина.

Здравната комисия в парламента днес гласува да купим ваксини поне на три фирми - AstraZeneka, Pfizer, Sanofi и евентуално на Janssen.

Тъй като данните за ваксините са твърде оскъдни предстои ни избор на сляпо, коментираха експерти.

Как действат ваксините

Ваксините срещу COVID-19 са изградени върху 4 платформи, което означава, че чрез четири механизма въвеждаме препарата, който ще предизвика имунен отговор.

1. Ваксината на AstraZeneka вкарва парченце генетична информация (РНК) в нашия организъм. Вкарва го в аденовирусен вектор - това е вирус, който не се размножава в нашето тяло, но влиза в клетките така, както вирусите ни заразяват. Аденовирусният вектор вкарва малкото парченце генетична информация в нашето тяло. Руската ваксина Спутник 5, която не е разрешена в ЕС, е направена на същия принцип, но е с други по-различни щамове на аденовирус.

2. При ваксиннте на Pfizer, Sanofi и Moderna (и двете са пазят при -70 градуса) същото това парченце РНК е обвито в една липидна обвивка. Когато тази частица влезе в клетката започва да се синтезира белтък, който предизвиква имунният отговор. Т. е. механизмът, по който се образува имунният отговор практически е както при ваксината на AstraZeneka - РНК-то, което се въвежда в организма е практически едно и също. Става въпрос за матрично РНК, което предизвиква създаването на белтък на спайк протеина (белтъкът от повърхността на вируса, който разпознава клетъчния рецептор), но начинът на въвеждане е различен - в единият случай е аденовирус, а в другият случай е липидна наночастица. Лошото на тези ваксини е, че съдържат цели големи белтъци - могат да предизвикат положителен, но могат да предизвикат отрицателен отговор.

3. При китайските ваксини вирусът на SARS-CoV-2 се инактивира (така не може да предизвика болест), за да не може да се дели и се въвежда в организма, за да предизвика имунна реакция.

4. Директно се използва белтъка на спайк протеина, който предизвиква имунен отговор. Другите ваксини разчитат на генетичен материал, който да създаде белтък вътре в нашето тяло, а четвъртата платформа разчита на директен имунен отговор.

Как да изберем ваксина?

За момента има информация за ефикасността на няколко ваксини. Тя се измерва с това колко хора от изследваните са получили имунитет. Казано бе, че едни ваксини предизвикват имунитет на 70%, а други при 90%. При хората и от едната и от другата извадка ваксините предизвикват 100% неболедуване. Т. е. от гледна точка на индивида може да е много важно дали трябва да чака да му донесат ваксина при много ниска температура, или в хладилника на общопрактикуващият ни лекар да има готова ваксина, която да ни бъде направена. За момента няма сравнителна таблица, по показателите на която да се направи избор.
Защо няма нито една жива ваксина срещу COVID-19?

Живите ваксини за вирусни инфекции за нежелателни. Причината е, че съществува сериозен риск. Живата ваксина се прави със самия вирус, с намалена ефективност. Ако ние въведем жив коронавирус в организма е все едно дали ще ваксинираме или ще боледуваме. Когато живият коронавирус влезе в организма той предизвиква заболяване, а след това имунитет. Намалена вирулентност обикновено се прилага при бактериални ваксини. Такава например е туберкулозната ваксина - БЦЖ. Използва се щам от бактерия, който съдържа нещата, които предизвикват имунитет, но не предизвиква туберкулоза.

Какъв имунитет създават ваксините?

Идеята е имунитетът да е траен. Въпросният имунитет се създава към нещото, което е трайно и непроменливо на вируса и то е спайк протеинът. Той е на мястото, където вирусът се залавя за нашите клетки. На това място вирусът не мутира. Ако ние изработим антитела към него, дори и варианти, които с малко по-различни, пак ще бъдат прихванати от антителата, които са към спайк протеина. Очаква се ваксините да изградят траен имунен отговор. При една от ваксините вече е установено, че на 14 ден има клетъчен имунитет. Самият факт, че се създава клетъчен имунитет означава, че имаме паметови клетки, които в дълъг период напред ще предпазват нашия организъм.

След ваксина изключено ли е да боледуваме от COVID-19?

Все още е рано да се твърди подобно нещо. Когато се изследва ефикасността на ваксината, тя се изследва върху хора, които не боледуват, или боледуват, но много леко. Когато имаме достатъчно антитела те блокират голяма част от вирусите и всъщност дозата на вирусите, които биха могли да ни заразят, става изключително малка. Колкото повече вируси се прихванат от имунната система, толкова по-малка е дозата, която би могла да зарази нашите клетки. По тази причина, въпреки че се заразяваме, би могло да не боледуваме. Вирусът не се размножава и не боледуваме. Възможно е и инфекциозната доза да се намали до степен, че да боледуваме съвсем леко и безобидно.

Отговорите са дадени от доц. Александър Симидчиев, консултирани са и с проф. Андрей Чорбанов от БАН.

Премиерът Бойко Борисов към министрите:

Съсредоточете се първо в най-уязвимите!

Да бъде създаден Координациoнен съвет за изпълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 предложи министърът на здравеопазването Костадин Ангелов по време на редовното правителствено заседание.”В петък трябва да е готов и съставът на координационния съвет. Той трябва да направи цялата логистика, 24 часа трябва с това да се занимава, за да може като дойде ваксината да сме готови още първия ден”, заяви премиерът Бойко Борисов. Министър-председателят изтъкна, че всеки, който иска от системата на здравеопазването, трябва да има възможност за имунизация. “Съсредоточете се първо в медицинския състав, в най-уязвимите групи”, добави Борисов.

Премиерът Борисов добави, че днес у нас пристигат 300 000 дози нискомолекулярен хепарин, който се прилага с други медикаменти при лечението на COVID-19. “Така ще има за всеки един човек. Ремдесивир също има достатъчно”, подчерта министър-председателят. Той разпореди ежедневно да се следи наличността на лекарствените продукти за терапията на пациентите с новия вирус.

Купуваме 4 хладилника за съхранение на препаратите

Имунизират ни само в болниците

Първи са медиците и рисковите групи

До края на седмицата страната ни ще разполага с 4 хладилника за ваксината на Pfizer, каза здравният министър проф. Костадин Ангелов.

Ваксинирането срещу COVID-19 ще започне у нас след Нова година, но първоначално поставянето на ваксина ще се извършва само в болниците. Това заяви здравният министър проф. Костадин Ангелов. На следващ етап, когато започне масовата имунизация, ще се включат и личните лекари, отбеляза проф. Ангелов.

Днес ще е готов националния план за ваксиниране, който трябва да бъде гласуван на следващото заседание на кабинета. “Ще бъде създаден и координационен съвет, който ще отговаря за организацията на имунизацията и за логистиката, а за негов ръководител ще бъде назначен генералният директор на БЧК проф. Красимир Гигов”, каза още здравният министър.

До края на седмицата страната ни ще разполага с 4 хладилника за ваксината на Pfizer. Хладилниците ще бъдат поставени в държавното дружество Бул Био към Националния център по заразни и паразитни болести и в РЗИ-София, както и в РЗИ-Бургас.

Проф. Ангелов посочи, че са подписани и договорите с фирмите-доставчици на ваксините. Подходящи хладилници, в които да се съхранява препарарът на Pfizer на - 75 градуса, има и в “Пирогов” и ВМА, уточниха шефовете на две от водещите ни болници - проф. Асен Балтов и ген. Венцислав Мутафчийски. Такива фризери има и в “Александровска” и в “Св. Анна”. Очакванията са точно това и да са болниците, в които ще започнат имунизациите.

Първи ще могат да се ваксинират медиците, както и хората от най-рисковите групи - възрастните от домовете, хронично болните, учителите. “Всеки български гражданин ще има безплатен достъп до същите ваксини, до които имат достъп и европейските граждани”, категоричен бе проф. Ангелов. Здравният министър отново напомни, че ваксинирането ще е доброволно, а преди поставянето на инжекцията ще се подписва информирано съгласие. По-късно през деня депутатите от здравната комисия дадоха одобрението си да купим ваксините на “AstraZeneca”, “Sanofi”, Pfizer” и “Janssen”.

“Америка за България” и US посолството обявиха

САЩ даряват 123 000 лв. за студенти в COVID-отделения

С парите болниците ще могат да посрещнат младежите доброволци

Вие сте вдъхновение за всички нас и цяла България, каза посланик Херо Мустафа на онлайн събитие днес, на което бе обявено дарение от САЩ в размер на 123 000 лева за студентите медици в отделения за лечение на коронавируса.

Асоциацията на студентите-медици в България (АСМБ) ще получи 123 000 лева дарение от фондация “Америка за България” и посолството на САЩ в София. Това съобщи днес президентката на Фондация “Америка за България” Нанси Шилър на онлайн събитие, в което участва и посланичката на САЩ у нас Херо Мустафа.
Парите от дарението ще бъдат използвани в следващите месеци, за да могат болниците из страната да посрещнат студентите доброволци.

“С нашето дарение асоциацията ще продължи да помага на другите”, посочи Шилър. И допълни към студентите доброволци: “Изключително сме впечатлени от работата ви в подкрепа на болниците из страната. Готовността ви да се подкрепите вече работещите професионалисти на първа линия е доказателство за загрижеността за сънародниците ви.”

“Бих искала още веднъж да благодаря на всички студенти медици за всичко, което правят. Продължавайте да работите все така ефективно. Грижете се за своята безопасност. Вие сте вдъхновение за всички нас и за цяла България”, каза на български език посланик Мустафа.

Инициативата е в рамките на кампанията “Възстановяваме се заедно”, обявена от посолството на САЩ на 20 ноември. Тя ще осигури допълнителни 1 милион долара под формата на медицински консумативи и услуги в подкрепа за болници, медицински центрове и здравни работници. “Ще работим заедно с българското правителство и с неправителствени организации, за да подпомогнем сферите, които имат нужда, в цялата страна”, казаха тогава от посолството.

Решение на медицинския регулатор

Лондон одобри препарата на Pfizer

Ще бъде безплатна и няма да е задължителна

Много съм горд, че Великобритания е първото място в света, в което има готова клинично разрешена ваксина, заяви Мат Ханкок.

Великобритания стана днес първата държава в света, одобрила за използване ваксината срещу COVID-19, разработена съвместно от американската компания Pfizer и германската BioNTech, предаде Би Би Си.
Решението на правителството в Лондон идва след като британският лекарствен регулатор определи ваксината (която е с до 95% ефективност) като безопасна и така даде зелена светлина за използването ѝ.

Първите 800 000 дози ще бъдат на разположение в кралството следващата седмица, уточни здравният министър Мат Ханкок. И допълни, че хората трябва да изчакат да бъдат потърсени от здравните служби.
Приоритет при ваксинирането ще имат обитателите на домове за възрастни и техните служители, последвани от хора на над 80 години. А тъй като болниците вече разполагат с техника за съхранение на ваксината при минус 70 градуса, много от първите имунизации ще бъдат поставяни там - на здравни служители и на пациенти.

Великобритания вече е поръчала 40 милиона дози, достатъчни за ваксинирането на 20 милиона души. Ваксините ще се плащат от държавата и няма да бъдат задължителни.

Коментари

Задължително поле