Валентин Старчев – между лаврите и страданието

Валентин Старчев

В столичната Музей-галерия „Анел” бе открита изложбата на проф. Валентин Старчев „Скулптура – избрани произведения”, посветена на неговата 85-годишнина. Събитието бе посетено от близо 100 творци от всички сфери на изкуството.

В словото си поетът Ангел Симеонов – създател на Музей-галерия „Анел”, отбеляза: „Това събитие е значимо за цялата ни духовна култура. Осемдесет и пет години е един дълъг, ползотворен творчески и житейски път. Животът му е мост между няколко епохи: от откриването на Първото държавно рисувално училище през далечната 1896 г., през епохата на зрелия социализъм, до наши дни. Това е мост, който свързва класиците Антон Митов, Иван Мърквичка, Иван Фунев, Иван Лазаров, Марко Марков, Андрей Николов с днешното време. Върховете в биографията на проф. Старчев – в монументалната и кавалетна пластика – са неизброими. В момента в неговото ателие стои паметник на светите братя Кирил и Методий, който скоро ще бъде експониран в Цариброд”.

Проф. Аксиния Джурова – куратор на изложбата, говори за дългия и трънлив път на „Старчето”, както ласкаво го нарече тя, щрихирайки моменти от кариерата му на спортист и творец: „Всяко време се изразява и себеизразява чрез изкуството. То е паметта на времето. Какво е останало от миналото на света – пирамиди, храмове, скални рисунки, архитектурни обекти... Валентин Старчев е белязал времето със свои творби от 60-те години на миналия век до днес. Творческият път обхваща един огромен диапазон от големия успех до краха – да види разрушаването на това, което е създал. Валентин ще остане в паметта на всички нас и с начина, по който понася битката за живот. Изявен спортист в младостта си, той изгради борбен характер, но винаги остана с висок морал, а в семейството му бе създадена атмосфера на етика, на почтеност, липса на злоба и завист. Тези скулптури стоят като кристали в залата на „Анел” и кореспондират перфектно с картините на Любен Диманов. Творбите на проф. Старчев се намират в десетки музеи в САЩ, Япония, Ватикана, Холандия, Франция и др.”.

Проф. Валентин Старчев се обърна към своите гости с думите: „От тези 85 години, 60 години аз съм ги отдал на моята любов изкуството, скулптурата. 60 години съм в ателието си, 60 години се занимавах със скулптура, рисуване, събиране на материали, събиране на картини на колеги. Въобще един живот, който ми минава през погледа и през съзнанието, който изведнъж сега, когато си го представя, се оказа много сложен: един път с много пътеки, които се пресичат в пространството и които са от различен характер, но са част от моя живот. Винаги съм бил амбициозен – и като спортист, и като студент в Академията. Като част от националния отбор по лека атлетика (1953-1959) аз обиколих много европейски столици и успях да видя експозиции в най-престижните музеи. Това беше моята истинска награда. Имах велики моменти и тъжни дни, когато мои творби бяха разрушавани... Въпреки всичко аз работех непрекъснато в моето ателие – мои работи попаднаха в колекциите на големи български и световни колекционери. Затова и до днес продължавам със същата страст. Между лаврите и страданията, до мен винаги е имало приятели, които са обичали музиката, литературата, живописта, пластичните изкуства, което ми е давало сили да не се предавам. Тук, в галерия „Анел”, има творби на автори, на мои колеги от най-високия пласт на българското изкуство. От всички страни те ме атакуват със силата си и аз сякаш се чувствам на боксовия ринг и трябва да отвръщам със силата на моите творби. „Анел” – това е раят на изкуството”.

Вежди Рашидов – председател на Комисията по култура в Парламента, разказа спомени от своята младост, когато през 80-те години проф. Валентин Старчев му е подал ръка за първо негово участие на биенале в Равена, Италия, където Вежди Рашидов получава Златен медал: „Ние, младите тогава, се учехме от нашите професори – живеехме щастливо, че сме до едни от най-талантливите хора на България. Обичахме ги! Благодаря ти за всичко, Вальо! Дай Боже, да твориш още дълги години, да правиш изложби и след 10, 20, 30 години. Ти си единственият човек, с когото никога не съм се скарал!”

Сред гостите на откриването на експозицията бяха още: акад. Антон Дончев и съпругата му Райна Василева, проф. Валери Стефанов, журналистът-депутат Тома Томов, шампионът по борба Александър Томов, политикът Александър Томов, политикът Христо Монов, десетки писатели, художници, изкуствоведи и колекционери.

По време на вечерта звучаха популярни теми от филмова музика и авторски композии на пианиста Росалин Наков, на когото партнираше цигуларката Юлия Попова.

Коментари

Задължително поле