Земетресение със сила 5.2 по Рихтер разтърси Япония

Съдът гледа мярката за неотклонение на собственика на кучетата, убили човек

Лошото време в Европа взе жертви

Започва приемът на документи за класиране на кандидат-студентите в СУ

Евакуираха летището в Кишинев заради сигнал за бомба

Пуснаха тока в Латинска Америка след срива в електроенергийната система

Експерти обсъдиха използването на финансови инструменти в проекти за ВиК инфраструктура

Приключиха протестите на жълтите жилетки във Франция

Алексис Ципрас предупреди Турция, че ще наложи санкции, ако се потвърдят сондажите за газ край Кипър

Седмокласниците се явяват на матура по БЕЛ

Изтеглете безплатното приложение „Европейски път – Монтана“

На 17 юни 2019 да почерпят

Кианит ни пази от магии Камъкът на истината

Самолет от Милано кацна аварийно в Москва

САЩ разглеждат всички варианти за отговор на Иран

“Вампири” и еретици изскачат от Перперикон В скалния град откриваме близнак на Созополския „вампир“

„Вампирът” отблизо

Западът буквално пламва от учението на катари и албигойци

Разкопките на Перперикон през 2013 г. наближаваха своя край, когато в северния сектор се появи нестандартно погребение. То бе извършено по християнски обичай, а откритите монети го датираха в ХІІІ-ХІV в. Странното обаче бе двукилограмовият палешник – железния край на ралото, забит в лявата плешка на покойника. Поради огромния интерес към т.нар. „вампири“ наредих скелета да бъде разкрит внимателно. Оказа се, че острието е счупило ключицата, която се е изправила от удара почти вертикално. Нямаше съмнение – за кой ли път в кариерата си съм попаднал на обичай против вампирясване.

Тази езическа традиция се запазва и след приемането на християнството. Най-голяма е концентрацията на такива гробове в планинските и полупланинските райони – Седларе и Мишевско в Родопите; Терзийско, община Сунгурларе; Бельова черква край Самоков и др. Обичаят се практикува особено силно в тъмните векове на османското робство, когато християнството добива почти домашен характер. Против вампирясване се наблюдава опалване на гробната яма; слагане на въглени или камъни върху тялото; връзване на крайниците с въже или ремък.

Изследването на „вампирските“ обичаи е облекчено от факта, че те се съхраняват във фолклора до наши дни. Различни са наименованията, с които са обозначавани тези демонични същества – „въпер“, „дракус“, „плътеник“, „устрел“ и много други. Разнообразни са и причините, поради които даден мъртвец може да вампиряса. Като цяло това са „не по реда си умрели хора“. Такива са тези, чиято смърт е настъпила насилствено – били са убити или са посегнали на живота си.

Много по-често обаче във вампири могат да се превърнат обикновени покойници поради неспазване на погребални обичаи. Това може да се случи, ако през трупа се подаде предмет, ръкуват се или бъде прескочен от някакво животно. Задължително е обредното оплакване, опяването от свещеник и прекръстването. Невероятната симбиоза между християнство и езичество довежда до тълкуването, че мъртвият ще вампиряса, ако не е погребан по християнски. Анатемосаните и отлъчени от църквата автоматично се превръщат във вампири. Такива стават престарелите и тежко болни хора, погребани с дълги нокти. Раните по тялото или язви в стомаха също водят до вампиризъм. В Странджа твърдо вярват, че починалите некръстени деца до 9 дни стават „устрели“. Вампир може да произлезе от мъртвец, погребан в дреха, плетена през Вълчата неделя, или от мъртвец, роден от майка, яла при бременността си месо от животно, убито от вълк.

Така хората се изправят пред въпроса как да предпазят покойните си близки от вампирясване. Мъртвецът се охранява денонощно при светлина, а гробът се копае в деня на погребението. Най-важни са действията против превъплътяването. От стаята се гонят всички животни и над трупа не се подава нищо. Мястото, на което е лежал, не се пресича 3 дни. После следват охранителните мерки при погребението. В Средните Родопи върху трупа се слагат железни принадлежности от огнището като веруга, простре и дилаф. При погребването на ранени, раните първо се горят, а после се опалва и гроба. Главни предпазни средства против вампирясване са желязото, огънят, тръните, коловете и, естествено, прословутият чесън.

Пробождането с железен предмет е особено драстичен вариант на тези обичаи. Читателите помнят нашумелия случай от Созопол през 2012 г., където бе използван същия способ с палешник от рало. Малко по-късно при разкопките ми във Велико Търново се появи друга нерегистрирана досега разновидност – приковаване на крайниците към земята с четири железни скоби, а петата е забита в сърдечната област. Очевидно при следващите проучвания ще се отбележат и нови неизвестни примери.

Друго необичайно погребение на Перперикон от сезон 2013 г. бе масов гроб на мъж, жена и невръстно дете. Очевидно ставаше дума за цяло семейство, положено в земята по нестандартен начин, неотговарящ нито на християнските, нито на мюсюлманските традиции. Покойниците бяха обърнати надясно със силно свити в коленете крака. Върху черепа на мъжа имаше дупка от стрела или копие, а детето бе прегърнато от майката. Насилствената смърт на тримата бе очевидна.

Това погребение ми припомни друго, открито в подножието на Перперикон преди десетина години. В манастира от местността „Клисе Башъ“ бе открит масов гроб на тричленно семейство, като труповете са хвърлени в яма и затрупани с камъни. Още тогава бе допусната възможността това да са еретици. През 2013 г. Васил Николов разкри подобни погребения по трасето на магистрала „Марица“. По-рано такива ритуали пък бяха регистрирани от Милена Тонкова край Чирпан.

Прави впечатление, че всички тези случаи са от ХІІ-ХІІІ в. – епохата на големите ереси в средновековна Европа. Западът буквално пламва от учението на катари и албигойци, основаващи се на пренесените от българските богомили идеи. През 1209-1229 г. срещу размирниците в Южна Франция е предприет и кръстоносен поход, инспириран от папа Инокентий ІІІ и воден от Симон дьо Монфор. Последният се слави с нечувана жестокост и избива семействата на албигойците до крак. На въпроса на своите войници как да познаят кои са еретици, той отговаря: „Избивайте всички, Бог ще познае своите!“

През същото време по българските земи процъфтяват ересите на богомили и павликяни. През 1084-1086 г. в района на Пловдив избухва масово въстание на последните, които дори основават своя „държава“. С пловдивските павликяни в началото на ХІІІ в. се сблъсква и цар Калоян. Явно ересите са представлявали проблем и за възродената българска държава, защото срещу тях се отправят анатеми в Синодика на неговия наследник, цар Борил (1207-1218).

Документално е известно, че във Византийската империя павликяни и богомили са преследвани, заточавани, а понякога – убивани. Същото вероятно се случва и в България. Откриваните по археологически път погребения на избити и нахвърляни в ями цели семейства ясно свидетелства за използваните похвати.

 

Българските „дракуси“ превземат света

След откриването на “вампира” от Созопол медиите не само в България, но и в чужбина буквално пощуряха. Същото се случи след моите находки от Перперикон и Велико Търново. Освен за нашите вестници, трябваше да давам пространни интервюта за английския Тhe Independent и американския Time. И да обяснявам, че вампири няма, а има обичаи против вампирясване.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.