Иван Церов положил първия камък на храма на Мелпомена

Статуя на един от най-забележителните кметове на Варна Иван Церов /1857-1938/ вече посреща на площад "Независимост" зрителите на театъра, чийто основен камък той полага през далечната 1912 г. тъкмо на рождения си ден - 26 март.

Изработеният монумент от мед и бронз от скулптора проф. Пламен Братанов се издига над обикновения човешки ръст, за да напомня, че само големите дела създават необикновените, значимите човешки съдби.

Роден във великотърновското село Церова кория, Иван Церов завършва Богословското училище към Лясковския манастир, учителства в Габрово, Свищов, Варна и родното си село. От 1890 г. е инспектор към Варненското учебно окръжие, а в периода 1909 – 1912 става кмет на Варна.

„Когато го предлагат за кмет, Иван Церов заявява, че ще приеме при две условия: да бъде избран с пълно мнозинство и да му се даде възможност да построи театър във Варна. Помня го строг, рядко се усмихваше, но беше щедър, много инициативен и принципен. Изключително отдаден на делото за издигане на Варна като културен център.“ Това разказва внукът Иван Радославов, концертмайстор на Варненската опера, работил 32 години в театралния храм, свързан завинаги с името на бележития му дядо.

Архивите помнят и прочувствената реч, произнесена от Иван Церов при полагането на основния камък за театралната сграда: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила”.

Строежът, започнат през 1912 г., по проект на един от най-големите български архитекти Никола Лазаров, се забавя заради многото последвали войни. Но през 1927 г. културната общественост го възобновява с безпрецедентна дарителска кампания, в която всеки варненец добавя по един златен лев към своя хляб, билет за кино и други подобни, за да ускори довършването на сградата.

Общината тегли поредния заем и така, с любовта на един цял град, новият „Градски театъръ“, както е било изписано тогава на него, отваря врати през 1932 г.

Изключително ерудирана личност, Иван Церов остава в историята като далновиден политик и просветен деятел, основен дарител за изграждането на Девическата гимназия, радетел за театралното дело, литератор и преводач. Той е автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността” и е един от първите преводачи на Островски на български език.

По време на неговото кметуване за първи път във Варна се заговаря за електропроводи, за водоснабдяване и канализация, изграждат се обществени сгради, прокарват се нови улици. Също за пръв път и също по по негова идея улиците получават имена на възрожденци.

Статуята е направена със средства от община Варна. Името на Иван Церов носи и улица в града.